Стотици търновци облякоха народни носии за празника, за да се включат в една от най-масовите възстановки в страната
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Стотици търновци облякоха народни носии и с гордост се разхождаха по Самоводската чаршия във Велико Търново. Сред ентусиастите имаше цели семейства, които бяха подготвили тоалетите си специално за празничната вечер. Погледите на всички бяха приковани в най-малкия участник - Ралица Пенчева, на годинка и девет месеца.
Нощта на занаятчийската улица беше първото празнично събитие в навечерието на националните чествания за 107-та годишнина от обявяването на независимостта на България.
Празникът започна с уникално ревю на площада на чаршията, в което бяха показани над 60 автентични народни носии. Голяма част от облеклата са на повече от 150 години и бяха предоставени от колекционерите Ангел Низамски от София и Петър Георгиев от Долна Оряховица.
Ангел Низамски е танцьор във Фолклорен ансамбъл “Жяр” към читалище “Д-р Петър Берон 1926” в София. Заради страстта си към българския народен костюм от 1996 година е и гардеробиер на ансамбъла. Той разказа, че започнал да събира носии през 1982 г., когато получил в наследство сватбената носия на своята баба. В сбирката си фолклористът има десетки народни носии, а само автентичните престилки са над 350.
Сред най-интересните и пищни експонати от колекцията на Петър Георгиев е моминската носия на съпругата на българин от луковитското село Ъглен, оцелял, защото е изпуснал кораба “Титаник”, с който трябвало да замине на гурбет.
"Местните хора ми разказаха, че като се върнал от чужбина човекът направил в родното си село бояджийница за шаяци. Тази е носия на повече от 150 години", сподели Петър, който е носител на приза “Пазител на традициите”. Колекционерската му страст към народните одежди е от две десетилетия. Със съвременни облекла с етномотиви се включиха в ревюто жените от Работилница “Седянка”.
След дефилето концерт изнесе група ETNOTIX, която съчетава дамски квартет от гъдулки, перкусии, вокал и соло китара. Всичките 16 работилници на Самоводската чаршия бяха отворени до късно, а майсторите през целия ден превърнаха ателиетата си в училище по занаяти за децата и родителите им. Празникът беше допълнен с арт инсталации и ретро фото, а в заведенията се предлагаха десерти по стари търновски рецепти.
Бретански гайди за първи път огласиха Велико Търново по време на деветото издание на Международния фестивал на военните духови оркестри през почивните дни. Традиционните гайди са сред задължителните инструменти на представителната формация на артилерията на френския град Рен от област Бретан.
В двата фестивални дни тримата гайдари свириха соло под съпровода на 160 музиканти под пагон. В Деня на независимостта на България в центъра на старопрестолния град световни и български музикални шедьоври звучаха в изпълнение на едни от най-добрите духови военни формации в Европа в единствения по рода си военен културен форум у нас. Пет оркестъра от Франция, Румъния и България представиха своето изкуство.
Символичен домакин на празника беше сборният оркестър на фестивала, в който участват формациите на Националния военен университет “Васил Левски” и Втора тунджанска механизирана бригада в Стара Загора.
“Музикалното военно изкуство ни прави едновременно национално самобитни и горди под общата ни европейска принадлежност и ни обединява в европейските идеали за мир, разбирателство и благоденствие. Имаме възможността пред всички вас да направим достояние богатото историческо наследство, културните традиции на българския народ и професионализма на нашите военни музиканти”, каза по време на официалното откриване началникът на НВУ бригаден ген. Пламен Богданов.
Ден преди националните тържества хиляди гости и старостоличани се забавляваха в най-новия и най-голям парк на Велико Търново, разположен върху 537 декара на хълма Света гора. Зеленото сърце “затуптя”, а в неговите атракции са вложени 1,9 милиона лева.
Десетки хиляди българи дойдоха и тази година във Велико Търново, за да бъдат съпричастни към славата и синовната гордост, с които честваме 107-та годишнина от независимостта на България. За първа година беше организирана фото изложба, показваща търновските благодетели през годините, дали труда си, знанията, уменията и парите си за просперитета на старопрестолния град.
Празничният ден започна с отслужването на света литургия в църквата "Св. четиридесет мъченици", в чийто двор през 1908 година Фердинанд прочита манифеста, с който провъзгласява България за независима европейска държава.
Търновският владика Григорий благослови бойните знамена, а шествието се отправи към крепостта Царевец. На царския дворец беше припомнено, че този изключително важен момент в историята на Третата българска държава изразява общото чувство и решимост и е важна част от величавата и драматична национална история.
Столицата на Асеневци, вече създала българския парламентаризъм и дала името на Търновската конституция, провъзгласява Независимостта. Този акт връща България на световната карта и ни прави равноправни и равностойни с другите народи и държави. За великотърновци е изключителна чест и отговорност да пазят знаците на приемственост и държавност, да почитат паметта на хората, отдали живота си за свободна и независима България.
С пищно и тържествено шествие, водено от хоругви и икони и от военните духови оркестри, търновци и гости се отправиха към паметника "Майка България", където бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност. През целия ден имаше безплатни туристически разходки и беседи "По пътя на българската държавност" по знаковите места в старопрестолния град, свързани с обявяването на независимостта.
По традиция малки и големи се хванаха на голямото търновско хоро, а вечерта завърши на площада пред Царевец със строеви хватки на представителни роти и тържествена заря-проверка.
