Откриването на над 400 секции в чужбина за референдума оскъпява драстично организацията на вота, а прогнозите са за ниска избирателна активност
Автор: Ани Петрова
Демокрацията в България все повече поскъпва – при това не в преносния, а в прекия смисъл. Звучи парадоксално, но всъщност е логично. А защо – обяснява министърът на финансите Владислав Горанов.
„След всяка промяна в Изборния кодекс сметката набъбва главоломно. Поискани бяха 69 милиона за провеждането на местните избори при 39 милиона отчетени през 2011 г., когато имахме избор на местни власти и избор за президент. Успях с различни методи да сваля разходите до близо 51 млн. лв.", заявява Горанов пред министрите по време на заседанието на правителството в сряда.
Всъщност, ако се върнем още по-назад във времето, че видим, че местните избори през 1999 г. са стрували само 9 млн. лева.
Но тогава не е имало референдум.
Всенародно допитване имаше през януари 2013 г. – въпросът бе дали България да строи нова АЕЦ – и отговорът, грубо казано, струваше 13,8 млн. лева. В случая механично може да се направи изводът, че провеждането на референдум в днешни дни струва повече от организацията на местни избори през 1999 година.
През 2015 г. имаме натрупването на две обективни причини за това рязко набъбване на изборната план-сметка. При местните избори това е решението във всяко селище с повече от 100 жители да има преки избори за кмет. А при референдума – решението право на глас да имат и българите зад граница.
За целта Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да открие служебно само в чужбина 428 секции – или поне толкова бяха на последните парламентарни избори.
Изборният кодекс, за промените в който споменава министър Горанов, предвижда задължително да се създадат секции в българските посолства или консулства, ако поне 20 души са подали заявление по образец.
В градовете, където няма българско представителство, ще има секции, ако са подадени най-малко 40 заявления. Секции ще се създават и там, където на предишни избори е имало поне една секция, в която са гласували не по-малко от 100 души. Това налага и ангажирането на повече служители.
Владислав Горанов е обяснил пред министрите, че почти половината от парите за избори - цели 23 млн. лв.- ще отидат за заплати на хората в задграничните СИК. На което премиерът Борисов отговаря кратко и ясно: „Ако не ви стигнат, повече няма".
Може и да няма (при все че Горанов знае някои „хватки” на ниво финансов министър), но пък е ясно, че това не са всички пари, необходими за провеждането на (вече) многострадалния референдум, от който остана само един от трите предложени от президента въпроси.
При това, по мнението на мнозина политици и експерти, това е най-маловажният въпрос – дали да има възможност за дистанционно гласуване по електронен път – нещо, което технологично е изключително трудно, но пък улеснява неимоверно много желаещите да бъдат манипулирани (също по електронен път и дистанционно) резултатите от вота.
Но за да не влизаме в хипотези от типа „Нероден Петко”, защото говорим за пари. Някои медии неизвестно защо пишат „Държавата плаща 51 млн. лева за изборите”.
Истината е, че всеки български гражданин – ако щете „данъкоплатец”, ако щете – „избирател” – ще даде почти 10 лева за тези избори, независимо дали ще участва в тях или не. Полу на шега, полу наистина – оказва се, че гласуването все още не е задължително, но плащането за избори е 100% задължително.
Всъщност не сме свършили със сметките. Защото в досега цитираните суми не влизат командировъчните на около 600 човека – кадри на МВнР и държавни служители, които да работят по организацията и провеждането на изборите зад граница.
В сряда министърът на външните работи каза след заседанието на правителството, че „има реален риск за пръв път държавата да не е в състояние да изпълни ангажиментите си по закон, като отделни секции да са лишени от комисии и да не могат да функционират", тъй като нямало достатъчно желаещи да участват в тези командировки. В тази връзка Митов обяви, че ще бъдат увеличени командировъчните на тези служители, тъй като работата била тежка (?!), а заплащането - минимално.
Ден по-късно министърът доразви тезата си в ефира на БНТ.
"Отпадна ограничението референдуми да се провеждат само на територията на България. Секциите, които трябва да се отворят, са голям брой. Опасяваме се обаче, че в някои държави няма да има особен интерес”, обясни Митов. Той уточни, че работят тясно с ЦИК по решаването на този проблем, за да се види дали е възможно да се направи така, че секциите в чужбина да съответстват на интереса на хората.
"Призовавам политическите партии, участващи в изборния процес, да попълнят своите квоти в секционните избирателни комисии в чужбина, доколкото е възможно. Това ще намали тежестта върху администрацията до някаква степен и е безкрайно необходимо", апелира Даниел Митов.
Допълнителен проблем през тази година е, че членовете на СИК зад граница ще бъдат лишени от конституционното си право да гласуват на местните избори, тъй като ще бъдат далеч от своите секции по местоживеене.
Това е и един от аргументите му да иска да бъдат увеличени командировъчните на членовете на СИК зад граница, изпратени от МВнР, за да имат стимул да се включат в работата на комисиите.
Всъщност, колкото и неприятно да звучи, може да се прогнозира, че има реална опасност гласувалите в чужбина на референдума да се окажат по-малко на брой от хората, ангажирани с провеждането на референдума в чужбина.
И освен това, ако разделим сумата, която е предвидена в план-сметката за референдума, на броя на българите, които ще гласуват зад граница, ще получим със сигурност най-скъпото гласоподаване в най-новата история на България.
Видимо демокрацията има цена и тази цена нараства непрекъснато. Освен това – също в пряка връзка с демокрацията – напоследък в България се гласува всяка година: както заради предсрочните парламентарни избори, така и заради вота за евродепутати – поради което милионите стават все повече, а избирателната активност спада.
Социолозите го обясняват с така наречената „изборна умора”, но друга действаща причина е разочарованието от работата на политиците и институциите, а дори и периодично избухващите войни между институциите.
И все пак – гласувайте! Защото няма друг начин да се чуе гласът ви.
