Искам да споделя няколко думи за моя дядо Стойко Какачоров, който е дошъл в България от Беломорска Тракия. Доста е бил труден пътят му към родината, но той се чувствал истински българин, както много други хора като него. Сега си мисля, че днес трудно се намират такива наши сънародници, които милеят за България. Ето защо аз се гордея, че съм потомка на бежанци от Беломорска Тракия.
И двамата ми дядовци: и дядо Стойко по майчина линия, и дядо Нако, участник в Балканската война – по бащина линия, са бежанци.
Когато дядо Стойко избягал от турците, доста време се крил в Балкана. Дълго търсил място да се засели и най-вече да намери пасища на добитъка си. Той имаше 130-150 овце и ги гледаше без помощта на държавата. Как го е постигнал не знам. Бил е заловен от турците, бит е много и въпреки това доживя 90 години.
В Беломорска Тракия семейството му оставило декари земи и дядо много тъгуваше за родния си край.
Днес неговият правнук Златко е председател на кооперацията в с. Конуш, обл. Хасковска. Той е гордостта на рода Какачорови.
Пенка Накова – Байчева,
Харманли
Храни се добре, България!
Хормонът инсулин вкарва глюкозата в клетките и така понижава нейните кръвни нива – до откриването на инсулина захарният диабет е бил смъртоносна болест. През 1921 г. румънецът Николае Паулеску в Букурещ и през 1922 г. канадците д-р Фредерик Бантинг, Чарлс Бест, Джеймс Колип и професор Джон Маклеод в Торонто откриват, че инсулинът се произвежда от клетки на панкреаса (задстомашна жлеза). Джеймс Колип го изолира от жлезата и той и Бантинг инжектират инсулин първо на себе си. Първият им пациент е 14-годишният Леонард Томпсън – инсулинът подобрява здравето на детето. Оттогава повече от 90 години това огромно постижение на биомедицинската наука спасява милиони човешки животи.
Затова още следващата 1923 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклеод са удостоени с Нобелова награда. Това е „най-бързо“ даденото отличие – откритието е през 1921 г., а призът е присъден през 1923 г. Фредерик Бантинг, който е на 32 години, става „най-младия“ лауреат, но е и „най-обидният“ Нобел, защото д-р Николае Паулеску, студентът Чарлс Бест и младият биохимик Джеймс Колип са пренебрегнати от Нобеловия комитет. Така, когато политиката се намесва в присъждането на престижни награди – не само в България, недоразуменията стават очевидни.
По данни на Американската диабетна асоциация всяка 19-а секунда някой в САЩ бива диагностициран с диабет, най-често тип 2. Ако болестта се разпространява със сегашната „епидемична“ скорост, статистиката сочи, че през 2050 г. всеки един от трима жители на САЩ ще бъде диабетик. Сега около 30 милиона американци имат диабет, а 86 милиона са с риск да се разболеят от него.
Подобна, но с други количествени данни, е статистиката и за другите страни, включително България. Най-организирана в „Стоп на диабета!“ е Американската диабетна асоциация. Като почит към сър Фредерик Бантинг, роден на 14 ноември 1891 г., ноември е обявен за американски диабетен месец – тази година призивът е „Храни се добре, Америка!“, а 17 ноември се чества като Ден на национален здравословен обед.
Както наскоро писах в „Десант“, необразованите и социално слабите жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света. Затлъстяването е един от големите рискови фактори за диабет и е съществена част на „новата болест“, наричана метаболитен синдром. За него именно бе въведен термина deadly quartet (буквално „смъртоносен квартет“), включващ затлъстяване, диабет, хипертония и повишени кръвни нива на холестерол и триглицериди.
Затова президент, Първата дама, сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат как затлъстяването заплашва бъдещето на Америка. Организират се проекти под наслов „Нека се движим!“ и „Партньорство за по-здрава Америка“. Барак Обама говори за значението на персоналната, прецизна медицина и подкрепя Инициативата за изследване на мозъка, предложена от Националните институти по здраве...
А в България председател на Българската академия на науките – бивша министър-председателка, държавен глава и цар без царство се занимават с църковни мисии и раздават титли и ордени на недостойни чужденци. Не съм чул някой от този ужасен квартет да е запитал „Как затлъстяването, атеросклерозата, хипертонията, диабетът и метаболитният синдром влияят на бъдещето на България?”. Или пък да е организирал кампания „Храни се добре, България!“.
