Пловдивският етнографски музей представя в Бургас традиционни български накити
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Независимо дали е бедна или богата, без значение дали е гражданка или селянка, българката винаги се е отличавала със спретнатия си външен вид. В делник и в празник, на хорото или край герана за вода, тя излизала все нагиздена в изпъстрена с шевици, бродерии и гайтани носия, препасала тънката си талия с увенчан с изящни пафти колан, с наниз пендари или нежна огърлица на шия и всякакви други накити.
Днес украшения и аксесоари към тоалетите – колкото щеш. От модерни, по-модерни; от ефектни, по-ефектни! Но както всичко останало, сега и бижутата ни са глобализирани – дрънкулките, с които се кичи нашенката, са същите като тези на американката, и на китайката, и на французойката... Някак си е изчезнало онова самобитно разнообразие на едновремешните женски украси – няма ги трепките, прочелниците, подбрадниците, както ги няма и сукманите, ръчно бродираните ризи, шарените престилки...
Не че хич не е останал помен от тях, но той се е запазил само в старите фотографии, в раклите на отишлите си вече от този свят баби и в музейните фондове. Сега оттам ги вади пловдивският етнографски музей, който представя край морето изложбата „Съкровища от старите ракли“. Тя е експонирана в зала „Ал. Г. Коджакафалията" в бургаското Морско казино и ще може да бъде разглеждана от жителите и гостите на града до 30 септември.
Сбирката представя традиционни накити от цялата българска етническа територия, свързани най-вече с епохата на Българското възраждане (ХVІІІ – началото на ХХ век).
Те не само са били използвани с декоративна цел, подчертавайки богатството и красотата на българката, но освен като украса са носени и със защитна цел. Такава функция са изпълнявали т. нар. апотропеи, на които е приписвана чудодейната сила да пазят притежателите си от лош поглед, да отклоняват злите мисли и да гарантират здраве и благополучие...
Накитите неизменно присъстват в най-важните етапи от човешкия живот: едни са давани като даровете при раждане, други – при годеж и сватба. Невестата, която била избирана от някой момък да свърже живота си завинаги с нея, получавала бижу като подарък, което се явявало социалният показател от какво семейство идва и в какво отива. Така жената била нагиздена по един начин в делник и по съвсем друг на празник.
Като експонати в изложбата са подбрани различни видове женски украси – за глава (обици, трепки, прочелници, подбрадници), нагръдни (огърлици, нагръдници, брошки, медальони, муски), поясни (пафти, колани) и за ръце (пръстени и гривни). Те са изработени от сребро и злато с различни техники – коване, леене и филигран. Всички накити са с богата декорация от гранулация, емайл, ниело, инкрустирани със седефени плочки, цветни камъни и стъкълца по тях.
Най-скъпите и изискани изделия са от чисто сребро с позлата и ажурен филигран. А накитите за глава са обрамчени със синджирчета и метални пластини, за да прогонват „лошото" със звънтенето си.
Накичени със синци и мъниста, те пазят от уроки притежателките си.
Труфелата имат ярко изразена символика и в зависимост от това къде са разположени по тялото. Тепелъкът, който покрива главата например, пази фонтанелата; паричките, мънистата или камъните отблъскват лошото; пендарите и нагръдните накити защитават сърцето, но и майчиното мляко, а пафтите и коланът са като бдителни очи, които предпазват утробата на жената, за да осигурят продължението на рода.
Разглеждайки накита в качеството му на чисто декоративна вещ, можем да проследим неговите употреби във времето, продиктувани от модата или вида облекло – градско или селско. В някои форми и орнаменти могат да се открият влияния от Ориента или от европейския барок, пречупени през естетиката на наследените декоративни традиции.
Представените в изложбата «Съкровища от старите ракли» образци спомагат за разбирането на взаимовръзките между процесите в централноевропейската и балканската култура през ХVIIІ и ХIХ век и не оставят никого равнодушен. Човешкият разказ, отразен в облеклото и аксесоарите към него, има за цел да популяризира българската култура. Пред посетителите се разкрива един цял микросвят със собствени послания и закодирани фрази, който е почти непознат за съвременния човек.
o vsevishni gospodi allah savaot mon dieu mein gott my lord
molja te spomogni mi da imam pone na parvo vreme njakolko miliona evro us $ peshalbi no bes da sabushdam alshni zavislivi i drugi negativni pomisli i energii i za da moga da dam na parvo vreme na brata i na rodnini parva linia i na tesi sheni koito otgovarjat na predstavite mi za biologishni majki na zdravi sinove i dashteri na koito da sam edinstvenia vasmoshen biologishen bashta ,tolkova kolkoto smjatam za neobhodimo i na prijateli i na tesi koito shetat tova ako sa zaslushili za moi peshalbi tolkova za kolkoto sme se pasarili i spasarili
blagodarja ti vseviSShni i hvala na tebe za uspeshnata ti pomosht
