Етнографска изложба на търговищкия музей, представена в Бургас, разкрива суетностите на силния пол от началото на ХХ век
Автор: Диана Славчева
След Хайтовите „Мъжки времена“, в които представителите на силния пол безцеремонно крадат моми и ориенталски налагат волята си над нежните създания, с идването на Освобождението настъпват години, когато българите започват да се проявяват като цивилизовани кавалери. Тогава – в края на ХІХ и началото на ХХ в., да си кавалер е било въпрос на престиж!
При една инвентаризация на фондовете на музея в Търговище тамошните специалисти установяват, че в тях се съхраняват множество мъжки принадлежности от онова далечно време. И решават да направят изложба с тях. Някак естествено им хрумва и идеята за името й – „Аз съм Гошко хубавецът“, оня, вечният ерген от едноименната легендарна стара градска песен.
Експонатите, представящи мъжката суетност в миналото, вече са излагани на много места в страната – в Добрич, Исперих, в „Етъра“, а от миналата седмица може да се видят – чак до началото на декември – в залите на Етнографския музей в Бургас.
В началото на ХХ век наистина в България царстват мъжките времена. Тогава представителите на силния пол са били навсякъде – на улицата и в заведенията покрай нея, било то в бръснарницата, кафенето, кръчмата, шивашкия салон или фотоателието. Поради все още господстващите патриархални порядки, жените са си стоели повечето време вкъщи. Чак през 30-те години на миналия век те добиват повече „граждански права“ – като това да гласуват, което пък им дава усещането за повече свобода и еманципирано равенство с мъжагите.
А дотогава родната действителност е била под знака на мъжкото царство. И за да е то подобаващо представително и авторитетно, подобно на някои кокони, господата много държали на външния си вид и се кипрели нагиздени в модерни тоалети по журнал. В онези времена все още магазините не предлагат конфекция. Дрехите се шият в шивашки ателиета. Така че едно от най-честите занимания на мъжете е посещението при модния шивач. Изложбата „Аз съм Гошко хубавецът“ представя три манекена, издокарани в различни тоалети – единият е пременен в типично градско облекло, другият гордо изпъва снага в редингот, а третият е екипиран като едновремешен турист, с метални котки и фотоапарат. Покрай тях са изложени и характерните за епохата гамаши, които са можели да се превръщат на гети, а едни от най-любопитните експонати са... мъжките жартиери за чорапи.
Както се отбелязва в един фейлетон от онези години, разказан от името на един твърде уважаван господин: „Това всеобщо уважение се дължи на това, че си купих нови дрехи. Елегантни, скъпи. Не допущам прах отгоре им да падне. Имам и ръкавици. От фина кожа. Въобще цял аристократ съм... Ще ме уважават, естествено. Нали имам елегантен костюм“!
Държейки много на външния си вид, някогашните господинчовци са полагали специални грижи и за мустаките си.
В бръснарския кът, обособен край витрините на бургаската етнографска сбирка, може да се видят всякакви чудати принадлежности, предназначени да „обслужват“ този моден мъжки атрибут, сред които особен интерес предизвиква една чаша за кафе, чийто отвор е препречен от странна порцеланова преградка. Оказва се, че тя е направена, за да предпазва мустака да не се накваси с горещата напитка. Види се, в началото на миналия век производителите доста са се грижили за комфорта и удобството на потребителите.
На етажерката в бръснарницата на музея са подредени също и обичайните тоалетни принадлежности, нужни за свещенодействието по избръсването – бръснарски ножчета, естествено марка „Жилет“, както и... острилка за подострянето им, бръсначи, каиши за точенето им, а вместо модерната днес пяна – използваната тогава пудра за бръснене. И дори уред за... къдрене на перчеми.
Суетността на някогашните мъже е била поддържана и от много други знакови ежедневни атрибути – неизменното бастунче, броеницата, чадъра и стилните шапки, табакерата, лулата, цигарето, папионката, сребърния часовник и т. н.
Тук има място и ваксаджийницата, където напетите господа лъскали чепиците си.
Стигаме и до мястото, където най-често са се събирали мъжките компании – в кръчмата или в кафенето, където основно се бистрела политиката, завързвали се запознанства и нови връзки, обсъждали се делови въпроси, прочитали се топли-топли актуалните новини във вестниците. Адвокати и чиновници, както и различни градски контета, се отбивали там традиционно преди и след работа. А заради съществуващата безработица, по цял ден с часове столовете в заведенията търкали хамали, каруцари, рибари и всякакви безделници.
В кръчмарския кът на изложбата, посветена на хубавеца от тези времена, са подредени различни бутилки от някогашния асортимент на пивниците – от прословутото лимонадено шише със стъклено топче, което след като шишето се напълни с течност изплувало нагоре и запушвало гърлото, до фирмени бутилки, в които се предлагала прочутата бира на братя Прошек и култовото „Шуменско пиво“.
Както свидетелства Пенчю, един от героите на популярната Добри-Войникова пиеса „Криворазбраната цивилизация“: „Слушайте да ви дам определението на днешната цивилизация у нас – да знаеш да са носиш по модата, тъй... алафрансе; да знаеш да играеш на билярд, на префа, на пикет, на дардар, на стос; да знаеш европейските хора̀, да правиш комплименти на красния пол и да привличаш вниманието му с любоописателни романси. А при мъжкия пол — друго — да знаеш да приказваш за политика, за народни работи, именно за политически и черковни въпроси, да даваш мнения за тяхното решавание и разрешавание, и то де — в кафенето или в казиното“.
По думите на автора на изложбата – д-р Тоня Любенова от Регионалния исторически музей в Търговище, всички представени в нея позабравени мъжки аксесоари, изискани облекла, ежедневни тоалетни принадлежности и забавни постери дават възможност на посетителя да се потопи сякаш с машина на времето в атмосферата на стария град, в романтиката на онези „мъжки времена”, когато да си кавалер е било преди всичко въпрос на чест. Илюстрирайки суетата на градския мъж от Новото време на вододела между деветнадесетото и двадесетото столетие, експонатите връщат спомена за традиционните някога занаяти на шивача, бръснаря, ваксаджията, кръчмаря и фотографа.
Така „Аз съм Гошко хубавецът“, при поредното си шестване из страната, гостувайки понастоящем край морето в Бургас, ни припомня със сантименталното си присъствие неповторимия мил чар на вече доста отдалеченото от днешните ни модерни времена славно „цивилизационно“ минало. За което с носталгия можем да обобщим, че с всичките си слабости и суетност, мъжът е бил някак си, ако не по-мъжествен от съвременния представител на силния пол, то поне доста по-галантен от него.
kato pravja analisi ot desetki godini na mnogo biografii dosieta na hora i istorii kato honorar satrudnik i na oon i po meshdunarodni sabitia i problemi i vasmoshni mirni reshenia pravja i regresii na tesi koito pravjat regresii i svarsanite s tjah hora i narodi i sashto na tesi koito me podslushvat nabljudavat i mi okradvat moi lishni znania i intelektualni bogatstva i vasmoshnostite da pravja sobstveni i materialni bogatstva i sobstveno mnogodetno semejstvo s ljubimi ot mene odobreni sheni i se opitvali da me isnudvat za tova koeto obisham i shelaja togava se vidjah prinuden da ustanovja kakvo obishat i shelajat isnudvashite i koj moshe da gi isnudva i kak
i proshetoh materiali na tasi tematika za mnogo strani koeto ne e opravdanie za mojata strana zashtoto v edna strana v kojato se preshi na sasdavaneto na semejstva semejstvata sa obresheni na isshesvane a tova ne e dobre za edin narod da bade leka poleka zavset ot ziganskite narodi blagodarenie na sutenjori
i mnogo drugi prishiniteli i prishini .zatova kasah na shefa kojto sam i az da dava pari samo za tova s koeto pravi seks ako e s preservativ da dava parite na preservativa i da plashta dobri pari po sporasumenie samo za zdravi rodeni sinove dashteri i za garantirani peshalbi a za promenlivi mnenia i reshenia da plashta samo ako ima peshalbi ot tjah i kato znak she uvashava mnenieto mi da mi dade mnogo pari v btoj v njakoi ot kasinata v balgaria ili po sveta
