В болярския град са запазени канапето и скринът, ползвани от генерал Гурко
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Старопрестолните консулски къщи между улиците "Пандели Кисимов" и "Евгения Кисимова" и днес са една от забележителностите на съвременно Велико Търново, а собствениците им са пример за това как се опазват културно-историческото наследство и българската родова памет, въпреки всички бюрократични трудности, създадени от държавата.
Сградите, в които са се помещавали Австро-унгарското, Руското и Френското консулство от 1861 до 1864 г., са били на важно място и в стойностни за времето си къщи. Те са били собственост на търновски големци, които са ги давали под наем на чуждестранните аташета. И въпреки че дипломатическите мисии са били разрешени от Турската империя, те често са били обект на проверки от заптиетата, защото в техните обиталища неведнъж се водили тайни срещи и разговори.
В изследването си "Велико Търново в полезрението на пътеписната литература през ХVI-ХIX век" историкът и археолог от Регионалния исторически музей Павлина Владева пише: "През 1861 г. руското посолство в Цариград иска да разкрие свое ново консулство. Изборът е между София, Търново и Русе. Поискан е съветът на Найден Геров, който в своя доклад от 25 ноември 1861 г. пише, че в София
народът бил по-прост, но единодушен, докато в Търново и Русе нямало съгласие по обществените въпроси, което той отдава на западната пропаганда, за да стигне до извода: "Затова в Търново консулството е нужно и полезно. Търново, освен своето историческо значение, има и това преимущество, ако се открие тук консулство, ще може от него да се действува в околните окръзи, които ще бъдат наводнени от чужденци, ако се започне строителството на жп линия от Варна за Русчук".
Руското консулство в Търново е открито през 1861 г., посрещнато е с въодушевление от гражданите. То е признание за мястото на града в исторически и обществен план. За съжаление амбасадата просъществува само две години, тъй като със създаването на Дунавския вилает представителството се премества в Русе.
Днес сградата в Търново, в която то се е помещавало, е разделена на три имота. Причината е принудителна и съвсем прозаична. През 60-те години на миналия век съществуваше разпоредба, според която на едно семейство се разрешава да има имот най-много до 60 кв.м.
Само една тънка стена дели трите отделни части. Едната е собственост на актьора Димитър Панов, а втората – на София Белчева-Тодорова, която се съгласи да пусне екип на „Десант“ в дома си.
Къщата й е датирана като строеж от средата на XVIII век, на фасадата е изписана годината 1776.
"Свекърът ми Стефан Тодоров, преди да почине през 1982 г., ни е казвал, че в тази къща, в която той е роден, са съхранени канапето и скринът, ползвани от генерал Гурко при пребиваването му в Търново. Тогава това ни е минавало покрай ушите, но днес съм изключително горда", споделя София Белчева-Тодорова и посочва историческите мебели, които заемат специално място в нейния дом.
Фамилията притежава историческата къща от 1884 г. "Този дом е купен от българи за сватбата на родителите на моите свекър и свекърва", споделя стопанката и разказва прелюбопитната история как старите търновци са решавали въпроса с наследствата, за да нямат проблеми децата помежду си.
"Свекърът е имал двама братя, той е бил най-малкият от тримата. Когато идва времето най-големият да има свое семейство, му купуват терен и му правят едноетажна къща на ул. "Зеленка" 27. Това е известният търновски баскетболист Ангел Тодоров.
Имаме писани на ръка нотариални актове, че чрез съда едната трета от къщата, която би се паднала на него, му е дадена с имота на ул. "Зеленка" и той отпада от наследството. Вторият брат умира нелепо много млад през 1920 г. при катастрофа с камион в Търново. Имал е малко бебе.
Според квитанциите, които пазим, за това бебе, за да бъде устроено в живота и да завърши висше образование, на младата вдовица и снаха във фамилията се наплащат 3000 лв., които са били много пари за онова време. Тя ги взема и се прибира при родителите си в Разград.
Така къщата остава за моя свекър, който има един, единствен син - покойният ми вече съпруг неврологът д-р Йордан Тодоров", разказва нашата домакиня.
Д-р Тодоров не доживява да види дядовата си къщата възстановена. През октомври 2002 г. семейството започва да върви по бюрократичната процедура за съгласуването на проектите. Ремонтите приключват едва през лятото на 2005 г.
"Възстановихме къщата за децата ни, внуците и децата на приятелите ни, за да ги учим на история и родолюбие", казва собственичката на част от някогашното руско консулство и добавя, че нищо не е в състояние да я раздели с тази наситена с много история сграда.
София Белчева-Тодорова е дором от София, потомка е на цариградските българи. Редом до портрета на съпруга си тя е поставила медалите за храброст, с които са били отличени баща й - царски офицер, и нейният дядо - опълченец. Специално място в къщата имат снимките на всички собственици.
Къщата на Тодорови е истински музей, в нея всеки квадратен сантиметър те връща в историята. Освен скринът и канапето на генерал Гурко, са запазени и реставрирани десетки стари съдове и шкафове. В миниатюрното дворче, сред цветя и грижливо подрязан чемшир, има малка чешма с барелефа на д-р Йордан Тодоров.
Характерно за зидарията на сградите в този архитектурен ансамбъл са големите квадри - камъни, които приличат с размерите си на останки от по-стар градеж. Античните градежи са с такъв вид по-едри камъни. Това може да ни насочи на извода, че до консулските къщи се е простирал средновековният Търновград в столичния му период XII-XIV век, казва арх. Донка Колева, главен специалист в дирекция "Култура и туризъм" в Общината.
От архитектурна гледна точка и елементите, използвани в градежите и фасадите на търновските къщи - вълчият зъб от византийската архитектура, облицовката с тухлички, корнизите, засводените архитектурни елементи от фугирани тухли от периода на XVII-XVIII век, говорят, че сградите са били на много заможни и представителни хора.
Британско семейство пък спаси две от къщите, в които са се помещавали френското и австрийското консулство в Търново. Една от тях е най-старата запазена търновска къща, вдигната през 1763 г. Строителният дизайнер Фиона Троп купува имотите от българин преди няколко години. И на нея й отнема повече от година да ходи по мъките с НИПК, за да възстанови къщите, които също са паметници на културата. Подобно на Тодорови, и британката не е пощадена от чиновническите капризи.
"След синята къща Фиона беше боядисала съседната сграда от 1857 г. в керемидено червено, както й бяха направили проекта архитектите, който беше съгласуван от Паметниците на културата.
Един ден й се обадиха по телефона и категорично й заявиха, че веднага трябва да смени цвета и къщата да стане бяла. Тя изобщо не се поколеба и пребоядиса къщата само и само да я запази", разказаха нейните съседи.
taj kato ot 22 godini sam bezraboten vazvrashtenez patriot i bivsh gastarbejter ot zapaden berlin s dokasani hobby posnania po diplomazia politika darshavnishestvo i drugi gildii zanajati profesii koito nikoj ne mi plashta
i s nedokasani kashestva na peshelivsh targovez kakavto vinagi sam shelal da bada to zatova shiveja sas skromni dohodi sas skromna pensia ot germania a ne ot balgaria i tesi fakti pravjat kakvito i da sa pretenzii ili oshakvania na balgaria da i dam neshto sa nelogishni zashtoto sashtoto mogat da oshakvat i ot nad 2 miliona gastarbejteri i nad 7 miliona balgarski grashdani a shto se otnasja za tesi diplomati darshavnizi politizi ministri deputati koito sa na balgarska slushba to te trjabva da se stremjat da posnavat mnogo i konkurentni gledni toshki no da reshavat ot balgarski gledni toshki a targovzite da si reshavat ot lishni targovski interesi kakvi intelektualni materialni i drugi vidove sobstvenosti na kogo da prodavat na kogo da podarjavat .
az naprimer ako sam hobby zemedelez gradinar i imam nad 1000 rastenia palmi limoni maslini orehi bambuk glog sirijski hibiskus juka dshanki malini kapini losi barabonka ,leshnizi smokini kaktusi aloe i drugi rastenia za prodavane ot koito i njakoi si pati podarjavam po moe usmotrenie .to tova e napalno normalno ne normalno e ako njakoi zavishdat na tova
