България ще плаща глоби за милиони евро

Автор: Кристина Каменарова

България може да бъде осъдена от Европейския съд в Люксембург заради разрешителните за изграждане на ветропаркове, голф игрища, жилищни и хотелски сгради в района на Калиакра, Добруджа. Това става ясно от официалното становище на генералния адвокат на Европейския съд Джулиан Кокот, публикувано на 3 септември на сайта на Съда в Люксембург.
България е нарушила няколко европейски директиви с дадените разрешения от властите за изграждане на ветропаркoве в защитената зона за птиците „Калиакра” и изграждане на голф игрище и туристически обекти в защитена зона „Белите скали”, казва адвокат Кокот. Решението на съда се очаква да излезе до края на годината.

По думите на Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), по чиято жалба е образувано делото, ако страната ни бъде осъдена, тя може да плаща шестцифрени глоби на ден до отстраняване на всички нарушения.
Жалбата на БДЗП в Европейската комисия е внесена през 2008 г. заради заплахата от разрушаване на уникални местообитания и риска за силно застрашени видове птици, който създават големите ветроенергийни проекти и големият брой (468) инвестиционни проекти, основно свързани с жилищно и курортно строителство и с изграждането на голф игрища.

През 2012 г. ЕК изпрати на България последно предупреждение, че ако законодателството не бъде спазено, страната ни ще бъде изправена пред Съда в Люксембург. Това накара държавната власт да наложи мораториум върху по-нататъшно изграждане на ветрогенератори в Добруджа, както и да направи няколко законодателни промени.
Въпреки това обаче, основните препоръки на Комисията не бяха спазени, проблемите в района на Калиакра останаха и негативните тенденции продължиха.
По данни на БДЗП, в защитена зона „Калиакра” все още има актуални 461 проекта, без да се включват ветроенергийните. От тях са реализирани 16 проекта, а 262 са одобрени и могат да бъдат реализирани. Останалите проекти все още са на фаза процедура за одобряване или на етап планиране, но бъдещето им е неясно.

В защитена зона „Белите скали”, където значителна част от местообитанията на птици са вече унищожени поради изградените голф игрища, са реализирани 19 проекта, но още 61 са одобрени и могат да се реализират, а други 24 са на етап планиране или процедура.
Пред журналисти министърът на околната среда Ивелина Василева коментира, че се надява Съдът да отчете взетите мерки по отстраняване на нарушенията. Тя подчерта, че според становището на генералния адвокат претенциите срещу България са редуцирани, тъй като 200 от инвестиционните проекти няма да се реализират.

Министър Василева припомни още, че зоната на "Натура 2000" е разширена. Това обаче стана едва след като Европейската комисия предаде случая на Съда в Люксембург през есента на 2013 г.
На практика голяма част от мерките са взети след последното предупреждение на ЕК. Делото влезе в съда, тъй като все още не са решени проблемите с вече одобрените и изпълнени проекти.
Кои са инвеститорите в района на Калиакра?

"Калиакра уинд пауър" АД е дружество, създадено през 2005 г. и реализирало първия голям проект за вятърен парк в България. Паркът е до с. Българево, в близост до Каварна. Компанията е учредена от българската инженерингова фирма "ИНОС 1" и японската компания Mitsubishi Heavy Industries, в което японската компания държи 70%. Mitsubishi Heavy Industries продава основно оборудване, а най-големият й пазар е САЩ.
Вятърният парк на "Калиакра уинд пауър" заема 2700 декара. Започва работа през 2008 г., а проектът е за 20 г. Централата се състои от 33 ветрогенератора с обща мощност 33 MW. Инвестицията е 55 млн. евро. Приходите от продажби на "Калиакра уинд пауър" за 2008 г., когато през юли централата започва работа, са 8.97 млн. лв.

Ветропаркът "Св. Никола" е собственост на "АЕС Гео Енерджи" ООД, която е съвместно предприятие между американската AES, собственик на ТЕЦ "Марица-изток 1", и българо-германската фирма "Гео Пауър" ООД. Вятърният парк е най-големият у нас с обща мощност 156 мегавата и 52 вятърни турбини на стойност 270 млн. евро. Пуснат е в експлоатация през 2010 г.
Компанията "Дисиб" е също сред проблемните в района на Каварна. Съдружник в нея с над 1 млн. лева дялов капитал е фондът „Си Ес Ай Еф“, представляван от Цветелина Бориславова. В активите на „Дисиб“ са ветрогенератори край Каварна с обща инсталирана мощност от 16.5 мегавата. Приходите от продажби на компанията за 2012 г. са около 4,78 млн. лева.

"Лонг ман инвестмънт" има няколко проекта за ветропаркове в Добруджа. Компанията е част от холдинг, който се занимава с различни дейности по проектиране, изграждане, поддръжка и опериране с вятърни генератори и паркове.
„Уиндтех" ООД е собственост на "Юнион електрик", част от „Юнион Груп” от 2006 г. В структурите на същата група е и "Брестиом" ООД, чийто проект в района на Калиакра също е проблемен. "Еко Енерджи" е с гръцки капитали и има мощности от 12 мегавата край Каварна.

Собствеността на комплекса "Трейшън клифс голф енд спа резорт" се свързва с рекламния магнат Красимир Гергов и Георг Цветански. Комплексът е разположен на площ от 164 хектара в скалиста местност до нос Калиакра и е най-големият спортно-туристически комплекс в България. На откриването му през юни 2011 г. присъства министър-председателят Бойко Борисов. Сред проблемните проекти са на "ЦИД - Атлас“ ЕООД, „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД и на австрийската енергийна компания ЕВН, която оперира на територията на Югоизточна България. Неин е ветропаркът, изпълнен от „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, в което EVN Naturkraft и германската ENERTRAG държат съответно 70% и 30%.


Ирина Матеева:
Трябва да спрем проектите за ВЕИ-та

- Г-жо Матеева, страната ни може да бъде осъдена да плаща огромни глоби заради нарушените европейски директиви при одобрението на проектите в ОВМ "Калиакра". Има ли правителството полезен ход?

- Казусът е много сложен, защото са нарушени три директиви. Какво може да направи България ли? Полезният ход на правителството е един много задълбочен, обективен анализ на ОВОС-ите и решенията, които са взети в резултат на тези оценки. Целта ще бъде да се прецени какво е реалното въздействие, което се наблюдава и да се сравни с това, което е писано в ОВОС-ите.

Затова незабавно трябва да се направи правен анализ и на тази база да се спрат проектите и да се направят предписания, включително ако трябва да се сезира и съд, за да може реалните виновници да понесат последствията. А това са експертите по ОВОС, инвеститорите и съответните длъжностни лица, които са позволили това да стане. Самите съоръжения трябва да бъдат демонтирани и териториите да бъдат рекултивирани. За целта е нужно да си взаимодействат министерствата на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката и енергетиката.


- Как, при положение че се нарушават европейски директиви, са били издадени тези оценки за въздействие върху околната среда?

- Те са с много лошо качество и в тях се твърди, че проектите няма да имат отрицателно въздействие. Например ОВОС-ът на "Трейшън клиф" е направен централно от МОСВ през 2005 г. А сега в района на "Трейшън клиф" има активизирано свлачище, пътят на места е пропаднал. Като цяло оценките за въздействие на околната среда на големите проекти, като този с голф игрището на "Трейшън клиф" и тези на „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, ЕВН и "Мицубиши", бяха оценени като много нискокачествени.


- Кой даде такава оценка?

- Независим експерт на Бернската конвенция, която следи казуса от 2006 г. През 2007 г. имаше тяхна мисия в България, за да видят на място какво се случва. Бернската конвенция излезе с препоръка от 10 точки какви мерки да предприеме страната ни, за да предотврати въздействието върху птиците по миграционния път Виа Понтика.


- Бяха ли спазени тези препоръки?

- Няма препоръка, която да е изпълнена изцяло и навреме. Една от тях беше формулирана така: да не се одобряват нови ветроенергийни проекти, преди да се направи такава оценка. Това беше през 2007 г., а стратегическа оценка на плана се направи през 2010 г. Предишната година правителството поиска мораториум, но Народното събрание го отхвърли заради лобито на ветроенергийния сектор.

През това време се появиха много нови проекти за ветрогенератори. През 2007-2008 г. те дори се приемаха без ОВОС, на части - по 2, по 3 ветрогенератора. Докато стратегическата оценка влезе в сила през август 2012 г., бяха внесени проекти за над 1000 нови ветрогенератора. Много от разрешителните са извадени през пролетта на 2012 г., когато инвеститорите са разбрали, че ще има промяна в законодателството. Формално оценката е изпълнена, но е закъсняла и не е предотвратила изграждането им. Друг въпрос е, че цялата процедура не е прозрачна, ние не знаем какво отговаря правителството на Европейската комисия във връзка с проверките.


- Какви ще бъдат последиците за България при осъдително решение на Съда в Люксембург?

- Ако има осъдително решение, съдът дава срок - 3 или 6 месеца, съответната държава да изпълни предписанията. Ако това не стане, Европейската комисия сезира Съда в Люксембург, който в много кратки срокове излиза с постановяване на санкции. В повечето случаи те са дневни.
Обикновено глобите, които се налагат, са шестцифрени суми на ден или на месец. При подобен казус Франция, и то за нарушено местообитание само на една граблива птица, бе глобена еднократно с 600 000 евро и последващи месечни глоби. Холандия получи осъдителна присъда и глоба от 200 000 евро на ден.



В категории: Горещи новини