Стотици родолюбци от цялата страна се събраха на историческата Петрова нива
Автор: Десант
Стотици родолюбци от цялата страна се събраха на 22 август на историческата местност Петрова нива край Малко Търново, за да отдадат почит на загиналите герои по време на Илинденско-Преображенската епопея за освобождението на останалите под турско робство български територии.
На това място преди 112 години (28 юни 1903 г.) се провежда конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия. На заседанието в „Странджанското Оборище”, както става известна тази местност, се взима историческото решение да се подкрепи избухналото вече в Македония Илинденско въстание и да се предприемат бунтовни действия и в този край, за да се присъединят Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободната вече родина.
Както всяка година, тук се събраха десетки членове и съмишленици на „Национален фронт за спасение на България“ от цялата страна, водени от лидера на НФСБ и председател на ПГ на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ в Народното събрание Валери Симеонов. Той бе единственият лидер на парламентарно представена партия, който бе дошъл лично на святата за всички българи Петрова нива.
Да се преклонят пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея бяха дошли и народните представители Валентин Касабов, Христиан Митев и Петър Петров, секретарят на партията на СКАТ Мария Петрова, общинските съветници Георги Дражев и Ангел Божидаров, както и журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант“.
Патриотите положиха венци и цветя пред издигнатия на Петрова нива величествен мемориал. Той е построен в края на 50-те години на миналия век и в костницата към него са положени тленните останки на легендарния войвода Георги Кондолов.
Монументът бе напълно реконструиран броени месеци преди събора, след като близо година той бе обграден с предпазни ленти заради опасността от срутване. Паметникът бе реставриран и укрепен след общонародна инициатива, в която се включиха с дарения и помощи родолюбци от цяла България.
„Петрова нива е съдбовно място за българската история, което заслужава нашето преклонение и уважение. Заради онези истински българи, които преди 112 години са загубили всичко най-скъпо - своите семейства и своя живот, само да я има България. Датата на Илинденско-Преображенското въстание трябва да се помни от поколенията, защото без история и национална памет нито една нация не може да съществува. Всички тези хора тук тази вечер са доказателство, че България помни и ще помни своите герои.
Ние от Националния фронт сме на Петрова нива всяка година, защото сме българи и защото обичаме свободата“, заяви Валери Симеонов.
Заместник-председателят на НФСБ Валентин Касабов пък отбеляза, че заветът на борците за свобода от Беломорска Тракия и Одринско не трябва да бъде забравян. „Нужно е все по-често да се връщаме назад към славните страници от историята на българския народ. Това е, което ни крепи и ни дава сили в настоящето. Докато споменът за героизма и самоотрицанието на героите ни е жив, България ще я има и ще пребъде!“
Областният координатор на партията на СКАТ в Бургас Ангел Божидаров бе категоричен, че делото и саможертвата на преображенци задължава съвременните патриоти да продължат тяхното дело.
„От родолюбците в днешни времена се иска само да бъдат честни, почтени и да работят с всички сили за интересите на Родината и българския народ. Това е най-малкото, което дължим на героите от Илинденско-Преображенското въстание, за да бъдем достойни за паметта им“, заяви Божидаров.
Лошото време и проливният дъжд през двата дни на възпоменателния събор в историческата местност не попречи на множеството потомци на тракийските бежанци да продължат традицията на своите предци да се събират на Петрова нива. Мнозина бяха опънали палатки и стоически бяха издържали на проливния дъжд, за да се преклонят пред саможертвата на падналите за свободата на сънародниците в Одринско и Тракия.
„Впечатлен съм, че при тези лоши условия толкова много хора са дошли, за да почетат делото на преображенци. Радващ е фактът, че много от младежите са дошли тук и развяват българския трибагреник облечени с носиите на въстаниците от Илинденско-Преображенската епопея“, подчерта Петър Петров.
Преди началото на тържествената част на възпоменателния събор, родолюбците се отправиха към църквата „Св. Петка”, където запалиха свещ в памет на загиналите борци за свобода.
За трети път, откакто се провежда съборът на Петрова нива, присъстващите бяха върнати назад във времето чрез възстановка на вълнуващите събития в региона отпреди 112 години. Професионални актьори и доброволци влязоха в ролята на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов и останалите въстаници, както и на заптиета от турската армия. Тази година се запази тенденцията с всяка година да намаляват кандидатите, които да се преобразят в ролята на турските поробители.
Сред най-атрактивните моменти бе нападението над конака в Малко Търново и завързалата се битка с османските части, пазещи града. Пукотът от пушките и възгласите „Свобода или смърт!“ върнаха присъстващите отново в героичното време на установяването на прочутата Странджанска република.
За съжаление радостта от свободата през 1903 г. трае едва 26 дни, след което въстанието е жестоко потушено от редовната 40-хилядна турска армия. Десетки села в красивия планински край са опожарени, а жертвите на бунта наброяват близо 15 хиляди. Старци, жени и деца са избити или отвлечени.
В традиционната за събора тържествена проверка взеха участие Националната гвардейска част и представителни блокове на военноморските, сухопътните и въздушните войски. Вечерта завърши с красивата заря, която освети небето над Странджа, съпровождана от изпълнението на Странджанската марсилеза – химна на преображенските въстаници „Ясен месец веч изгрява“.
За разлика от последните години, когато съборът рядко биваше уважаван от представители на висшия управленски ешелон на страната, сега направи впечатление засиленото политическо присъствие на хора от властта.
Очевидно в тези месеци на предизборна активност на фона на приближаващия се местен вот властимащите търсят всякакви начини да натрупат дивиденти за пред публиката. На официалната трибуна се бяха наредили вицепремиерът Маргарита Попова и един куп кметове от Бургаска област.
Попова държа дълга и на моменти напълно безсмислена реч, която хвърли в недоумение и възмущение стотиците потомци на тракийските бежанци. Заместничката на държавния глава разбира се, не отрони и дума за дължимите от страна на Турция обезщетения в размер на близо 30 милиарда лева, които съгласно Ангорския договор от 1925 г. тя следва да изплати на потомците на бежанците от Одринска Тракия.
