Тези дни стана обществено достояние замислената от Социалното министерство двугодишна стратегия за намаляване на бедността.
Автор: Диана Славчева
Периодът на нейното действие е 2015-2016 г., а парите, осигурени от бюджета за изпълнението й, ще се харчат най-вече за изграждането на модерни жилища за циганите, за заплащане на наем и курсове по български език за бежанците, както и за нови възможности за образование и обучение на затворниците.
За да вкара ромчетата в детските градини и училищата, държавата е готова да им плаща транспорта до учебното заведение. С помощта на различни НПО ще бъде осъществявана и подкрепа на младежи от т. нар. „уязвими етнически групи“ да продължат да учат в гимназии и да завършат успешно средното си образование.
Отделно от това, още тази година трябва да стартира проект по прилагане на системи за ранно предупреждение в забавачниците и школата, под кодовото име „Индивидуален образователен номер“.
Макар да звучи нещо като ЕГН, той по-скоро ще мяза на баркод, който ще проследява дали подрастващият не е напуснал предварително училище. Комбинацията от цифри ще дава информация за отсъствията му, за преместването му от едно даскало в друго и въобще дали е в образователната система или е излязъл от нея. Твърди се, че тази инициатива е във връзка с директива на Евросъюза!
С това парадоксите в статегията не свършват. Една от нейните основни мерки е да се насърчават работодателите „да наемат безработни младежи до 29-годишна възраст“. Със същата тежест е и една друга базова дейност на програмата, която пък ще насърчава работодателите „да наемат лица в предпенсионна възраст – над 50 г.“. Горките работодатели – разногледи ще станат, докато решат на коя категория точно да заложат. Ако се следват тези директиви, всички останали българи – между 30 и 50 години, следва да останат без работа, тъй като никой няма да насърчава наемането им на някакъв трудов пост!
Черешката на тортата в стратегията обаче е скрита другаде. Една от мерките би накарала всеки гражданин на родината ни да подскочи до небето от щастие. Тя предвижда „определяне на адекватен размер на минималната работна заплата“, срок – „постоянен“.
Не бързай, българино, да примираш от радост. Защото ако се вгледаме в графата „източници на финансиране“, ентусиазмът ни бързо ще се изпари, тъй като там е отбелязана сакралната забележка: „неприложимо“!
Да се чуди и мае човек защо в такъв случай изобщо е заложена такава дейност във въпросната национална стратегия, след като няма как да бъде изпълнена! Виж, за циганските жилища, обучението на затворниците и заплащането на наема на бежанците такъв проблем няма. За такива пера пари – колкото щеш!
Изобщо бедна страна ли е България, или не е, щом може да си позволи такива щедри харчове за „уязвими етнически групи“ и подобни персонажи от родната ни действителност?!
