Сградата, която е паметник на културата от XVI в., бе обезобразена под благосклонния поглед на районното мюфтийство
Автор: Янко Георгиев
Докато държавата е потънала в августовска дрямка, а управниците отмарят по близки и далечни плажове, в Разград бе извършено поредно посегателство върху старинна сграда, паметник на културата. Както стана ясно, на 5 август нелегална петчленна строителна бригада е заляла с близо 15 кубика бетон целия под на голямата джамия „Магбул Ибрахим паша“, издигаща се в центъра на Разград.
Самозваните „реставратори“ са боядисали в яркозелено част от уникалните фрески в интериора. Освен това са унищожени и цели културни пластове от късножелязната епоха и Късната античност, открити от археолозите при проучвания в района на култовата сграда. Тогава са разкрити основите на по-стар религиозен храм, най-вероятно християнски, и след подробен анализ на резултатите от разкопките специалисти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) стигат до извода, че руините му представляват историческа ценност и препоръчват при бъдещата реконструкция, реставрация и консервация на джамията неговите основи да бъдат експонирани по подходящ начин в интериора на сградата.
„Магбул Ибрахим паша“ у нас е втора, а на Балканите трета по големина джамия. Нейното изграждане започва около 1530-1535 г. от български майстори със средства на едноименния велик везир, който е ислямизиран грък. След смъртта му строителството е преустановено и делото му е завършено чак през 1616 г. от Махмуд паша.
Все още е жива легендата за българските зидари, които турският велможа решил да погуби, за да не построят другаде такава красива джамия. Те обаче си направили дървени криле, с които литнали към Балкана. Но към тях били привързали и работните си тесли и триони, които нацепили крилете им по време на полета и дюлгерите паднали на земята и загинали. Баш майсторът останал известен в преданията като Калин Орелът и в негова чест в близост до мюсюлманския храм е издигнат паметник, на който е изобразен именно в опита си да полети с дървените криле.
В наше време – през 1967 г., джамията „Ибрахим паша“ е обявена за паметник на културата с национално значение, като е включена и в каталога на ЮНЕСКО.
Странно е как скандалното бетониране на пода й е станало без никаква реакция от страна на местната власт и полицията, чиято сграда се намира буквално на съседната улица. Официалните институции се задействаха едва след като поразията стана обществено достояние. В МВР-Разград бе образувана преписка за нерегламентиран ремонт, която се наблюдава от Окръжна прокуратура. От местната РДНСК си измиха ръцете от отговорност, като отрекоха при тях да е издавано разрешително за ремонтни работи в храма. Информация за тези дейности няма и в разградската Инспекция по труда.
От Министерството на културата побързаха да съобщят, че строителните дейности в четиривековната разградска джамия се извършват без задължителното предварително съгласуване с ведомството и в пълно нарушение на Закона за културното наследство.
На 8 август в обширна пресконференция кметът Денчо Бояджиев и временно изпълняващата длъжността областен управител Нурие Црънгалова хвърлиха малко светлина върху посегателството срещу културния паметник. Полицейското разследване е установило, че в храма, който от години стои заключен, е проникнато чрез взлом.
Изсипалите се на място представители на общината заварват в джамията четирима строителни работници, които си признават, че са се трудили в нея минимум около десет дни. Те били наети от някой си Бюрхан Ариф Сюлейман, появил се в Разград преди около месец. Въпросната персона има твърде красноречив външен вид – той е с дълга брада, облечен е с характерните за салафитското течение в исляма черни дрехи и от известно време се е настанил да живее в мюфтийството.
Бюрхан многократно е забелязван да влиза през нарочно направена дупка в джамията. Апропо, въпреки че храмът от 30 години не е действащ, върху прясно бетонирания му под може да се видят разпънати молитвени килимчета, които, естествено, не се знае на кого са.
От мюсюлманското изповедание в Разград веднага отрекоха Бюрхан да е живял при тях. Според имамите имало много мъже с това име, които посещавали „Магбул Ибрахим паша“. Районният мюфтия Мехмен Аля пък най-открито се обяви в защита на злосторниците и даде да се разбере, че одобрява бетонирането. „Това, което е направено в джамията, е позитивно действие, а не рушене. Призовавам прокуратурата да има съдебен процес. Имам обемиста документация, от която е видно кой в различни периоди е работил по тази джамия и кой е рушил.
Доколкото знам, този човек Бюрхан не е разрушил нищо, той е градил. Но има хора, които са чупили и разрушавали. Интересно ми е защо досега никой не е потърсил отговорност от тях. Именно в такъв съдебен процес ще се изясни чия е вината по време на моята 23-годишна толерантност“ – с тон на полуприкрита заплаха заяви Аля пред медиите.
Преди около три седмици в Разград гостува турският посланик Сюлейман Гьокче, пред когото от тукашното мюфтийство изразиха недоволството си от протичащите дейности по проекта за ремонт на центъра и изливането на големи бетонни кашпи в близост до „Ибрахим паша“. Имамите се оплакаха и пред Министерството на културата и се обявиха също срещу планираното засаждане на дървета около джамията, чиято коренова система можело да застраши сградата.
На 4 август културният министър Вежди Рашидов разпореди проверка, а в София бяха привикани кметът Бояджиев и заместникът му Любомир Цонев. Оказа се, че за изграждането на бетонните саксии липсва необходимото одобрение от НИНКН, тъй като съгласно закона, пространството, ограждащо в околовръст разстояние до 30 м от един паметник на културата, се смята за част от него.
Така вече изградените около джамията кашпи бяха премахнати, но пък с явното одобрение на мюфтийството бетонът навлезе във вътрешността на защитения архитектурен паметник. Въпреки многобройните проверки на ведомства и институции, все още не е ясно кой ще понесе отговорността за това варварство. Гражданите на Разград обаче са готови да се обзаложат, че най-вероятно скандалът тихомълком ще бъде забравен заради предстоящата гореща предизборна есен.
