Миналата година жителите на Розово протестираха за това, срещу което сега цяла Европа негодува. Къде са “евроинтеграторите”, които ги заляха тогава с помия?
Автор: Илияна Христова
Белгия, държавата дом на Европейския парламент, тези дни поиска нещо революционно - да се възобнови шенгенският контрол. Поводът бе нападението във влака Амстердам – Париж, дело на радикален ислямист, осуетено от четирима пътници. С други думи, държавата, представляваща самото сърце на Европа, се завърна към идеята за спускане на граничната бариера.
Франция не чакаше повторна покана и бързо влезе в дискусията. Париж няма повод да се помайва, защото страната се пука по шевовете от етнически, религиозни и културни противоречия. Помним “Шарли ебдо”, нали? Но и Великобритания мисли за бариери. От години тя се мъчи да пренастрои социалната си система така, че нашествието от изток и юг да спре.
Франция и Великобритания се карат кой е виновен за драмите край Кале. Там е горещо месеци наред – бежанци напират, френските власти ги бият, хора, вкл. и деца, се мъчат да прекосят Ламанша с риск за живота. Френските полицаи се опитват да опазят границата като опълченци.
Горещо е и в Гевгелия, Македония. Няма да разказваме какво се случва там по границата с Гърция, известно е.
Гърция и Италия буквално се задушават от имигранти. Добрата стара Германия, основна мишена на целия поток – още повече. Миналата седмица в градчето Хайденау протестиращи атакуваха приют за бежанци, раниха 31 полицаи, властите се вдигнаха “на щик”. Берлин се чуди какви квоти да измисли, за да “разхвърли” бежанците из целия континент.
Същото е в Швеция, където настроенията срещу чужденците се засилват, подобно е положението и в Унгария, където се строи гранична стена. Цяла Европа се чуди как да се опази от африканското и азиатско нашествие – живее буквално окупирана от бежански лагери.
През април 2014 г. жителите на едно малко българско селце също протестираха. Помните ли го – Розово. Хората се вдигнаха срещу заселването на сирийци и за разлика от Германия, демонстрираха мирно.
Цялата ни доморасла “интелигенция” обаче ги заклейми. Всеки, който имаше достъп до микрофон или социалните мрежи, се почувства длъжен да е “в крак с времето”, нахвърляйки се върху “глупавите селяни” от Розово. Но какво се оказа днес? Абсолютно същите притеснения и драми изживява цяла Европа.
Безспорно е, че хора, бягащи от война, трябва да бъдат посрещани със състрадателност. Прекрасно е, че се намериха българи, които да помогнат на сирийското семейство в Розово.
Но защо бе цялата тази реакция срещу жителите на селото? Бяха сатанизирани с какви ли не епитети – били срам, безчовечни, глупави, животни и т.н.
Сега абсолютно същите тревоги тресат Камерън, Меркел и Оланд. И те ли са “глупави провинциалисти”? Къде са евроатлантическите ни парвенюта да ги погнат?
Това, което се случи в Розово преди година и четири месеца, бе най-нормално следствие на бежанската вълна. Протестът на българските селяни бе предвестник на днешните европейски драми.
Няма нормален човек, нито в Розово, нито в Брюксел, на когото да му е хубаво пришълец да се настани в дома му – да му сменя нравите, да воюва с религията му, пък и парите му да точи.
Умните хора предупреждаваха тогава, че жителите на казанлъшкото село не бива да бъдат клеймени, а спокойно и внимателно да се проучат техните страхове и притеснения. Защото в Африка и Близкия изток има войни, бежанците ще се увеличават, подобни вълнения ще има занапред навсякъде. За да ги преодоляваме, а и да отстраняваме причините, не бива да клеймим, а да разговаряме.
Но умните хора никой не ги слуша. Най-шумни са скорозрейните парвенюта. Сега, след като Розово и Европа станаха синоними, пролича колко точно струват.
В цялата работа има и още нещо интересно. България е кандидат за Шенген, нали? Ама Шенген ще го закриват…
