Тази година – пътни възли, догодина – по-скъпи винетки


Тази година – пътни възли, догодина – по-скъпи винетки
„Диамантът“ край шуменското село Белокопитово
07 Август 2015, Петък


Борисов съветва българите да се венчават и да правят кръщенета в Плиска, а  Павлова освети „Белокопитово” с вода от Голямата базилика

Автор: Борислав Наумов

Събитието на седмицата безспорно е откриването на най-големия пътен възел у нас – „Белокопитово”, оплитащ в диамантена решетка АМ „Хемус” (недовършена) и АМ Варна-Русе (незапочната) и закачен към едни чисто нови 4898 метра от магистралата, започната по времето на Тодор Живков, за да свърже София с Варна... през следващия век.
Не се връзвайте прекалено много на думите и не бързайте да се обаждате на тел. 112, но граждани (ако зевзеците са граждани) твърдят, че по „Белокопитово” още се въртят посетители, отишли на откриването, търсещи как да направят ляв завой, независимо че в политическия смисъл на думата тази смяна на посоката е забранена след краха на експеримента „Орешарски”.

А на откриването имаше много участници и посетители, вярвайте ни. Но ако не ви стигнат двадесетте пръста (ръце и крака) – не опитвайте обратно броене, че е на карък.
А сега да смятаме: премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров, областният управител на Шумен Донка Иванова, народни представители от област Шумен, кметове на общини в областта, представители на строителната фирма, десетки служители на НСО и граждани участваха в церемонията по официалното откриване на участъка Белокопитово - Каспичан от „Хемус“ и помпозния пътен възел.

Часове преди церемонията премиерът Борисов пусна на страницата си във „Фейсбук“ снимка на пътния възел, направена от въздуха, която веднага бе взета на въоръжение от опортюнисти, опозиционери и обикновени шофьори, за да докажат, че по-сложно и преплетено нещо са виждали единствено, когато  по Коледа дядо им вадил тънките черва от корема на свинята.

Друга част от подигравките на хейтърската част от социалните мрежи отнесе министър Лиляна Павлова, понеже се похвали, че е донесла свещена вода от новоизбликналия кладенец при Голямата базилика в Плиска и като лисна менчето – осигури вода за аквапланинга на поне първите 50 автомобила, мир на винетките им.
Та както стана ясно, преди да открият магистралата и новия пътен възел, премиерът и министрите Лиляна Павлова, Владислав Горанов и Ивайло Московски посетиха за пореден път Голямата базилика в Плиска.

Още една възможност за сватби и кръщенета

„Рядка възможност за българите е да кръщават децата си и да сключват брак в Голямата базилика“ – това заяви Бойко Борисов сред руините на първата българска столица. Той обясни, че работата по реставрацията на знаковата църква е финансирана до октомври и допълни, че неслучайно финансовият министър е с него – за да гледа и да знае какво трябва да предвижда.

„Важното е да се прави така, че водещи и единствено водещи да са историците, а ние да сме само изпълнители. За да няма след това – защо така, защо иначе. Казват колко пари – даваме им парите, те си виждат, подреждат и правят”, отсече министър-председателят.
А директорът на НИМ Божидар Димитров успя да го окъпе, както и съпровождащите го министри, с вода от стария кладенец в Голямата базилика, както се беше зарекъл – за да тръгне България по пътя на благоденствието и просперитета съгласно пророчеството на Ванга.

„Прости" хидролози, както и просто хора, копали и ползващи кладенци, си позволиха да коментират, че няма нищо чудодейно в това да бликне вода, когато стар кладенец се разчисти от затрупалите го боклуци, стига водоносният хоризонт да си е на мястото.
Все пак Лиляна Павлова успя лично да занесе вода от аязмото, на което цалата страна разчита да й тръгне по вода, за освещаването на пътния въ-зел „Белокопитово“.
Което, за сведение на хлевоустите и пишман коментатори, изобщо не означава, че църквата не е отделена от държавата, както пише в Конституцията. Просто при важни поводи държава и църква действат съвместно и в съавторство, както се вижда...

Апропо, като споменахме по-горе винетки – нека си знаете – то е като пушката, чиято поява на сцената в първо действие е оправдано единствено, ако гръмне на по-късен етап от спектакъла, както повелява рецептата на Антон Павлович Чехов.
За вас майтап, но за нас (почти) истина. Рече го самата министър Павлова: „Анализите на Световната банка показват, че трябва значително да увеличим инвестициите в пътищата, което върви с увеличение и на таксата за ползване.

Пет години цената на винетките не е повишавана, приходите от тях обаче едвам стигат за текущ ремонт и поддръжка на пътищата”. От думите й в едно телевизионно студио стана ясно, че вероятно в началото на 2018 г. у нас ще се въведе и системата на така наречените „тол такси”, които ще заплащат единствено тежкотоварните превозни средства над 3,5 тона (впрочем, някои тежкобронирани джипове тежат почти толкова. Почти…).  Винетките пък ще станат електронни.

Но нито тя, нито другият гост във въпросния сутрешен блок – шефът на Агенция „Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров, не коментираха казаното преди време от самия Лазаров, че голяма част от парите, събирани от винетки, отиват в бюджета, вместо да се използват в съответствие със закона – единствено и само за поддръжка на пътната мрежа.
Но както се казва: „асфалтът се износва, думите остават”.
На 31 март тази година, в студиото на същата гостоприемна телевизия Лазар Лазаров обясни, че поддържането на пътищата не е дофинансирано от десетилетия и дори се сопна: „ Докато обясняваме, че асфалтът не се яде и защо трябва да се правят пътища, ситуацията ще бъде такава“.

Защо не стигат парите за поддръжка на пътищата

А ето и отговорът на въпроса защо не стигат парите за поддръжка на пътищата.
По думите на шефа на АПИ 100 милиона лева са необходими, за да се поправят дупките по магистралите. Приходите от винетки на година са около 220-230 милиона, а както стана ясно, необходимите средства за поддържане на шосетата са точно 105 милиона.
И ако уравнението не ви излиза, то е защото тези пари хем ги има, хем ги няма. „В закона ясно е разписано – приходите от винетни такси трябва да отиват за ремонт на пътищата, а те отиват в централния бюджет“ – вдигна ръце преди няколко месеца Лазаров. 
От което излезе, че правителството нарушава закона, преразпределяйки средствата от винетните стикери, и тъкмо това води до трайно недофинансиране на АПИ.
Затова и винетките ще поскъпнат, да си го знаете!

А иначе министър Павлова и инж. Лазаров разкриха една пазена с десетилетия държавна тайна – че най-новият и най-голям магистрален пътен възел в страната – „Белокопитово“, е проектиран още през далечната 1984 г., но си е баш такъв, какъвто трябва да е. И който не може да направи ляв завой, следва да търси причините в себе си, защото избраната схема тип „диамант” не отстъпвала по нищо на познатата „детелина”, даже напротив.
Звучи логично: диамантът е по-ценен от детелината!

В тази връзка министър Лиляна Павлова призова да се сложи край на спекулациите относно изграждането на пътния възел и неговата цена, като посочи, че след изготвянето на проекта през 1984 г. са направени и отчужденията на имотите около него, като това се е случило в периода 1996-1998 г. и по никакъв начин не е утежнило финансово сегашното строителство.
Тя потвърди казаното от премиера Борисов, че предстои изграждането на още 250 км от АМ „Хемус“, но не се ангажира с крайни срокове.
Което прави нещата наистина исторически – буквално като магистрала между два века...


Август, 2013 г. Символично начало на изграждането на пътен възел „Белокопитово“. Менчето лисва тогавашният министър на регионалното развитие Десислава Терзиева (вляво). Август, 2015 г. Пускане в експлоатация на мащабното пътно съоръжение по АМ „Хемус“. Менчето излива настоящият шеф на регионалното ведомство Лиляна Павлова (вдясно Снимки: АПИ

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки