България все още не е оповестила мерките, предприети по директивата на ЕС от 2013 г. за условията за прием на кандидати за статут на бежанци
25 Септември 2015, Петък
В същата тази сряда, която би могла да претендира, че е един добър ден за българската демокрация, от Брюксел съобщиха, че Европейската комисия е открила
три наказателни процедури срещу България - две официални уведомителни писма и едно мотивирано становище - предизвикани от липса на данни дали нашата страна прилага съответното общностно законодателство, свързано с мигрантите, съобщиха от Брюксел.
От информацията става ясно, че трите процедури срещу родината ни са част от общо 40 наказателни процедури срещу държави от ЕС за нарушения на законодателството на ЕС по отношение на бежанците и мигрантите.
В поясненията се посочва, че България не е съобщила какви национални мерки е предприела, за да приложи директива от 2011 г., определяща минималните стандарти за предоставянето на закрила на граждани на държави извън ЕС или на хора без гражданство.
Директивата забранява отблъскването на такива хора от границите и регламентира правилата за получаването от тях на документи за престой и пътуване, достъп до трудовия пазар, образование, социални помощи, здравеопазване, подслон. Крайният срок за прилагането й е бил декември 2013 г.
По-рано ЕК е изпратила предупредително писмо до България, но досега не знае дали нашата страна е въвела в сила посоченото общностно законодателство.
България не е приложила все още и директивата по процедурите за предоставянето на убежище, която очертава правилата за предоставяне и отнемане на убежище (международна закрила). Директивата е одобрена през 2005 г. и е следвало да бъде въведена в националното законодателство до 20 юли т.г.
Нашата страна не е оповестила и мерките, предприети по директивата от 2013 г. за условията за прием на кандидати за статут. Този документ посочва минималните стандарти на условията за прием на подателите на молби за закрила.
Той разглежда достъпа до подслон, храна, здравни грижи и работа. Директивата забранява задържането на уязвими хора, особено на малолетни. Тя е от 2003 г. и е трябвало да бъде приложена до юли.
ЕК уточнява, че по процедурата на официалните уведомителни писма държавите разполагат с два месеца за отговор. Това е първа стъпка от предприемането на наказателните процедури. Ако не направят това, или ако не дадат задоволителен отговор, ЕК може да продължи процедурата с изпращането на мотивирано становище.
Когато го получат, държавите от ЕС разполагат с още два месеца за отговор. Ако не бъде постигнат напредък, ЕК може да препрати случая към съда на ЕС, като поиска налагането на финансови наказания.
Погледнато от Брюксел, нещата може и да изглеждат така, но надали точно нашата ограда по границата с Турция и условията в българските центрове за имигранти са големият проблем на Европейския съюз в момента.
Проблем са стотиците хиляди мигранти, напиращи към Германия и другите богати страни от ЕС, а също така липсата на консенсус за въвеждането на квоти за разселването им - Вишеградската четворка и прибалтийските републики са против.
И дори това, че в Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Унгария (до затварянето на границата със Сърбия), Хърватия и Словения тези огромни потоци от хора не се регистрират по съответния ред – така, както това се прави в България.
И на практика до сърцето на Европа стигат всякакви пришълци – от икономически имигранти от Афганистан и Ирак до представящи се за сирийски бежанци бойци на „Ислямска държава”.
