Накъде с двама министри на образованието и науката?
Имената на Меглена Кунева и Даниел Вълчев бяха спрягани министър на правосъдието, след като мястото се оваканти от подалия оставка Христо Иванов. Сега тандемът заедно ще управлява просветата
Кунева тръгва с рекордно ниска подкрепа в парламента, а Тодор Танев ще е в абсурдната роля на министър в сянка като съветник на премиера
Автор: Борислав Наумов
Всряда вицепремиерът Меглена Кунева бе избрана за министър на образованието и науката с гласовете на едва 104 народни представители. Депутатите гласуваха и оставката на досегашния министър проф. Тодор Танев, който става съветник на премиера Борисов именно по въпросите на науката и образованието.
Самият профeсор Танев коментира публично, че възприема новоназначението си като възможност да бъде министър в сянка, въпреки че правителство в сянка обикновено създава опозицията. Така България се оказа с двама просветни министри, почти равноотдалечени от премиера – единият вицепремиер, а другият – съветник на Борисов. И както се казва в един популярен виц: Дано да е за добро, ама на-дали...
До последния момент събирането на нужното мнозинство за избирането на Кунева, която бе номинираната за това съвместителство на постове от РБ (при явната съпротива на гражданската квота, чийто представител е проф. Танев), висеше на косъм, тъй като бе обявено, че кандидатурата й няма да получи подкрепата на парламентарните групи на Патриотичния фронт, БСП, АБВ, ДПС, „Атака” и петимата независими депутати, напуснали ДПС, както и на шестима от реформаторите.
Без излъчване на дебатите по БНТ и БНР
Дали заради скандалите вътре в Реформаторския блок около номинацията на Кунева, или за да се прикрият някои парламентарни хватки, които в крайна сметка осигуриха необходимата на Кунева подкрепа, но мнозинството от депутатите на два пъти отхвърли предложението дебатите по избора да се предават пряко по БНТ и БНР.
Освен това самата процедура бе преместена и от първа стана последна точка в дневния ред, което даде възможност на ПГ на АБВ, например, да свика нарочна пресконференция, на която лидерът на формацията Първанов призова номинацията да бъде оттеглена и да се търси по-подходящ кандидат за поста, овакантен от Тодор Танев.
Същото предложение се чу и в пленарната зала, при това от депутат от Реформаторския блок – представителят на ДСБ Атанас Атанасов. Самият лидер на партията Радан Кънев, който в последно време е буквално генератор на скандали както вътре в РБ, така и в политическото пространство като цяло, отсъстваше от залата по много „основателна” причина – имал отдавнашна резервация за ски курорт в Австрия. Липсваха още двама депутати от РБ: Борис Станимиров от ДСБ и Станислав Иванов, който е с президента Плевнелиев в Латинска Америка.
Статистиката е едно, декларациите от парламентарната трибуна – второ, а парламентарната процедура – трето. За протокола 104-те гласа, вкарали Кунева и в ролята на просветен министър, дойдоха от цялата парламентарна група на ГЕРБ, без трима отсъстващи + 13 от реформаторите + 8 от БДЦ + трима независими - Анна Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев - общо 104-ма.
Как ДПС, „Атака” и Местан дадоха рамо на Кунева
При избора на Кунева натежа парламентарната процедура, въпреки че този термин може да се възприема и като евфемизъм на двуличие, сделка, разминаване между думи и дела – както прецените.
На практика в подкрепа на Кунева „гласуваха” деветима депутати от ДПС, шестима от "Атака" и петимата бивши депесари, които гравитират около Лютви Местан.
Направиха го въпреки декларациите си, че са против тази кандидатура.
Споменатите общо 20 народни представители не участваха в гласуването и затова Кунева получи споменатите 104 гласа „за” от гласувалите общо 205 народни представители – крехко, но достатъчно мнозинство.
При 225 гласували на Кунева щяха да са необходими 113 гласа “за”, че да мине кандидатурата й, а тя явно нямаше откъде да събере такава подкрепа, въпреки че според добре информирани източници в дните преди вота активно е лобирала за себе си, вкл. и пред лидера на АБВ Георги Първанов.
Ден преди гласуването ПГ на Патриотичния фронт има среща с Меглена Кунева, след което реши, че няма да подкрепи кандидатурата й по най-малко две причини. Едната е, че избирателите на патриотичната коалиция изпитват, най-общо казано, трайно недоверие към госпожата, още от времето, когато беше главен преговарящ за членството ни в ЕС, а и по-късно, когато стана еврокомисар с ресор „Защита на потребителите”.
Надали е нужно да се припомня престараването на Кунева със затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ, допускането българските земеделски производители да получават много по-ниски субсидии от гръцките и т.н.
Втората причина е, че в отговорите на Кунева на въпросите на депутатите от ПФ нямаше достатъчно убедителност, че като министър на просветата ще направи всичко възможно партриотичното възпитание да заеме полагаемото му се място в българските училища, както и че ще престанат опитите за пренаписване на историята ни.
Трудната симбиоза между патриотизма и глобализма
Всъщност тежненията на Меглена Кунева в тази посока бяха критикувани и от вицепремиера Томислав Дончев, който представи кандидатурата й пред депутатите, тъй като премиерът Борисов бе на работно посещение в Лондон.
В пленарната зала при дебатите за кандидатурата на Меглена Кунева не е трябвало да се допусне противопоставяне на патриотичното образование от една страна, и това, че България се намира в глобалния свят, от друга, коментира Томислав Дончев по БНР след гласуването в Народното събрание.
На въпрос ще успее ли Кунева да се справи и ще носи ли ГЕРБ отговорност при евентуален неин неуспех, Дончев отговори, че голямото предизвикателство пред образователното министерство е управляването на новата оперативна програма „Наука и иновации за интелигентен растеж“, така че тя е длъжна да успее.
А ето и трите спешни приоритета за следващите месеци, които Кунева си поставя като министър на образованието и науката: да подготви държавните образователни стандарти за новата учебна година, да се направят промени в Закона за висшето образование и доброто изпълнение на оперативната програма „Образование, наука и интелигентен растеж“.
Защо ПФ не подкрепи Кунева
Непосредствено преди гласуването в Народното събрание на кандидатурата на Меглена Кунева за просветен министър, председателят на парламентарната група на Патриотичния фронт и лидер на НФСБ Валери Симеонов коментира пред „Фокус“, че тя вероятно ще бъде приета, „но остава горчилката в коалиционните отношения".
Той уточни, че най-важното е как ще продължи да се работи занапред в съществуващия четирипартиен формат, „след като силово се налагат решения на партньорите“. Според него функционирането на една коалиция изисква предварително съгласуване, диалог и партньорство.
„Големият проблем е, че кандидатурата на Меглена Кунева не е съгласувана. След като бе издигната, в рамките на два дни трябваше да подкрепим решението на РБ и ГЕРБ. Когато има напрежение в обществото, свързано с промените в учебните програми, трябва много да се внимава кой ще бъде следващия издигнат и неговата кандидатура да бъде предварително съгласувана“, категоричен бе Валери Симеонов.
Той допълни, че Патриотичният фронт няма да подкрепи кандидатурата на Кунева, тъй като тя не се ползва с подкрепата на патриотично ориентираните избиратели, а и не е успяла да остави впечатление за капацитет, професионализъм и добро познаване на материята при срещата си с парламентарната група на ПФ.
„Имаме още една много сериозна причина за отхвърляне на тази кандидатура и тя се корени в отношението на нашите избиратели, симпатизанти и членове, които в последните дни буквално ни зариват с негативна реакция по отношение на кандидатурата на госпожа Кунева. И тази негативна реакция е свързана най-вече с нейното политическо минало в качеството си на главен преговарящ еврокомисар“, изтъкна още Валери Симеонов.
Кризисната ситуация в просветата остава
Отрезвяваща доза песимизъм прозвуча обаче от устата на кмета на София Йорданка Фандъкова, която е бивш учител и училищен директор, а за кратко бе и просветен министър в първото правителство на Бойко Борисов.
Според нея МОН става заложник на коалиционни и междупартийни борби и тя самата не е оптимист, че нещата ще се успокоят скоро. Фандъкова каза още, че би препоръчала на новия образователен министър да поиска от Народното събрание отлагане на приемането на новите учебни програми и да се съсредоточи върху успокояването на системата.
По думите ѝ учителите трябва да са водещи при съгласуването на реформи, а експертните екипи и самият министър трябва да представят визията си за промяна, в диалог с цялото общество.
Някои политолози отидоха и по-надалеч, прогнозирайки мрачни хоризонти пред образованието след избора на Кунева. Например Армен Бабикян окачестви финта с негласуването на 20-те депутати от ДПС и „Атака” като чиста парламентарна манипулация.
„Склонен съм да честитя по-скоро поста на Даниел Вълчев и на някои издателства, отколкото на госпожа Кунева”, каза още Бабикян.
Дали пък действителният премиерски съветник Тодор Танев няма да играе и ролята на таен антикорупционен фактор при усвояването на стотиците евромилиони, които се очакват в сектора?
