В Никополис са разкрити около 50 магазина, съсредоточени все в централната част на града
16 Август 2015, Неделя
Започна археологическият сезон в римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново. Това е един от най-добре запазените, проучени и експонирани обекти
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
от римската епоха в съвременните български земи, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей в старопрестолния град. В последните години обектът е един от малкото добри примери за опазване и социализация на паметниците на културата в България.
Разкопките тук не са прекъсвали през последните 30 години, а археолозите нямат пропуснат сезон. Сега те ще работят само в един сектор - сградата, разположена непосредствено северно от форума (градския площад), която доц. Павлина Владкова разкопава вече три поредни години и която на шега нарича „Античният НАП”. Това е най-голямата обществена постройка, разкрита досега в Никополис ад Иструм.
Оградена е от четири улици и заема цял квартал с площ от над 2000 кв. м. „Това, че сградата се намира до форума, нейният сложен план и огромните й размери ни дават основания да я определим като една от най-значимите в цялостния градоустройствен план. През предходните години тук бяха разкрити многобройни тежести-еталони (екзагии) от мрамор, камък, бронз и желязо, което предполага, че това е мястото, където се е извършвал контролът върху търговията”, пояснява доц. Владкова.
Екзагиите представляват контролни знаци, по които се сравнява теглото на мерките, употребявани в общинските пазари и частните магазини за мерене на стоките. Целта е чрез тях да има единство в мерките за теглото на дадено място. Обикновено се изработва мярка модел. Тежестите (еталонни и ежедневно ползвани) са били търговски и монетни, използвани както за контрол върху теглото на монетите, така и за измерването на теглото на предмети от благороден метал.
„Досега в границите на Римската империя не е разкривана сграда с подобни функции, липсват аналогии от други градове и всички данни, придобити при разкопките, имат важно значение и са принос към изследването на римската култура”, допълва още доц. Павлина Владкова.
Никополис ад Иструм е разпределителен център за Дунавската равнина, тъй като е разположен на място, което дава възможност за осъществяването на удобни съобщителни връзки както към Дунава и северно от него, така и към Черно море и провинция Тракия. Безспорно в града са доставяни многобройни стоки. От Мала Азия са търгувани текстилни и керамични изделия, мебели, художествени произведения от мрамор, метал и дърво, сол, вино, зехтин, плодове и дори козметични средства.
Търговия се въртяла и с местните производители, които продавали своите земеделски и животновъдни стоки. „Върху полукръгъл архитрав от гробно съоръжение, открит в източния некропол на града, четем името на Аврелий Онесим, син на Диомед, който е бил агораном (т.е. грижил се за агората, т.е. за площада на града и търговията, която се извършва там). Интересен факт е, че той изпълнява и задълженията на полицейски префект с подобаващите му силови функции”, разказва доц. Владкова.
Пак върху надгробна плоча с богата украса, произхождаща от близкото до Никополис съвременно село Полски Сеновец, е запазено името на Епагатус, освободен роб, изпълнявал същите функции. Прави впечатление, че имената и на двамата, заемали важната длъжност да контролират продоволствието, да надзирават и регулират пазара в града, издават техния източен произход. Паметниците са датирани към края на II - ранен III в., по време на управлението на династията на Северите.
В Никополис са разкрити около 50 магазина, съсредоточени все в централната част на града. Не е известно в кой от тях какви стоки са предлагани за продажба, защото в нито един не са запазени подови нива и открити археологически материали. Числото обаче на търговските обекти е красноречиво само по себе си за размаха на търговията преди близо две хилядолетия.
