Процесът за гибелта на 22-годишната Гергана Велинова, се точи 7 години и стана емблема на родното правосъдие
Автор: Илияна Христова
Шест условни присъди – това е равносметката от дългата съдебна сага, която трябваше да даде възмездие за смъртта на 22-годишната Гергана Велинова. Момичето загина затиснато от желязо-бетонна козирка в центъра на Варна през 2008 г. Позабравеният вече случай разтърси тогава цяла България.
На 2 януари през въпросната година Варна е скована от студ и снежна буря. Гергана, родом от Несебър и студентка в Икономическия университет на морския град, отива да тегли пари от банкомат на бул. “Осми приморски полк”.
Козирката над нея се срутва, аутопсията по-късно показва, че е загинала на място. Открита е едва след два дни, защото чак тогава община Варна и Гражданска защита разчистват отломките. През това време роднини и приятели я търсят, никой не предполага, че Гергана е под бетона и арматурата.
Падналата козирка е част от блок, а под нея са разположени магазини и банков офис. Именно там спира студентката, за да тегли пари. Дълги години на лобното място граждани слагаха цветя, в памет на младото момиче, отишло си от този свят по нелеп начин.
Как е направена тази козирка?
И защо не е била поддържана? Защо разчистването е станало чак след два дни? Ще има ли виновни – всичко това бяха въпроси, които ние, българите, искахме да узнаем в залата на Темида.
Съдебният процес обаче се превърна в емблема на родното правосъдие – бавно, мъчително, кошмарно, за да завърши накрая с много присъди, но всичките до една - условни. Не че е важно, но колцина си спомнят след 7 години за този случай?
Най-напред се оказа, че нито един орган на местната власт няма да понесе отговорност за непочистените дълго време руини. Мотив за това стана констатацията на аутопсията, че смъртта е настъпила веднага – т.е. бездействието не е било от решаващо значение, момичето е нямало как да бъде спасено.
Оказа се, че блокът с партерния му етаж, над който бе злополучната козирка, е стар и неремонтиран десетилетия наред. Железата на козирката били ръждясали, а тя пък допълнително била натоварена с огромни рекламни пана.
Наемателите и собствениците на приземните етажи (многократно преустройвани в различни търговски обекти), както и община Варна си прехвърляха отговорността кой трябва да поддържа сградата и да следи за нейната безопасност.
Проточиха се експертизи – конструктивни, архитектурни, двойни, тройни... В крайна сметка прокуратурата обвини 8 души – проектанти, архитекти, строителни надзорници, отговорници от централното кметство “Одесос” и т.н.
Варненският окръжен съд наказа един човек - Татяна Николчева, управител на софийската фирма "Валда - 90". През 2010 г. тя призна вината си, че е сложила фасадната облицовка на козирката без проектна документация и спецификация за товароносимост. Признаването на вината стана алиби другите седем да се отърват, а самата Николчева получи условно наказание - 1 година лишаване от свобода, отложена с 3 години изпитателен срок.
Последваха прокурорски протести, връщане на дела, смяна на съдебни състави, обжалвания, разкатаване по инстанции, нови протести.
В крайна сметка проектантът Кирил Видолов, техническият контрольор Живко Николов и Паско Ташков, консултант по надзора, получиха условни наказания от 2 години с 4 години изпитателен срок, бяха лишени и от права да упражняват професиите си за 3 години.
После присъди получиха още двама от обвинените - по 1 г. с 3-годишен изпитателен срок за главния и техническия проектант (арх. Васка Рачева и арх. Владимир Рачев). И на тях им е забранено да упражняват професията си. Решението на Върховния касационен съд вече е в сила и неотменимо.
Това е положението – условни присъди след 7 години съдебни дела и временна забрана за упражняване на професии. И ако това е правосъдие?!
