Кредитната институция, създадена в началото на ХХ в. в София, играла значителна роля в живота на страната ни
Автор: Борислав Гърдев
Значителна роля в стопанския и финансов живот на страната ни в началото на ХХ в. играе знаменитата тогава Кредитна банка. Като институт от частно-правен характер, тя се създава в София през 1905 г.
Основава се като българско акционерно дружество с участието на „Дисконто-гезелшафт“, Берлин, банкерската къща „С. Блайхрьодер“, Берлин, Норддойче банк ин Хамбург, Иван Евстратиев Гешов, д-р Стоян Данев, Иван Салабашев и Жак Вегели с основен капитал от 3 милиона златни лева. Постепенно той нараства на 50 милиона лева, от които 47 163 750 лева или 94,33% принадлежат на германски и австрийски поданици, 2 166 250 лева – на български, 570 000 лева – на румънски и 100 000 лева – на швейцарски граждани.
Към 31 декември 1945 г. банката вече разполага с 65 милиона лева официални банкови резерви и вътрешни резервни фондове в значителни размери.
Тя притежава солидно недвижимо имущество – имот на ул. „Александър Първи” 6, където се помещава централата, закупен от известния еврейски търговец Езра Таджер през 1914 г. за сензационната сума от 500 000 златни лева; имот в Русе на ул. „Александровска”, служещ за нуждите на русенския клон; имот във Варна на ул. „Габровска”, със склад до него, и недвижимост на софийския булевард „Дондуков” 39. Всички те се водят по баланса на финансовата институция, равен на 15 милиона лева.
Кредитна банка има клонове в Кавала и Скопие. Кавалският клон е закрит през 1944 г., а скопският е ликвидиран впоследствие.
В интерес на нейната вътрешна стабилност и външния й престиж ръководството й възприема и прокарва много разумна политика за стимулиране на труда, като раздава дивидент на служителите си, малък по размер, но постоянен. Разноските й, особено по личния състав, са значителни. Чиновниците в Кредитна банка са най-добре заплатените в страната. Извън месечните си заплати те получават три допълнителни, а по време на евакуацията през 1944 г. допълнителните заплати стават пет! Данъците върху тях са за сметка на банката, както и облеклото и обувките на разсилните и горните работни дрехи на дамския персонал.
Кредитна банка е първата, която по своя инициатива въвежда семейните добавки. Минималната годишна почивка на чиновниците й е един месец, като в добавка институцията дава възможност на всички свои задомени служители да се сдобият със собствени жилища.
Първи директори при основаването на банката стават д-р Димитър Точков – тогавашен шеф на Българска лотарийна банка, и Леон Шух от Берлин.
Дълги години клоновете на банката се управляват от германци. От 1921 г. и след това, когато шеф става Марко Рясков, му се отдава да промени съотношението между тях и българите в ръководния персонал с право на подпис, за да се стигне до положението през юни 1944 г., когато с такива прерогативи разполагат 31 българи, 10 германци и двама чехи.
Кредитирането на банката не преследва никакви спекулативни сделки. То се насочва към стокообмена и индустрията, изпълнявайки народополезната си функция в нашето стопанство. Финансовата институция кредитира построяването на железопътните линии Търново-Трявна-Борущица и Мездра-Враца-Видин. Тя се сдобива с отлично име в страната и чужбина и се ползва с голямо доверие сред меродавните финансови кръгове.
При снабдяването на страната ни с вносни стоки – памук, каучук, вълна, от най-далечните краища на света, както и при износа на наши продукти в чужбина, особено на тютюн, Кредитна банка оказва пълноценни услуги на клиентите и на страната си. Без банковото сътрудничество този международен стокообмен би бил невъзможен.
Съобразно устава си тази банка не участва капиталово в никакви индустриални и търговски предприятия. В основната си дейност – отпускането на кредитите, ръководството се движи от правилото те да бъдат обществено и стопански оправдани. То държи на гарантираните кредити и е против кредитната инфлация.
С оглед на защита интересите на вложителите, а и за предпазването на самата себе си, Кредитна банка отпуска повечето от заемите си – особено по-големите – срещу залог на стоки при спазване на известен марж, т.е. разлика в цената на предлагането и купуването на една стока. Така се предпазват и самите клиенти от увличания, защото маржът трябва задължително да се внесе от собствените им средства.
Когато се касае за стоки, договорно продадени, процентът, който банката авансира, може да бъде и по-висок. На тази база се развива кредитирането на тютюневата търговия. И благодарение на тази система кредитната институция не претърпява никакви загуби по време на катастрофалното падане на цените на тютюна през кризисните 1931-1934 г. За разлика от нея, италианската и Българската търговска банка се отклоняват от тези принципи и кредитират тютюневите търговски фирми без реални гаранции, поради което понасят тежки загуби, а клиентите им са опропастени.
Логично е Кредитна банка да се насочи към финансиране на тютюневия отрасъл.
След Първата световна война той се превръща в структуроопределящ за нашето народно стопанство. Първостепенните банкови клиенти – тютюневите фирми, са главните пионери за прокарването и налагането на българския тютюн в най-големите европейски и северноамерикански пазари. След дълги усилия се постигат добри резултати. С финансовото сътрудничество на Кредитна банка и усилията на директора й Марко Рясков започва доставката на наши тютюни за „Бери тобако къмпани“, „Америкън тобако къмпани“, „Бритиш тобако къмпани“ и др. Спечелват се и тютюневите пазари в Австрия, Чехословакия, Полша, Холандия, Англия...
С утвърждаването ни на тези пазари се обезпечава по-голяма независимост за пласмента на българския тютюн, а заедно с това и за набавянето на свободни девизи, с които се осигурява по-добра възможност за вноса за нужните на българското стопанство продукти.
Пласирането на българския тютюн в чужбина е голям проблем. Изключението е Германия, която търси по-евтините и леки наши тютюневи изделия. Световната консумация на ориенталски тютюни е ограничена до 140 млн. килограма годишно, а конкурентните гръцки и турски търговци отдавна са изпреварили българските. Необходимо е полагането на големи усилия за утвърждаване на взискателните международни пазари.
Пробивът на шведския пазар например през 1924 г. е цяла одисея. В България пристига директорът на най-голямата банка в северната страна – Шведска търговска банка „Ивар Стен“. Марко Рясков му предлага Швеция да купува български тютюн и се интересува защо досега той липсва в шведската търговска мрежа. Стен обещава да разговаря с главния експерт на националната тютюнева режия за причините за досегашното ембарго.
Отговорът е, че българските тютюни не отговарят на вкуса на шведските пушачи.
Налага се Рясков да влиза в контакт с най-добрия тютюнев експерт в България Икбал от Австро-българското тютюнево дружество. Той е помолен цигарена фабрика „Картел” да приготви 1000 цигари (един килограм) с луксозна опаковка от тютюн, който Икбал ще даде на фабриката. Целта е част от тези папироси да се изпратят на шведското кралско семейство.
В акцията е посветен и почетният консул на Швеция у нас зъболекарят д-р Недьо Бояджиев. Той подкрепя начинанието, но препоръчва, след като цигарите се одобрят в Стокхолм, тютюневата партида да се изпрати на Шведската тютюнева режия от негово име, за да спечели и той пари от сделката.
И партидата заминава – към шведския дворец и тамошната тютюнева режия, като получава пълното одобрение на получателите си. При застъпничеството на Ивар Стен неговият приятел – главният директор на режията, придумва експерта грък да направи опит за купуването на малка партида български тютюн от 20 000 килограма, като за целта влиза във връзка с шведския генерален консул в София д-р Бояджиев.
След регистрация на фирмата на Недьо Бояджиев Икбал се съгласява с купуването на тютюна, а Кредитна банка отпуска на Бояджиев необходимите пари. Тютюнът се одобрява, а също и цената. Партидата е експедирана в Швеция, пробивът е осъществен, като постепенно износът на български тютюн за Швеция нараства до 400 000 килограма годишно.
Купувачи на най-скъпите ориенталски тютюни с изискана манипулация са САЩ. Въпреки съпротивата на наложените гръцки тютюневи фирми, поради особените си качества българският тютюн се налага зад Океана. Търсенето се засилва. Резултатите наистина са могли да бъдат впечатляващи, ако непрактичността на фискалните ни власти не отблъсквала американците.
По предложение на тогавашния финансов министър Моллов търговците били задължени да плащат допълнителна износна такса за килограм тютюн, въведена през сезона на експедирането му, т.е. след купуването и преди изнасянето му. Поради вироглавството на висшия ни държавен чиновник, който не се отказва от нововъведението си, американският пазар е загубен за българските тютюни за няколко години.
Кредитирането на тютюневата търговия изисквало крупни средства – между 350 и 600 млн. лева годишно. Кредитна банка, използвайки своите широки връзки с международните финансови пазари и своето добро име, успява да намери необходимите средства като продава на БНБ, при която са централизирани всички девизни операции, значителни суми долари, паунди, флорини, швейцарски франкове и пр. срещу бъдещ износ на тютюни.
През 1928-1929 г. се появяват първите признаци на настъпващата икономическа криза в тютюневата търговия, като чуждите пазари ограничават покупките си на българския табак. Международните цени катастрофално падат. През 1929-1930 г. започва да бушува световната стопанска и икономическа криза. Първо тя започва в САЩ, а след това се разширява и в Европа.
Вложителите започват да си теглят парите от банките, чието положение става застрашително. За да посрещнат неприятностите германските банки, разчитащи дотогава на щедро американско финансиране, предприемат обединяване. Във втората половина на 1929 г. се сливат главните акционери, основатели на Кредитна банка – „Дисконто-гезелшафт“ и Норддойче банк ин Хамбург, с най-голямата немска частна банка Дойче банк, която има клон в София.
Благодарение усилията на шефа й Марко Рясков и на банковия юрисконсулт Асен Джеров – бащата на известния ни политик от ново време Александър Джеров, се решава Кредитна банка да поеме делата на софийския клон на Дойче банк, който е ликвидиран и заличен.
Финансовата ситуация се влошава и през март 1931 г. най-голямата австрийска банка Йостерайхише кредитаншалд декларира невъзможност да посрещне задълженията си към чужбина, а през юли една от най-големите германски банки – Дармщедтер унд националбанк, спира изплащанията на вложители и кредитори.
Отражението на тези събития върху креациите на германските банки в чужбина, каквато е и Кредитна банка, е мигновено и опустошително. Още на 14 юли 1931г. евреите в София първи започват да теглят влоговете си, последвани следобед и от българските вложители.
Рясков събира подчинените си и апелира те да положат свръхусилия за спасяване доброто име на банката, както и за предпазване на страната от катастрофа, тъй като примерът на най-солидната банка, която безспорно е Кредитна, е заразителен и ако тя не устои на напъна, провал грози цялата финансова система на България.
Въпреки това, на 15 юли настъпва истинска психоза, която обхваща широк кръг клиенти, като гишетата са атакувани дори и от фирми, за които се предполага, че ще запазят спокойствие.
Директорът Марко Рясков нарежда да се продават на Народната банка чекове върху авоари от нюйоркските банки за 500 000 долара, които при тогавашния курс 140 лева за долар съответстват на 70 млн. лева. Но ситуацията не се успокоява и Рясков пресмята, че и ако на другия ден продължи масовото теглене, банката ще тръгне към фалит. Става очевидно, че е наложително съдействието на Народната банка.
Подуправителите й Божилов и Бурилков са готови да окажат помощ, но кредит може да се отпусне само след щателна проверка на състоянието на институцията, въз основа на балансите, за което са нужни няколко дни. А Кредитна банка се нуждае от финансова инжекция веднага. Подуправителите се срещат с финансовия министър Александър Гиргинов, който ги свързва с министър-председателя Александър Малинов.
Премиерът има абсолютно доверие в Рясков и препоръчва на всяка цена да му се помогне, тъй като това е от полза за държавата. Подуправителите нареждат по спешност седем инспектори да работят в нощта на 15 срещу 16 юли, за да преценят финансовото положение на банката. Установява се, че Кредитна банка е най-солидният финансов институт в страната и може да получи без проблеми между 30 и 50 милиона лева без никакво забавяне от портфейла на Народната банка.
На 16 юли е най-кризисният момент за теглене на влогове. Нещата се обръщат още на следващия ден, когато част от клиентите започват да внасят обратно вложенията си, разбрали, че Кредитна банка е „твърда като витошки гранит”. Любопитен факт е, че спестяванията и на премиера Александър Малинов от 270 000 лева, намиращи се в същия трезор, не са изтеглени в страшните юлски дни.
Банката преживява икономическата криза, но трусът се отразява върху тютюневата ни търговия. Не намирайки пазар за нашия най-важен продукт, след много преговори България сключва през 1934 г. „голяма компенсационна сделка” с немската фирма за цигари „Реемстма” в Хамбург и германската лека и тежка индустрия.
„Реемстма” изкупува българските тютюни от изостаналите стари реколти, срещу което германската индустрия доставя на България локомотиви, вагони, релси, машини, ел.материали, химикали, лекарства. Така възникват клирингите като форма за поддържане и засилване на стокообмена между отделните страни. Такива клирингови спогодби България сключва освен с Германия, още с Чехословакия, Австрия, Швейцария, Франция, Унгария, Италия, Белгия...
Кредитна банка продължава да е икономически стълб на страната и в трудните години на Втората световна война, докато на 23 декември 1947 г. идва национализацията й от комунистическата власт.
За жалкия опит на Илия Павлов да възроди банката с гръмко име Кредитна през 1991-1996 г. просто не си струва да се говори. Помним, че тя кредитира основно неговия футболен клуб ЦСКА и обслужваше скандалната му цесия с „Кремиковци”, докато свирепата финансова криза в края на 1996 г. не я потопи в небитието заедно с редица други измислени банки у нас.
