Гара „Трапезица” връща своя облик от 22 септември 1908 г.
До 4 януари 2016 г. историческата великотърновска гара „Трапезица“ трябва да върне облика си отпреди век, когато е посрещнала Фердинад за обявяването на независимостта на България
Спирката, исторически свързана с Независимостта, става действаща със статут на музей
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
До 4 месеца историческата гара „Трапезица” във Велико Търново трябва да върне своя облик отпреди 107 години, когато е била началната точка на историческите събития по обявяването на независимостта на България. Трансформацията от руините към промяната се случва с 690 000 лв., дадени от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Обектът е възложен на софийска фирма, а подизпълнител е строителната компания на великотърновската легенда в сумото Емил Жеков „Емжи 81” ЕООД.
„Изграждаме всичко отново – цялата сграда, перона... Гарата е голямо предизвикателство, първо – защото е историческа светиня, и второ – защото срокът е много къс, а обектът е пълна руина. До 4 януари 2016 г. трябва да я предадем така, както е изглеждала преди 100 години, възстановена по проектите, направени по старите снимки”, разказа Емил Жеков, който не мърда от обекта, за да следи изкъсо ремонтите.
Усилено се работи по направата на 430 кв.м покривна конструкция, която до няколко дена трябва да е готова, за да започнат работите вътре в сградата. „Ще се кърти, измазва – подове, стени, всичко. През гарата и около перона трябва да бъдат възстановени 1300 кв.м плочници. Наново ще бъде изграден 120 метра перон. Ще се прави осветление с пилони, тепърва ще се възстановява електрификацията и водоснабдяването на жп спирката. С нова дограма „златен дъб” ще се окичат 150 кв.м прозорци, както и двадесетина врати”, изброява строителят. От него разбираме и че по фасадата ще се възстановяват старите еркери – едно към едно, каквито някога са били.
„Обектът е приоритетен за Национална компания „Железопътна инфраструктура“, защото гарата е символ не само на старопрестолния град, но и на Третата българска държава. Тя е пряко свързана с датата 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта си”, рецитира гордо като първолак беловласият някогашен сумист, който днес управлява строителната фирма, заела се с ремонта на историческата светиня.
Вместо на гара „Търново”, Фердинанд решава в съдбоносното утро преди 107 години да слезе на гара „Трапезица”. На нея той прави последните си крачки като васален княз. В царския влак от Русе за Търново се е возил почти целият тогавашен политически елит. От гара „Трапезица” Негово Величество пешком минава разстоянието до църквата „Свети четиридесет мъченици”, където е прочетен манифестът, с който България отхвърля зависимостта си от Високата порта.
Ремонтите на гарата бяха планирани за 2007 г., но започнаха едва сега. Още преди четири години Община Велико Търново излезе с предложение до Министерството на транспорта да получи правата да стопанисва разрушаващата се жп спирка. Идеята е сградата да се превърне във виртуален музей.
„Това ще се случи. След ремонта „Трапезица“ ще стане действаща железопътна гара и на нея ще спират влакове. Ще има каса за продажба на билети, чакалня, стая за ръководител движение. Всяка сутрин генералният директор на НКЖИ инж. Милчо Ламбрев ни звъни, за да провери докъде са стигнали ремонтите работи. След като възстановим „Трапезица”, по решение на Министерството на транспорта тя ще бъде предадена на Общината и ще започне да приема влакове, макар и със статут на музей”, посочва Емил Жеков.
В непосредствена близост до порутената доскоро някогашна гара се намира началната станция на зъбчатата железница, която струва на града 2,5 милиона лева. За да не се срути скатът върху постройката, строителите трябва да издигнат подпорна стена дълга 50 метра и с височина 2,80 м. Вляво до гарата усилено се разчистват остатъците от стари руини, за да се отвори пространство за автомобилен и автобусен паркинг. Ще се възстановяват и зелените площи.
Справка със старите исторически хроники показва, че официалното откриване на търновската гара „Трапезица” е станало на 8 октомври 1900 г. През 1927 г. тя е електрифицирана. На нея се посрещат официалните гости на града и културните делегации. Каква е била натовареността на трафика на влаковете, които са спирали някога на „Трапезица”, днес може да добием бледа представа само от едно изхвърлено на входа на порутената светиня табло от 1992 г.
