Дойде ред и на Закона за съдебната власт

Автор: Анна Александрова

Промените в Закона за съдебната власт, с които реално се осъществява практическото приложение на последната поправка в Конституцията, в сряда бяха одобрени от парламента. Със 118 гласа „за”, 19 – „против” и един „въздържал се”, Народното събрание прие на първо четене законопроекта, внесен от Министерски съвет на 7 март 2016 г.
В мотивите на вносителите е записано, че промените в закона имат за цел да осигурят статута на Висшия съдебен съвет (ВСС) като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото, съдиите, прокурорите и следователите.

С направените промени ВСС, който мнозина наричат „правителство на съдебната власт”, се разделя на две колегии - на съдиите и на прокурорите и следователите.
Законът предвижда редица случаи, в които решенията ще се вземат на съвместни заседания на двете колегии – т. нар. пленум. Пленумът пък, от своя страна, ще решава общите за съдебната власт въпроси.

Сред тях са всички кадрови решения, вкл. тези, с които се предлага на президента на Републиката назначаването на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и на главен прокурор.
Депутатите забраниха на членовете на ВСС, поне на този етап, това, което е неразделна част от правата на всички народни представители във всички досегашни Народни събрания – правото да гласуваш „въздържал се”, както и правото на таен вот. Гласуването във ВСС ще бъде само явно, естествено ако този текст от промените в закона бъде одобрен и на второ четене.

Дейността на двете колегии пък ще бъде подпомагана от комисии по атестирането и конкурсите, както и от комисии по професионална етика. Въвеждат се и правила за избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание.
Рано е да се разясняват всички подробности за измененията и допълненията в Закона за съдебната власт, тъй като може да се очаква, че част от тях ще претърпят промени в съответните комисии преди приемането им на второ четене, а също така и в пленарната зала.

При представянето на законопроекта министърът на правосъдието Екатерина Захариева заяви от трибуната на парламента, че съдебната реформа е тази, която се очаква с най-голямо желание от българското общество.
По думите й, ако промените в закона бъдат подкрепени с широко мнозинство, това ще бъде знак към хората за наличието на широка политическа подкрепа за реформа в съдебната система.

Погледнато формално, резултатите от това първо гласуване наистина демонстрират широко мнозинство. "Страхувам се, че с този законопроект ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт", каза обаче след вота Михаил Миков от БСП.
Песимизъм демонстрира от парламентарната трибуна и депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Според бившия шеф на парламентарната комисия по вътрешна политика и сигурност това е проект, който на практика ще узакони „опраскването“ на съдебната реформа, защото с гласуването по Конституцията през декември съдебната реформа на практика била „опраскана“ (жаргонният израз стана популярен от записите на разговорите между гнилите ябълки в съдебната система, съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова).

Другата новина от парламента е предизвестена. И на този етап може да бъде резюмирана най-лесно в разговорен стил: „иди ми – доди ми – ако щеш дори и къмпингувай – ама не сега, а някой друг път”.
Става дума за въведената преди седмица с промените в Закона за устройство на Черноморието (ЗУЧ) забрана за къмпингуване в зона „А”, т.е. на 100 метра от плажовете, както и за подготвените изменения в Закона за туризма, предвиждащи цялостна забрана на „дивото” къмпингуване.

Недоволни от нововъведенията природолюбители дори разпънаха в знак на протест палатков лагер пред президентството, въпреки че още преди това държавният глава прати спорните текстове в Конституционния съд.
А сравнението с „иди ми – доди ми” е коректно заради реакцията на премиера Борисов, който в прав текст разпореди на депутатите от ПГ на ГЕРБ да внесат нови промени в Закона за Черноморието, с които да отменят вече гласуваните и от тях забрани, предложени в зала от коалиционните им партньори от Реформаторския блок.
С новите изменения в закона, които от ГЕРБ чинно внесоха в деловодството още в сряда, законопроектът се връща в първоначалния му вид – такъв, какъвто бе внесен от Министерски съвет.

От РБ вече опитват етюда „Царят дава – пъдарят не дава”, което всъщност надали изненадва когото и да е. По-съществената новина е, че министърът на туризма Христина Ангелкова също даде на заден ход и след среща с любители на „дивото” къмпингуване обеща да оттегли планираната тотална забрана за разпъване на палатки вън от предвидените за целта терени.
Така че на този етап рибата е все още в морето, палатките – по мазета и тавани, а в плановете на любителите на къмпингуването вероятно има вариант „А” и вариант „Б” – за почивка у нас или зад граница.


Бивш вътрешен министър поема Агенцията за бежанците

В сряда министрите единодушно гласуваха Петя Първанова да поеме ръководството на Агенцията за бежанците. Преди месец премиерът Бойко Борисов освободи Никола Казаков като председател на ведомството заради нарушения при обществените поръчки за храната на мигрантите. Оттогава изпълняващ длъжността е зам.-председателят на агенцията Кирчо Киров.
Петя Първанова беше министър на вътрешните работи в служебното правителство на Марин Райков и първият вътрешен министър жена в историята на МВР. Румяна Бъчварова е вторият вътрешен министър от нежния пол.

След края на мандата на служебното правителство на Марин Райков г-жа Първанова бе назначена за ръководител на общоакадемична администрация в БАН. В Академията тя ръководеше отделите за финансова, международна и правна дейност, пиара, разпореждането със собствеността на академията и пр. От ноември 2014 т.г. Първанова бе и съветник на вицепремиерите Меглена Кунева и Румяна Бъчварова в областите вътрешни работи, миграция, убежище.

Петя Първанова работи в МВР от 2001 г. Тя е магистър по немска филология от СУ и по право от НБУ. В девоенизираната институция тя имаше категория А-старши комисар, което е равностойно на полковник според предишните звания в МВР, член е на Асоциацията на полицейските началници. Преди да оглави МВР, е била 12 години шеф на международната дейност там, а по времето на Цветан Цветанов – негов помощник и преводач.


В категории: Политика , Горещи новини