Стара снимка на паметника на Ленин в столичния център. Между него и бившия партиен дом се вижда покривът на все още вкопаната в земята църква „Св. Петка Самарджийска“
Безцеремонното унищожаване на лицевите кости на Левски ме превърна в убеден съмишленик на Хайтов
Автор: Димитър Пърличев
През далечната 1955 г. бях студент в София. При едно от посещенията си в руската книжарница на ъгъла срещу ЦДНА забелязах книгата „Восстановление лица по черепу” на руския археолог и антрополог проф. Михаил Герасимов, която купих и на един дъх прочетох. Накратко казано, през 1955 г. аз вече знаех, че съществува метод за възстановяване на лицето по костите на черепа.
За него си спомних обаче чак след 30 години, когато през 1985 и 1987 г. прочетох книгите на Николай Хайтов за гроба на Левски. От снимките в тях се вижда, че скелетът на Левски е добре запазен, но костите на лицето напълно липсват!? Освен това се съобщава, че черепът на Бенковски почти веднага след изравянето му бил „настъпен” от един от работниците, който го натрошил на „дребни костици” (според дневника на Джингов).
Хайтов бе изказал съмнение, че унищожаването на черепите е умишлено, но нямаше доказателства за това. Докато за мен не бе трудно да направя елементарното заключение, че щом аз, студентът географ, през 1955 г. съм знаел за метода на Герасимов, изключено е този нов археоложки метод да е останал неизвестен на археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов, които през май 1956 г. правят разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска” пред ЦУМ.
От което следва, че те е трябвало да вземат специални мерки за запазването на черепите и особено на лицевите кости. Толкова повече, че са били предупредени не само от проф. Гяуров, но и от трите плочи-кръстове на пода, че под тях има погребения очевидно не на случайни хора, едно от които е на Левски. Но очевидно по инструкции „от горе” те са направили точно обратното, и то толкова нескопосно (нямали са опит в прикриване на престъпления), че това по-късно позволи на Хайтов с убийствената си логика да ги направи за резил.
През 1955 г. обаче, ако се съди от книгите му „Дневник” и „През сито и решето”, на него не му е било до книжарници и книги и най-вероятно така и не е узнал за метода на Герасимов, защото не си спомням някъде да споменава за него. А по това време, доколкото ми е известно, това е единственият метод, по който черепите са могли да бъдат идентифицирани. Така или иначе, едва през 1985-87 г. ми стана пределно ясно, че цялата работа на археолозите е съшита с бели конци, което ме превърна в убеден съмишленик на Хайтов по този въпрос.
Първата причина да пиша по въпроса обаче е нечуваното кощунство с гроба на Левски – най-големия и неоспорван от никого национален герой на България. Гробът, който по една случайност се е съхранил в центъра на столицата, бива най-безцеремонно унищожен, защото създавал политически дискомфорт за проектирания на 50-60 м от него паметник на Ленин, който няма никакви заслуги към България. Национално самоунижение, угодничество, предателство и светотатство от подобен мащаб до 1956 г. не фигурират никъде в световната история (който не вярва, да провери). И това се върши под диктата на БКП!
Втората причина е цинизмът на извършителите на престъплението – гаврата с Левски се върши не от простаци, а от археолози и историци от БАН – хората, които най-добре знаят какво е той за българския народ. И въпреки това, впрягат науката си не за разкриване, а за скриване на истината (унищожават лицевите кости и много други свидетелства, доказват “римски” погребения и пр.), т.е. пресметливо погазват съвестта си (ако са я имали дотогава) и продават интересите на България, за да осигурят кариерата си, т.е. личните си интереси.
Подобен цинизъм в науката от страна на хора, професионално призвани да бъдат защитници на националната чест, историята на човечеството не познава (нека историците от БАН да ме опровергаят поне с един пример).
Третата причина е подлостта на предателите. При разразилата се дискусия след 1985 г. археолозите и историците от БАН действат като сплотена професионална мафия, лъжат на поразия, доколкото е възможно крият и унищожават документи и артефакти, нищо не изпълняват и съхраняват съгласно изискванията на Инструкцията за разкопките, защото са имали ясното съзнание, че вършат нещо абсолютно недопустимо, публичното разкриване на което би ги осъдило на всенародно презрение. И само духовен гигант като Хайтов е могъл да им се противопостави.
Четвъртата причина е масовостта на предателството от страна на представителите на БАН, при това не само на нисшите, но преди всичко на висшите й рангове. Даже и тези, които не поддържат версията на Археологическия и на Историческия институт при БАН, не дръзват да опонират, тъй като това е щяло да им коства кариерата. Не живота, а само кариерата. Но никой не се осмелява не само преди, но и след 10 ноември 1989 г. да защити националната чест на България.
Подобно масово падение на учени не ми е известно да е констатирано някога някъде. За сравнение – даже при най-жестоките репресии срещу акад. А. Сахаров, академиците от АНСССР не се подчиниха на искането на ЦК на КПСС да бъде изключен от състава на АН и да му бъде отнето званието „академик”. С което достойно защитиха честта си на учени.
Петата причина е уникалността на ситуацията. Най-великият българин пред лицето на смъртта е пожелал само едно – гробът му да е в България и всеки да го знае. Намерили се никому неизвестни, неграмотни българи, които в онези страшни дни рискували живота си, но не позволили да бъде поругано името на Апостола на българската свобода.
А в свободна България, управлявана от българи, не се намериха, и то в Българската академия на науките, български учени с поне малко достойнство и чувство за дълг към нацията, способни да защитят мъртвия Левски от опозоряване. Подобен рекорд на нравствена деградация до май 1956 г. не е достиган в цялата писана история на човечеството.
Шестата причина е умопомрачителна – от уникален пантеон на българската слава в центъра на София, какъвто е щяла да стане църквата „Св. Петка Самарджийска” след 1956 г., учените от БАН я превръщат в уникален паметник на националния позор, какъвто няма в никоя друга столица. Който БАН като мръсно петно е лепнала върху лицето на България.
Седмата причина е зловеща, чудовищна, катастрофална.
Откриването на дълго търсения гроб на Левски през 1956 г. е било дар от Бога за България в най-тежкия й момент – неочаквана, но грандиозна победа на националния дух над наложения със сила комунизъм, който все още не се е чувствал достатъчно уверено (наскоро е разгромено Горянското движение). И е предстоял гигантски двубой в центъра на София и в душите на хората между националния дух (Левски) и руския „интернационализъм” (Ленин), без никакви шансове за последния.
Левски е прозрял бъдещето и затова е пожелал гробът му да се знае. И мъртъв той е щял да се окаже начело на борбата срещу новия завоевател и нямаше да позволи 45-годишното комунистическо робство да нанесе такива ужасяващи духовни поражения на българския народ, каквито никакво петвековно турско робство не е успяло да му причини.
И в това е страшната за България цена на гроба. Която кукловодите на учените Кириак-Стефчовци от БАН правилно са оценили и са се постарали с техните ръце да ликвидират Левски, макар и мъртъв. А най-хитрите от Стефчовците, като „великата българка” Вера Мутафчиева например, заблуждаваха по телевизията, че Левски бил в сърцата им, та нямало нужда от гробища и кости. Извършвайки под диктата на БКП втората екзекуция на Левски, БАН лишава България от най-мощната и духовна опора и с това я поваля в краката на комунизма.
Моите уважение към Николай Хайтов, който е един голям български писател и най-вече националист.
Но не мога да приема неговата теза, че Левски е погребан в Света Петка.
Защо веднага след Освобождението никой не посочва неговият гроб ? Защо едва през 1932 година, дъщерята на свещеника, който е изповядал Апостола казва, че баща и споделил малко преди да почине през 90 -те години на XIX век ? Но най-вече намерените кости, според съдебно-медицинската експертиза са на възрастен човек, починал от естествена смърт. Освен това, комунистическата власт, никога не е отричала Левски, дори за известнен период от време Карлово се е наричал Левскиград, което е нещо неправилно. Така, че едва ли биха посмяли да унищожат костите му, само защото наблизо бил паметника на Ленин.
Истината е, че не знаем къде е погребан Левски.
