Шоуменът не може да събере нужните подписи за иницииране на референдум, как ли ще отиграе топката?
Автор: Христина Николова
Една важна новина се задава откъм “Шоуто на Слави” и е любопитно как вездесъщите сценаристи и самият водещ ще отиграят топката. Тя е, че кампанията за иницииране на референдум се проваля – към момента са събрани около 290 000 подписа, които се оказват крайно недостатъчни.
Срокът за внасяне на подписката в Народното събрание е 8 февруари, но на практика хора ще могат да се включват до към края на януари, защото е нужно време за техническо обработване на документите.
По закон за иницииране на национално допитване са нужни 400 000 подписа на българи с избирателни права. Но на Слави му трябват поне около 40 000 още, защото винаги в списъците има дублирани имена, сгрешени адреси, други нередности – те традиционно съставляват около 10%. Т.е. в оставащите десетина дни екипът трябва да събере половината на това, което събра за 11 седмици – трудна задача.
В няколко медийни изяви през последните дни членове на екипа признаха, че кампанията върви трудно. Максимално са мобилизирани сдружения и неправителствени организации, които да помагат на финалната права.
Всъщност набавянето на толкова много подписи за кратко време е само по силите на голяма и добре организирана партия, с каквато Слави не разполага (не някой друг, а ГЕРБ осигуриха “гражданските подписи” за въпросите на Плевнелиев).
Първото, което вероятно ще кажат след провала шоуменът и екипът му, е, че прагът за свикване на референдум е висок. Това обаче не е вярно, тъй като заложената цифра в сега действащото законодателство съставлява едва към 7% от българските избиратели.
Този праг трябва да го има, иначе всеки по-заможен и разтропан бизнесмен ще може да свиква допитвания, без значение от въпросите. Ето, аптекарят Веселин Марешки също се пробва, питанките му са, меко казано, скандални. Но и той не може да стигне 400 000. При по-нисък праг ще настане “референдумна вакханалия”.
Второто, с което вероятно ще се оправдаят от “Шоуто на Слави”, е “неразбирането от страна на хората”. Вече има такива податки – българите не схващали, че подписката е за референдум, а не автоматично за положителен отговор на въпросите. “Хората не разбират” е опорна точка, която традиционно подхващат провалящите се организатори на такива кампании.
Третото, което шоуто може да направи, но само при крайна неетичност, е да докара все някак подписите до 400 хиляди и след това популистки да подеме “битка със злото”. И когато ГРАО намери неизрядни парафи, които, повтаряме – обективно винаги ги има, Слави ще заема позата на боец срещу партии, мафии, олигархии, статуквото и цялата Вселена. Ще каже, че саботират “промяната”.
Не Вселената обаче е причина за задаващия се резил. Слави Трифонов се проваля най-вече поради факта, че българите не го вземат сериозно за политик. Той може да е певец, шоумен, весел разказвач на смешки, дори журналист, но не и борец за правдини.
Да очакваш нещо смислено от човек, изпял “Ша да прая да умиргаш”, е пълен нонсенс.
Освен това въпросите му в референдума са в стил “баба иска да чуе това” – цели 6, като е омесено задължителното гласуване, електронното, намаляването на депутатите, на партийната субсидия, мажоритарен избор на народни представители и на полицейски шефове.
Т.е., обхванал е всичко, по което българите мечтаят и си въобразяват, че точно то ще промени България. Един умен и отговорен човек не само няма да ги призове да участват в такъв тюрлюгювеч, а би се фокусирал върху един или два постижими приоритета.
Или ще акцентира върху образованието и културата, които биха дали резултат, ако се развиват. Но ще дадат след години, а Слави очевидно бърза. Пък и късно се сети да ограмотява – между “Ръгай чушки в боба” и “Няма такава държава” мина доста време.
Мнозина анализатори предричат, че референдумът е прощъпулник на “бащата на чалгата“
в политиката.
Иска му се да реди “съдбините на България”, затова и бърза. Но що за въпроси измисли наистина – може ли сам да обясни, защо партийната субсидия трябва да е точно 1 лв., както е посочил във въпроса (защо не 2, 3, 5 лв); защо мажоритарният вот трябва да се решава в два тура, а не в три; защо иска депутатите да са 120, а не 100, 200 или 50.
И по каква причина настоява за референдум за електронен вот, след като такъв бе проведен току-що, българите се произнесоха и Народното събрание всеки момент ще вземе решение.
Инициативата на Слави Трифонов или е твърде популистка, или крайно глупаво направена. И поради това се проваля.
Задава се втори проект „Бареков“
Когато през 2013 г. Николай Бареков тръгна из България с подвижния си цирк „България без цензура“, лумпените, разочаровани от „Атака“, видяха в него новия месия, който идва на бял кон, за да спаси страната. Вече беше ясно, че журналистът със съмнителна репутация (да не кажем поръчков) ще прави опити да влезе в политиката. Индикация за това бяха гръмките му обещания за операции „чисти ръце“, как ще вкара Бойко Борисов в затвора, как ще вдига заплати и пенсии, а на децата ще подарява таблети.
Никой от трезвомислещите човеци на тази малка по размер географска територия не поиска да го вземе насериозно. Трудно беше за вярване, че арогантният, безпардонен и нагъл популизъм, двойният стандарт (не ме гледай какво върша, а слушай какво ти казвам) ще съберат над 4 процента одобрение на електората и ще превърне ББЦ в част от 43-то Народно събрание.
Всъщност, никой не вярваше, че лумпените са толкова много. Обезверени, бедни, смачкани, на границата на оцеляването (психическо и физическо), податливи на манипулации. Хора, лишени от мисъл, които нито веднъж не се запитаха откъде са милионите, които Бареков щедро ръсеше по площадите.
Факт, от популизъм още се печели. Бареков се провали, но опразнената от него ниша е готов да запълни шоуменът от Учиндол. Задава се нов политически чалга проект. Дали ще се намерят още балъци и за него, предстои да видим.
