Сред тях са много държавни дружества, болници, финансови институции, дори манастири и митрополии
Автор: Ани Петрова
На 18 август, само ден след като синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев внесоха за публикуване списъка с кредиторите на фалиралата банка, той бе качен в Търговския регистър.
В него са изброени имената на хора и фирми с признати вземания от финансовата институция. Срещу всеки кредитор са посочени и основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размерът на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането.
Документът е дълъг общо 173 страници, като Лазар Илиев и Росен Ангелчев два пъти поискаха удължаване на срока, в който той трябваше да бъде готов и оповестен публично.
От списъка е видно, че най-големият кредитор на КТБ е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3,647 млрд. лева на 109 230 вложители във фалиралата банка, като по този начин е покрил гарантираните от закона депозити до 100 000 евро (196 000 лева).
Сред най-големите финансови институции, кредитирали КТБ, са държавната Българска банка за развитие с 46, 651 млн. лева, следвана от Societe generale, Париж – 44, 325 млн. лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12, 458 млн. лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8,4 млн. лева и за още 13 млн. лева и така си е прибрала общо 21,4 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурира „Топлофикация София” – 90,243 млн. лева.
„Булгартрансгаз" има да си връща 60,329 млн. лева, НЕК - 15 млн. лева, Български енергиен холдинг – 14, 727 млн. лева, „Булгаргаз" – 10, 154 млн. лева, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) - 5 млн. лева, АЕЦ „Козлодуй" - над 4.5 млн. лева.
„Енергийна финансова група" с мажоритарен собственик Богомил Манчев е имала на влог в КТБ 11,259 млн. лева, а две други негови фирми - „Риск инженеринг" АД иа „Риск инженеринг - силови машини" ДЗЗД – общо към 9 млн. лева.
Признатото вземане на БТК е близо 13 млн. лева, а на НУРТС – 3,528 млн. лева. НУРТС обаче е спасило 46,7 млн. лева с цесия.
Военният завод „Дунарит" е успял по същия начин да си измъкне близо 85 млн. лева, а държавният оръжеен търговец „Кинтекс" е имал по сметки в КТБ 13,594 млн. лева. Депозитите на военно-ремонтните заводи „Терем" са на стойност близо 10 млн. лева, а металургичният комбинат „Кремиковци” е държал в КТБ почти 29 млн. лева. Приблизително толкова чака от трезора и Летище София.
Националната компания „Железопътна инфраструктура" е държала на влог почти 6 млн. лева, а холдинг „БДЖ" е спасил с цесия 3,890 млн. лева. Но Агенция "Митници" остава да се надява да си върне 6 257 678,41 лв. банкова гаранция.
Сред болниците с големи депозити в КТБ се открояват варненската „Света Марина" с 9, 069 млн. лева и „Света Анна" в София с малко над 6,5 млн. лева.
При държавните структури Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол губи на този етап 10,7 млн. лева, а Гаранционният фонд, който изплаща обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност", чака 9,698 млн. лева.
Църквата също е имала влогове в КТБ. Рилският манастир „гори” с почти 240 000 лева. Сливенската митрополия е държала в сметка 1,268 млн. лева, а Великотърновската митрополия – почти 95 000 лева.
В списъка фигурират имената и на физически лица, но сред тях липсват тези на министъра на културата Вежди Рашидов и на Иван Костов, които сами посочиха, че имат средства в банката, но очевидно са успели да си ги „осребрят“. За почетния председател на ДПС Ахмед Доган става ясно, че е държал във фалиралата КТБ 694 272 лева.
