Недостатъците са много, но шумотевицата покрай кметските избори ще ги заглуши
Автор: Илияна Христова
На 25 октомври ще гласуваме не само за кмет и общински съветници, но и на референдум – за или против електронен вот. Подготовката за националното допитване тече успоредно с местните избори – печатат се бюлетини, инструктират се членовете на изборните комисии и т.н.
Съвпадението на двата вида гласуване носи рискове. От една страна е добре, че хората ще бъдат попитани за нещо, но от друга е зле, че вниманието на медиите е съсредоточено основно върху общинските състезания. Така дебатът около референдума остава на втори план.
В полза на такъв вот е фактът, че се улесняват инвалиди, възрастни хора и въобще всички, за които физическото придвижване е трудно. Това е безспорен аргумент “за”, но май е единствен.
Втори довод е улеснението на българите в чужбина. Всеизвестен факт е, че на стотици хиляди от тях се налага да кръстосват държави, за да гласуват на избори. Тук обаче има две съображения. Първото е свързано с един вечно актуален въпрос – дали сънародниците ни в чужбина трябва да имат право да гласуват, и то на всички видове избори.
Всеизвестно е например, че турски изселници, които се водят регистрирани в България, се връщат веднъж в годината – за изборите, и определят съдбата на хората, живеещи у нас. Ако досега можехме да следим и броим пристигащите от Турция автобуси, при електронно гласуване няма да го правим. ДПС ще командва парада дистанционно.
Третият аргумент в полза на електронния вот е повишаването на избирателната активност – твърди се, че така ще се привлече интересът на млади хора, гласуването ще стане по-достъпно и т.н. Но трудно ли е сега?
В България пускането на бюлетина в урната коства точно 15 минути – заедно с отиването да секцията, чакането на опашка, връщането. Ако ти не може да отделиш 15 минути за най-висшето демократично право, то редно ли е да го упражняваш въобще?
“Улеснението” дава дефект и по отношение на качеството на избираните партии и политици. Ценен ли е гласът на младежа, който досега не си е правил труда да иде до урната и вече ще гласува с кликване на мишката? Изборите не са вдигане на палче във “Фейсбук”, не са и пускане на песен в “Ю-туб”. Те са свещено право, за упражняването на което човек е длъжен да отдели време и мисъл.
Трябва ли да се радваме и чак толкова на повишената избирателна активност? Ами нали царят и Бойко бяха избирани при много висока такава! Начинът как да гласуваме – електронно, машинно, с бюлетина и т.н., измества основния въпрос, а той е качеството на политиците, на вземаните от тях решения.
Казва се също, че електронното гласуване било въведено в много напреднали европейски държави, затова – хайде и ние да се приравним! Нищо подобно. Истината е, че то е въведено експериментално в някои страни, а в други не е. В Германия например е забранено от конституционния съд.
В крайна сметка електронното гласуване ще улесни купения вот. Сега ромите се редят на опашка, снимат с телефони бюлетината, налага им се да помнят номера на кандидати… Но те се справят с всички тия “неудобства”. Докато при електронен вот купеният избирател дори няма да излиза от къщи. Няма и да гласува лично.
Ще се завихри търговия с пароли (или пин кодове, според системата), в която за пет минути от един компютър, скрит нейде, някой ще може да гласува от името на стотици хора.
Възможността да се нагласи централно електронният вот дори няма да коментираме – ясно е, че съществува.
Според закона, за да се приеме едно предложение от национален референдем, в него трябва да са участвали поне половината от избирателите на последния парламентарен вот, и с “да” са гласували повече от 50% – това трудно би се случило сега. Ако обаче са гласували 20% от участниците на последния парламентарен вот, а повече от половината от гласовете са положителни, темата ще трябва да се разисква в Народното събрание, което е доста по-вероятно. Влезе ли въпросът в парламента, ще чуем много популистки глупости и нищо по същество.
