Ензимите в смокинята разреждат кръвта и предотвратяват образуването на съдови тромбози
Древният лечител Авицена твърдял, че смокинята е плодът на дълголетието, защото изцелява болестите, характерни за преклонната възраст.
За лечебни цели се използват и листата, и плодовете. Листата се берат през време на цъфтежа на дървото – през юни, а плодовете - след пълното им узряване.
Смокиновият плод действа тонизиращо, слабително и болкоуспокоително. Той съдържа вещества, които подпомагат усвояването на мазнините и въглехидратите. Способства за намаляване нивото на лошия холестерол, стимулира апетита и добрата работа на панкреаса.
Плодовете са отлично лечебно средство при сърдечносъдови заболявания. Калият, който се съдържа в тях, намалява напрежението в кръвоносните съдове, разширява ги и ги прави еластични.
Смокините играят важна роля в предотвратяването на хипертонията и са полезни при малокръвие. Поради това е желателно да се ядат при повишено кръвно налягане, както и при отоци.
Ензимите в смокинята намаляват съсирването на кръвта, предотвратяват образуването на съдови съсиреци. Особено полезен в това отношение е съдържащият се в нея ензим фицин, който има свойството да разтваря тромбите.
Плодовете спомагат за овладяване на ускореното сърцебиене и спомагат за образуването на кръвни телца в организма. Поради богатото им съдържание на желязо и манган са полезни при анемия. Употребяват се също и при възпаление на лимфите.
Млечният сок на смокините се прилага за лечение на акне и за премахване на кокоши тръни и мазоли. Отварата пък от сушени смокинови листа се прилага при ентерити и ентероколити.
С отварата от смокиня се прави гаргара при възпаление на венците. Тя подобрява състоянието на стомаха и бъбреците и служи като диуретик. Освен това плодът е пълен с малки зрънца, които попиват и извличат насъбралите се в стомаха и червата газове.
Нашата народна медицина препоръчва плодовете още при малокръвие, бронхит, астма, простуда и като полово-възбудително средство, а листата –при бюргер, задух. Опечени и приемани като кафе, повлияват благоприятно при всички видове кашлица.
Външно във вид на лапи смокините могат да се използват против циреи, гърлобол, възпаление на сливиците и венците, за компреси при петна у бременни.
Те могат да бъдат част от всяка специална диета. Тъй като не съдържат мазнини, натрий или холестерол, но притежават голямо количество фибри, представляват идеалната храна за всички, които се опитват да намалят теглото си.
В същото време имат по-високо минерално съдържание от всички известни ни плодове. Четиридесет грама смокини съдържат 244 мг калий (7% от ежедневната потребност), 53 мг калций (6% от ежедневната потребност) и 1,2 мг желязо (6% от ежедневната потребност).
Нивото на калций в този сладък плод също е много високо, след това в портокала. Една купичка изсушени смокини осигуряват същото количество калций, колкото една купичка мляко.
Приемането им дава сила и енергия на дълго боледувалите пациенти, които трябва да се възстановят. Спомагат също така за отстраняване на физически травми.
Предупреждения Плодовете на смокинята не бива да се употребяват при захарен диабет. Те са противопоказни при подагра заради голямото количество оксалова киселина, която съдържат.
При остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт не бива да се консумират смокини, тъй като в тях има много растителни фибри, които дразнят лигавицата на стомаха и червата.
Няколко рецепти за лечение със смокини
Рецепта 1 (при астма, кашлица и простуда): Прави се топла отвара от смокини по следния начин: Измиват се 2-3 плода, заливат се с чаша прясно мляко и се варят на слаб огън. Когато млякото покафенее, маха се от котлона. Плодовете се изваждат, намачкват се на каша и се връщат в млякото. Тази отвара се приема по 2-3 пъти на ден между храненията. Тя укрепва и имунната система.
От същата отвара се пие по половин ч.ч. 2-4 пъти дневно при болести на бъбреците, при анемия, при гастрити и запек.
Рецепта 2 (при лечение на трудно заздравяващи гнойни рани). Добре измитите и подсушени плодове се срязват на две и се налагат върху раните. Стоят там не повече от час. След това раната трябва да се остави отворена и сокът от плода да засъхне по нея.
Рецепта 3 (при цистит): Прави се гъста отвара от наситнени листа и плодове. Прецежда се и от нея се приема по 1 с.л. дневно.
Рецепта 4 (за лечение на брадавици): Брадавиците се натъркват с отделящия се от смокинята (от още неузрелия плод или листо) бял сок. Това трябва да става внимателно, за да не попадне върху кожата отстрани. За да се избегне това, областта около брадавицата може да се намаже с мазен крем. Процедурата се прави до изчезването на образуванието.
Рецепта 5 (за подобряване на храносмилането): Прави се спиртен извлек от листа на смокиня. Те се слагат в стъклен буркан, без да се натъпква много, и се заливат със 50-процентен медицински спирт (купува се от аптеката 98% спирт и се разрежда с минерална вода). Бурканът се поставя на тъмно и хладно място поне един месец. След това се прецежда и съхранява на тъмно. При нужда се разтварят 2 ч.л. от спиртния извлек в 100 мл вода и разтворът се пие преди ядене 3-4 пъти на ден.
Рецепта 6 (при аденом на простатата): 3-4 добре развити смокинови листа се измиват хубаво. Заливат се с литър вода и се оставят на средно силен огън около 15 минути. Получената отвара кисне 2-3 часа, след което се прецежда. Течността се пие вместо вода до постигане на резултат.
Рецепта 7 (при задух и хроничен бронхит): 2 с.л. от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От плодовете - 1 с.л. се вари 10 мин. в същото количество вода. Приема се по същия начин.
