Автоколоната премина по пътя на четата на Чардафон Велики
Автор: Марко Грозев
Сто и тридесет потомци на дейците на Съединението проведоха автопоход „По стъпките на Голямоконарската чета“. Събитието се организира по повод 130-годишнината от обединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 г.
Автоколоната потегли от площада на град Съединение (бившото село Голямо Конаре). Предвождана от знамето на съединисткото движение, тя премина по пътя на четата на Чардафон Велики (през с. Войсил, с. Бенковски, с. Царацово) със съзнанието за решаващия принос на голямоконарци в събитие, без аналог дотогава в световната история.
Дълбоката убеденост в идеята за единение на народа води до историческия факт на Съединението и носи в себе си протеста на всички българи срещу решенията на Берлинския конгрес, разделили изконните български земи на три части.
Това велико събитие в нашата история изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Средев, Продан Тишков - Чардафон, Недялка Шилева, свещеник Иван Генов и свещеник Тодор Райков на висотата на националния пиедестал.
Кметът на пловдивския район „Централен“ Георги Титюков посрещна на 2 септември 2015 г. потомците на тези героични българи пред Паметника на Съединението в града.
„Пазете традициите и помнете делото на онези „луди глави”, както някои автори наричат организаторите на акта на Съединението”, заръча им той.
Съединението става възможно благодарение на патриотизма на тези поборници, както и на дълбоката убеденост на всеки един от региона в необходимостта от създаването на единна българска държава.
В паметта на хората голямоконарци стигат до националното безсмъртие, 5 септември е обявен за празник на общината, а с. Голямо Конаре е преименувано на град Съединение.
Човекът, който пръв провъзгласява съединението на Княжество България и Източна Румелия, се казва Продан Тишков. Захари Стоянов е този, който му дава прозвището Чардафон и в допълнение към него слага още Великий.
Заради острите си изказвания по националния въпрос габровецът Продан Тишков бил принуден да напусне Княжеството и да се пресели в Източна Румелия. Когато почнало да се подготвя Съединението, той обикалял селищата около Пловдив, за да агитира населението.
„В комитетската група - пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България. Книга пета: Съединението“, - в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон..., бе много обичан. А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един негов знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му“.
В пловдивското село Голямо Конаре Чардафон организира своя войска, а по-късно събира от своите съратници пари за направата на революционно знаме. Ролята на Голямоконарската Райна Княгиня е възложена на Недялка Шилева - ученичка, която завършвала последния клас на гимназията.
Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов бил нарисувал златен лъв, а тя му отвърнала: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, когато виждам моите братя селяни да работят денем и нощем, и то за кого - само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата“.
Поради липсата обаче на време за шиене Недялка и Чардафон само изрисували знамето с блажна боя. Написали: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз! Свобода или смърт! Напред, юнаци!“
Бунтовната обстановка в селото не останала незабелязана от плавдивската дирекция на румелийската милиция и префектът на Пловдив Петър Димитров отишъл да въдворява ред, а сутринта след пристигането му Чардафон заедно с двадесетина свои съратници отишъл в двора на къщата, където бил отседнал префектът, и развял знамето.
„Господин префект! - извикал той. - В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“ Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, събрали се там, и така Чардафон бил първият, който провъзгласил Съединението на страната.
Европейските консули, акредитирани към източнорумелийското управление, разбират, че това не е обикновен преврат, извършван от войската и добре познат като начин за промяната на някое управление, а истинско народно въстание срещу несправедливото разделение на България.
В навечерието на 130-годишнината от славното ни Съединение в Севлиево ще бъде открит Паметник на загиналите за освобождението и обединението на българските земи.
Тържествена заря-проверка ще отбележи събитието на 5 септември вечерта в парк „Казармите", където ще бъдат почетени загиналите във войните.
Там е издигната 14-метрова „Стена на славата и безсмъртието” – точно на мястото, където е бил разположен на 9-ти артилерийски Севлиевски полк. На нея са изписани 421 имена на загиналите от града в Руско-турската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. От двете страни на мемориала са поставени релефни изображения на българския орден „За храброст”.
