Национална среща събра в старата столица жените, които плетат с... тръбички от хартия
Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът
Тези дни Велико Търново стана домакин на едно нетрадиционно събитие – в старопрестолния град се събраха на своята Първа национална среща двадесетина сръчни жени, изкушени от правенето на изкуство от хартия. „Когато вие, вестникарите, си свършите работата и хората прочетат вестниците ви, идва нашият ред – да направим от тях красиви вълшебства“, казва организаторката на форума, наречен „Хартиени творения“, Христина Узунова от Сухиндол.
Сред присъстващите имаше както творци, дошли да покажат произведенията си и да обменят опит помежду си, така и обикновени хора, за които хартията е странен материал. „Животът и без това е сив, защо да не опитаме да си го направим малко по-пъстър“ – с това намерение Христина и нейните съмишленички са се посветили на необичайното си творчество.
Сухиндолчанката се „запалила“ по хартията преди около две години. „Намерих на сметището плетени дамаджани и кошници. Буквално се заплених от тях и моментално реших, че те са вдъхновението ми да творя. У всеки човек се крие един заспал талант и успееш ли да го събудиш по правилния начин, се получават чудеса. Така стана и при мен. Трудно открих хартията като материал, но любовта ни беше от пръв поглед“ – споделя Христина.
В началото тя започнала да плете с блатна папрат, после се пробвала с пръчки. Оказало се много трудно. „Впоследствие открих начин, по който хартията се завива на тръбички. Това изкуство многоприлича на кошничарството, но ние плетем с хартиени „пръчки“ – обяснява вдъхновено майсторката от Сухиндол. Тя признава, че не е измислила топлата вода. Изкуството на плетенето с хартиени тръбички е отдавна познато на рускини, полякини, чехкини и немкини, които отзивчиво споделят опита си с нашенките.
На пръв поглед всичко изглежда много лесно, но всъщност работата е пипкава и изисква търпение и фантазия. Стефка Димитрова от Бургас простичко описва как се подготвя изходния материал. „Взимате вече прочетения вестник и го нарязвате на ленти с различа ширина. От една страница по дължина можете да изкарате от четири до шест лентички. В зависимост от това какво искате да плетете, ще си направите различни по дебелина пръчки. Хартиените ленти се навиват плътно върху игла за плетене или дървено шишче за скара. Работа върши и спица от колело. Техниката за навиване е същата, както се прави фунийка.
Вече навитата хартия се залепя в крайчето си с обикновено канцеларско лепило, за да не се развие. Можете да си направите по-кухи или по-плътни тръбички, които се ползват в различните етапи от изплитането на изделието. Кухите тръбички са за изделията, в които има много извивки, за да стане съвсем гладка повърхността. По-плътните „пръчки“ са за по-обемните и масивни изделия, както и за основата на различни купи, панери, кошници и дори чанти. С тях изделието става много устойчиво“, с вещина обяснява бургазлийката. За да има повече цвят и красота, вече готовите хартиени тръбички се оцветяват, като се използват акрилни бои.
Готовата творба се лакира с разтворим лак. „Не става да го пръснеш с лака за коса – това не е фризура“, заливат се от смях Христина и Стефка. Двете набързо стават сериозни и заявяват категорично, че изделията, изплетени от хартия, са дълготрайни и освен за украса, спокойно може да се използват в домакинството.
„В момента на изплитането нашите ръце ни водят за извивките, за свивките и наметките. Всичко е въпрос на фантазия и малко техника“ – категорична е Стефка, чиято запазена марка са малките червени кошнички под формата на дамски корсети с всичките им панделки, банели, презрамки, дантели и ширити.
Тя плете с хартиените тръбички от 3 години. Преди това нейна страст са били гоблените. „Шиех в несвяст. В един момент ми попадна едно такова изделие от хартия, направено от моя братовчедка. Тя ми „отвори очите“ и ме въведе в кухнята на това изкуство“ – разказва майсторката. По професия тя е фризьорка, но използва всеки свободен момент, докато дойде часът на поредната клиентка, за да изработва хартиени тръбички. „В началото нещата ми ставаха криви и не много угледни, но това не ме отчайваше. Покрай нескопосаните ми първи опити да знаете колко народ във фризьорския салон съм запалила по тези плетки...“
Заглеждам се в ръцете й – изглеждат нежни. „Не съм плела от две седмици, затова е така. Доскоро бях с мазоли и рани. Няма как. Не се работи с ръкавици, трябва да усетиш хартията, всяко нейно преплитане. Тя те води и ние водим нея. Но резултатът накрая си струва – да видиш творбата си готова и напудрена като малка кокетка. Тук има свивки и наметки като в плетките. Виж корсета – трябва да му оформиш ханша, после със свивки се прави тънката, кръшна талия. След няколко реда отново наддаваш, за да направиш бюста“ – показва и разкрива тънкостите на занаята Стефка Димитрова.
С хартиените тръбички тя майстори ретро бебешки колички, кутии за бижута, панери, вази. Христина пък е изкусна в изработката на чадъри. „Това чадърче може да намери място до входа на дома ви, пълно с цветя – естествени или сухи. И то ще ви създава добро настроение още от прага“ – сочи тя елегантното изделие, сътворено от ръцете й.
Както споменахме, често майсторките ползват основа за своите творби. „С няколко тръбички се прави, да речем, „скелет“ на панер, а стените му могат да се „изградят“ около основа, за която да послужи купа за салата“ – дават пример сръчните плетачки.
Те се намерили една друга в социалните мрежи. „Открихме се по желанието да правим тези красоти. Аз питам нея, тя – мене. Опит и съвети споделят и другите момичета. Всяка прави изделието си по различен начин и това е уникалността ни. Може да се нарича кошница, но всяка си има етикет. Дори да искаме да направим нещата еднакви, това не може да стане“ – пояснява Христина Узунова. Тя е дипломиран химик-лаборант, но в момента е домакиня. Щастлива е, че семейството й я подкрепя.
„Не бих повярвала, ако някой ми каже, че се издържа с изкуство“ – не крие организаторката на „Хартиени творения”, базирайки се и на личния си опит. А и най-често тя просто подарява сътвореното от нея, вместо да търгува с него. На същото мнение е и Стефка Димитрова, която наскоро била на изложение за ръчно изработени изделия. „Българите по-често гледаха, основно купуваха чужденци. Хората отлично разбират, че нашите творби не са ширпотреба като в китайски магазин, но не искат да приемат, че и цените ни не могат да са като в „левчето“. Факт е, че в това изкуство ние даваме всичко от себе си, влагаме много труд и очакваме някой да го оцени по достойнство“ – безкомпромисна е тя.
Галя Дончева от софийското градче Златица от цяла година чака срещата във Велико Търново. Тя е служител в компютърна компания, а по необичайния занаят се увлякла, след като преди време на една екскурзия в Ловеч видяла в едно магазинче на покрития мост в града изделия, изплетени от хартиени тръбички. „Те страшно ми харесаха и взех да търся из интернет видеоуроци с техники за изработването им. Толкова се запалих, че едвам дочаквам да се прибера от работа у дома, за да започна да си плета хартиените панери. Често дори сънувам моделите си“, разказва тя.
Вярваме, че е така – вижда се по творбите на сръчните майсторки, че са вложили в произведенията си цялото си сърце. Няма как да създаваш красота без да „вградиш“ в нея не само умения и опит, но и много силни чувства.
