„Истинска магистрала за времето си“ – е оценката на специалистите за древното съоръжение
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
В средата на ІІ век насред пътя Филипополис (дн. Пловдив) – Ескус (дн. с. Гиген, намиращо се на дунавския бряг), пресичащ Троянския проход, е издигнат внушителен римски кастел – т.е. укрепен военен лагер, известен с името Состра.
По това време римляните вече широко и трайно са се разположили северно от Хемус, като строежът на пътища и укрепления в този район кипи още от средата на І век.
В едно свидетелство на византийския хронист Теофилакт Симаката въпросното трасе е обозначено като „Траянов път“, наречено така на един от най-мащабните строители на пътища от онова време – император Траян. Предполага се, че тъкмо от това название на прохода произлиза и името на днешния град Троян. Но да оставим това да уточнят историците, а ние ще се съсредоточим на територията на Состра, където от няколко дни текат спасителни разкопки и където се разчистват останките от най-добре запазения римски път в България.
Екипът, извършващ проучванията, се ръководи от зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Иван Христов, който е родом от Троян. Целта на археолозите е да изследват един общински парцел от 6 декара, намиращ се точно пред главната порта на Состра, където съществува намерение да се изгради паркинг и модерен посетителски център.
Кастелът несъмнено има голям потенциал като туристически обект – той и досега се посещава от хиляди хора годишно, но все още не може да се похвали с нужната туристическа инфраструктура. Иначе останките от римския комплекс са много леснодостъпни – те се намират на броени метри от шосето Ловеч-Троян. През руините е прокарана и жп линията към близката гара Ломец. В скоби ще отбележим, че минаването на влакчето придава допълнително атрактивен вид на старините – дори редом с указателните табели е изложено и разписанието му, та да внимават посетителите при пресичането на коловоза.
Ред е археолозите да установят какво се крие под повърхността на терена, върху който още отекват стъпките на римските императори, преди да се пристъпи към реализирането на амбициозната програма на Община Троян за изграждането на туристическия център.
При началните проучвания са разчистени импозантни останки от стария римски път. Неговото изграждане специалистите датират в средата на ІІІ в., тъй като още в най-горния пласт на пътната настилка се намерени монети, отсечени в провинциите Мизия и Тракия, 4 години преди Состра да бъде разрушена при нашествието на готите.
Друмът е широк 7 метра, бил е с две улични платна – „Истинска магистрала за времето си“, отбелязва ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Христов. По думите му, този път е бил използван много активно в онези векове и той отвежда до най-представителната част от пътната станция, съществувала тук от 146 г. до края на ІV век. Тя е била много значима и е отбелязана на легендарната Певтингерова карта, представяща пътищата в късната Римска империя.
През времето на своето съществуване Состра преживява различни трансформации, диктувани от съдбовни и драматични събития, случили се покрай нея. Първият етап в историческото й развитие е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта, която в средата на ІІ в. изгражда ранната каменна крепостна стена, която бива разрушена век по-късно от готите.
Укреплението е възстановено при император Галиен в края на ІІІ в., като този път неговите стени са още по-големи и стабилни, а в ъглите си са увенчани с внушителни кръгли кули. Но в края на ІV в. крепостта окончателно пада в ръцете на готите.
Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на военния лагер в края на V в.
Доц. д-р Иван Христов уточнява, че началото на проучванията на този комплекс е поставено още през 2002 г. и досега не е преставало. През това време работилите тук екипи на НИМ и НАИМ са разкрили останките от щаба на военната част (принципията), хореумът – където се пазело въоръжението и принадлежностите на войската; домът на командира на войсковата част (преториумът), склад за жито, жилищни помещения и т.н.
На територията на Состра се намират основите на една от най-старите църкви в Северна България. Руините на раннохристиянската базилика, разкрита в местността Гергюва черква, свидетелстват за ранното проникване на християнството в този район.
Намерени са и множество епиграфски паметници, които днес са изложени в лапидариума до сградата на Музея на занаятите в Троян. Сред тях има официални и церемониални надписи, на императорите Антонин Пий и Галиен, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра; надгробни и оброчни надписи, похлупак от саркофаг, постаменти, колони и др. Открити са и много монети и предмети от бита на някогашните обитатели на комплекса.
