Българите сме по-стари от всички други народи в Европа

Автор: Интервю на Диана Славчева

През 2012 г във в.  „Десант“ публикувахме интервю с инженер-физик Евгени Делев, който е управител на Българския генетичен проект. Роденият в София, но от години живеещ във Франция изследовател се е заел с нелеката задача да проучи генома на българите, за да установи откъде произхождаме и чии точно потомци сме. Сферата, в която работи, е т. нар. генетична генеалогия, съчетаваща, най-общо казано, генеалогията –историческата дисциплина, която свързваме най-вече с изготвянето на т. нар. „родословно дърво“, и науката за гените и наследствеността – генетиката. Разговаряме с него за най-новите резултати от неговите проучвания.


- Много неща в историята се приемат за безспорни. Известно е например, че българите идват тук, на Балканите, от територията на Азия. Става ли ясно от вашите проучвания откъде точно сме се появили по тези земи?

- Изследванията показват, че българите са близкородствени с околните народи. Което означава, че това сравнително близко генетично родство съществува от много отдавна. Картинката се изяснява от т.нар. автозомни тестове, които проследяват целия набор от хромозоми в ядрената ДНК и показват какъв процент гени унаследяваме от всички наши прародители. Съчетани с Y-хромозомните и митохондриални тестове, проследяващи съответно преките бащина и майчина линии, дават възможност да се проследят гените много назад във времето и да се открият възможните общи прародители.


- И какво сте установили досега?

- Че българите сме по-стари от всички други народи в Европа. Така да се каже, ние сме дънерът на едно дърво, което се разклонява из целия Стар континент. С други думи, България, или по-скоро териториите, които българите са населявали преди няколко стотици години и които не съвпадат с днешните ни граници, са люлката на европейската цивилизация.

Говорим за това, че българите са били ранното неолитно население в тези части на Европа, което в един момент се е разселило от южните Балкани по Средиземно море на север от Черно море, и из цяла Европа, достигайки до северните й части. По-късно тук систематично се връща едно близкородствено население – подгонено от войни, катаклизми, болести, проблеми с изхранването и пр. И всички тези миграции се „хващат“ с генетичните тестове.
Трябва да се отбележи, че генетиката не се интересува от произход, раса и т.н. От генетична гледна точка понятието „раса“ не съществува. Генетичните групи са по-древни и от народите, и от етносите!


- Излиза, че българите сме местно население?

- Да, и то от много ранни времена – отпреди повече от 5500 години. Говорим за земите не толкова на територията на днешна България, а най-вече за Морея (Пелопонес), Епир, Тесалия, Македония...


- Но тези области са в Гърция, в някогашна Древна Елада...

- Ами днешните гърци всъщност са гръкоговорящи българи. От 1821 до 1829 г., след дългогодишни българо-гръцки войни за независимост срещу отоманската власт, по разпореждане на Русия чрез Одринския мирен договор се създава съвременната гръцка държава. Преди това такава изобщо не е съществувала. По данни на Страбон гърците са потомци на данайците, клон на евреите, които идват тук от Близкия изток, минавайки през Египет, после по Нил стигат до Северна Етиопия и обратно се връщат към Александрия. Оттам те се прехвърлят на земите на пеласгите, както те наричат българите, които заварват като старо автохтонно население, господстващо над тези земи от хиляди години.

Те първоначало се заселват в района Арголис и по-късно в Атика, където създават там свой полис, наречен Атина. Пеласгите приемат техния език и започват да се наричат елини.
Нека припомня, че дори наскоро един гръцки депутат държа реч в техния парламент, в която се обърна към колегите си с думите: „Недейте да забравяте, че преди освобождението на Гърция от турците никой на север от гр. Ламя в южна Тесалия не е разбирал гръцки език“. А едно от доказателствата, че Атина е била двуезична е името на квартала Варибоби, където хората са си варели масово боб...  Пък и много пътешественици от XVII в. свидетелстват, че, за тяхно най-голямо учудване, в Морея например не се е говорело на гръцки, а на български език.


- Обществена тайна е, че днешните гърци нямат нищо общо с древните елини и че много обичат да крадат история. Но все пак вашите думи днес звучат твърде смело, макар че още през 1888 г. го твърди и забележитленият Цани Гинчев, който казва: „Твърде малко знаят учените за ония неща, които са запазили народите, а най-вече за българския народ и особено за тракийското му коляно, което е най-многобройното сред българите... остатък от преселилите се на Балканите първи, още много от преди дохождането на елините“.

- Доказва го и още един много стабилен критерий – топонимията. Това е един много сериозен белег за проследяване на миграциите. Аз дълго съм проучвал топонимите в Гърция, включително и островите й, и открих много доказателства, че голяма част от тях са чисто български.

Така например, най-южният град в Пелопонес се казва Каламата, което означава папур. На една от картите на Меркатор от XVI в. името му е нанесено като Герения и то се запазва такова допреди 200 години. А думата „герен“ на български означава „ниски ливади край река, откъдето извира вода“ и напълно съответства на този топоним.
Самото име на известния «древногръцки» полис Коринт идва от общата дума с микенския език „корито“, която на гръцки нищо не значи. В Централна Беотия пък има град Ливадия, очевидно названието му произхожда от „ливада“ – също нищо не означаваща на гръцки дума. На самата Беотия пък старото име е Войотия – от българското „война“.

И още нещо любопитно. В средата на XV в. една голяма вълна от българско население тръгва от Епир и се заселва в днешната Източна България, достигайки до Молдовските княжества, чиито князе са се наричали... войводи. Впрочем, според писмените източници, до създаването на днешна Гърция през 1829 г. управителите на Атина и Коринт също носят тази българска титла.


- Изглежда работите в много посоки, за да докажете вашите тези. Върху какво са съсредоточени усилията ви в последно време?

- В момента пиша книга, която поставя основите на една нова наука – популационна генетика. В случая – на българите. Тя ще представи с помощта на много графики, миграционни и родови схеми хаплогрупите на типично българските клонове. Хаплогрупите са тези, които оформят родословното дърво на човечеството. Хората от една и съща хаплогрупа са потомци на общ прародител.

Старая се на един научнопопулярен и достъпен стил да разясня тънкостите на генетиката, така че всеки да може да разбере какво представлява тази наука.
Изданието ще обхваща всички български земи на територията на днешна Гърция, Македония и Албания, административното деление по исторически периоди, азбука, летоброене, паралели между българския и другите древни езици и т.н. То ще проследи и миграцията на топонимите от гръцките към българските земи.


Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено пряката женска линия.

Към този проект могат да се включат всички българи, живеещи извън територията на днешна България, като тези от Беломорска Тракия, Mакедония, Крайще (Западните покрайнини), Северна Добруджа, банатските българи, бесарабските българи, българите, населяващи Украйна, Русия, както и емигрантите, живеещи в САЩ, Австралия и др. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето.

В категории: Интервю , Горещи новини