Туристи отмаряха в прабългарска юрта под хвърчащи стрели и гюлета, аплодирайки превземането на византийския стан
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Върху праг не се стъпва, праг се прекрачва – с тази сентенция ни посреща в номадската си прабългарска юрта добричлията Йордан Сивков. Той работи в охранителна фирма и поставя проследяващи устройства и камери, но от девет години успоредно с това е отдал душата и сърцето си да изследва и пресъздава бита, културата и въоръжението на нашите предци.
В съботния следобед камъните на Царевец буквално се палят, нагрети от слънцето, но вътре в юртата е прохладно, а разказът на сладкодумния мъж ни връща векове назад. „Не можем да делим дрехата, оръжието, бита едно от друго – те са едно цяло. Не може да изследваш един елемент, а другите да загърбиш.
Но първо трябва да сте наясно, че чергарите и номадите са много различни. Чергарите нямат жилища, докато номадите, каквито са били прабългарите, си имат домове, които сглобяват и разглобяват, взимайки ги със себе, когато се местят от едно място на друго – обяснява добричлията. – В Средните векове хората са мислили по друг начин. За тях е било важно всичко да е практично, лесно, минималистично и пример за това са юртите им. Ние залитаме във вещоманията. Ето, вижте ми чорапите. От най-обикновен лен са, нещо като войнишките партенки. Но с тях в ботуша ти е комфортно, краката не се спарват, лесни са за поддръжка” – обяснява домакинът ни и започва да ни разказва за модата на онези векове и хигиенните навици.
От него разбираме, че номадите са носили кафтан върху кафтан – за тях не било характерно да са облечени само с една дреха. „Виж моя кафтан – това е долното ми облекло от лен с малко ширит. То е с тежки и плътни копчета. Когато се наведа, те прибират дрехата. При кухите копчета е обратното – те държат кафтана по-разтворен. Има кафтани, които не се перат. Това са скъпите и богато украсени одежди, на които при прането в реката и търкането на ръка ще падне украсата, а по някои от тях са били пришити и скъпи перли. През зимата кафтаните се оставят нощем навън. Тогава вълнената дреха се намокря и замръзва, а при размразяването мръсотията изпада от нея” – разкрива ни подробностите за тоалетите на прадедите ни Йордан Сивков.
От разказа му става ясно също, че е нямало разлика в кройката на кафтаните на бедните и богатите. Те са се различавали само по материята, от която са направени. Най-ценни са били копринените и тези от червени кожи. Историческите хроники и археологически разкопки сочат, че кройката на кафтаните се е запазила непроменена в течение на 500 – години от VIII до XIII век.
Седим в юртата, прохладно е, а навсякъде е застлано с плъсти (степана със сапун и вода вълна). „Временното жилище се прави така, че огнището винаги да е по средата и това е много характерно за прабългарската култура. Впоследствие, когато започват да водят уседнал живот в квадратни жилища и полуземлянки, огнището също е било в средата на помещението“ – продължава своеобразната си беседа Йордан Сивков.
Самата юрта, по думите му, се прави от дървен скелет, тип хармоника, така че бързо да се събира и разпъва. Покрива се с плъсти. При тях водата се плъзга, не попива и това прави „палатката“ водонепромокаема. „Вълната има още едно важно битово-житейско свойство – през лятото държи хладно, а през зимата – топло”, с вещина допълва домакинът.
И добавя още, че преки исторически доказателства за обзавеждането и устройството на юртите няма, защото остатъкът от такъв тип временно жилище е кръглото дъно. „В Девня има разкрит модел на каменна юрта, в Плиска са намерени три юртообразни жилища. Всичко е било максимално практично и елементарно. Лесната преносимост прави юртата практично жилище. Стандартно в нея има две легла, сандък или ракла за дрехите, а всичко останало е наредено и виси по стените.
Устройството на покрива е много важно. В него има голяма символика. Отворът най-отгоре в средата се нарича слънце. През него излиза димът от огнището, но от там влиза и дневната светлина” – не спира да разкрива подробности за прабългарските домове добричлията.
Стрели летят от всички посоки. От гърлата на стенобойни машини изригват гюлета, мятащи се по противниковото укрепление. Изсвистява камшик, а гъвкавият му език като изкусна и предсмъртно ранена змия се навива около вражеското копие. Искри излизат от сблъсъка на тежки железни мечове. Щикове и копия се сливат в смъртоносна целувка, от чиято взаимност по земята се сипят ранени и убити воини. Грохотът на оръжия се слива с победните бойни викове.
Византийската крепост падна! Публиката се отблагодарява с възторг и аплодисменти.
На превърналия се в арена на битки Царевец туристите се върнаха няколко века назад. Провелият се тук фестивал „Средновековна България“ продължи с демонстрационни бойни турнири и още сражения.
„Целта е да покажем как се борави с различните оръжия, а не конкретно да пресъздадем битка от определена историческа епоха – обяснява ни Стефан Стефанов, председател на великотърновския клуб „Традиция”. – Превземането на крепост е сложно нещо и е продължавало с месеци – с копане, укрепяване, излизане напред, спиране на водата, отводняване на защитни ровове, превземането им. И тогава, и сега има много общи елементи при атака и отбрана, въпреки че въоръжението се е променяло през вековете” – пояснява той и дава редица примери.
„Тогавашните и сегашните военачалници, знаейки параметрите и възможностите на оръжията, правят формированието на строя и организират войниците си. Копиеносците са спирали конницата. Войниците с лъкове на коне са имали задача да удрят и бягат и по този начин да разкъсат редиците на противника, принуждавайки го да се разтегне. Тогава идва редът на тежката пехота, която удря встрани. Затова често конницата е била в средата на атаката, а пешите флангове я затваряли.
Днес елементите са същите, но оръжието е друго. Конницата е сменена с моторизирани батальони. Разузнавателните отряди ги има и днес, но са десантни групи” – разкрива подробности от стратегията и тактиката на бойното изкуство възстановчикът.
В реконструкциите и бойните демонстрации се включиха участници от регионалните клонове на Национален клуб „Традиция“ от Велико Търново и Шумен. Средновековното общество в България MODVS VIVENDI от София пък представи европейско въоръжение и облекло от периода XII-XIV век и нагледно показа, че боят с меч не е просто филмова фантазия, а реалност, която за да се случи, се изискват много тренировки и дълго обучение.
А Сдружението за исторически възстановки „Чигот” от Варна участва с възстановки на бита и военната екипировка на Второто българско царство. В демонстрациите се включи и „Авитохол” – Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции от Първото българско царство.
Реенактори превърнаха Царевец в машина на времето и показаха не само облекло от Първото българско царство, оръжия и доспехи, но демонстрираха и различни традиционни за българите стари занаяти като ковачество, леене на реплики на медальони, фибули, обработка на стъкло, изработка на накити и пр.
Събитието бе част от програмата за националните чествания, посветени на 830-годишнината от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава.
