Идва ли краят на българската култура


Идва ли краят на българската култура
23 Юни 2016, Четвъртък


Американизация и турцизация променят морала и устоите на родината ни


Автор: Карикатура: Николай Арнаудов

В началото на ХХ век, в забележителната си книга „Светът от вчера” Стефан Цвайг отбелязва, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, т.е уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател хуманист предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят безвъзвратно света. Затова предупреждава и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд „Залезът на Запада”.
Мисля, че двамата велики мъже не са и предполагали, че ще се появи и друга, не по-малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Всъщност още през 1870 г. Флобер пророкува: „Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Е, случи се.

И ако говорим за американизацията, то следва да уточним, че след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на Стария континент, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае, че въпреки това западните страни успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност. А и в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, в една или в друга степен културата не отпадна като грижа на държавата. Докато у нас, в 13-вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата от прехода сринаха тотално базата на българската култура и дадоха зелена улица на американизацията, която и до днес продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.

От Щатите, покрай пародийния модел на т.нар. „американски начин на живот”, у нас нахлу и евтината масова култура и откровеният кич. Кината и телевизионните ни екрани бяха залети с долнопробни продукции, които иначе не са показвани дори в Америка. Всички те култивират у младите зрители възможно най-лош естетически вкус, а също и нисък морал. Така вече не може да се видят дори малки момиченца, които да не говорят цинизми, да псуват и даже да се бият най-гаменски.
Стигна се дотам и в дните на официалните ни празници и на Трети март да няма нищо българско и родно в ефира.
Не остават по-назад и издателствата. Те тиражират все повече и повече американски „бестселъри“. По данни на Съюза на преводачите близо 80 на сто от издаваната у нас книжна продукция е „вносна“.

Театрите ни също се изкушават, макар и в по-малка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката на Бродуей като „най“. Но после се оказва, че повечето от тези „шедьоври” са семпли  еднодневки, които много бързо се забравят дори и в Америка. А нашата публика се чуди и мае на инфантилния сюжет и просташкия диалог, който се лее от сцената.
За щастие, прекрасният свят на операта по нашите земи все още остава под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Просто защото в Америка никога не е имало истинска, художествена, голяма музика. А пък твърде плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти.

Но заради всички останали продукти на американската „духовност”, пробутвани ни на килограм, нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, нито пък искат да слушат българска музика от Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов, които са им  напълно непознати. Но и от Министерството на културата, и от образователното ни ведомство нехаят за естетическото възпитание на българчетата. В учебните програми музиката и изкуствата са изпаднали в немилост, поне тези, що са наши, родни. Иначе сме много толерантни и децата ни изучават цигански ритми и ориенталски напеви и маанета.
Нима е редно една от най-старите нации в света да се примирява безропотно с агресивното налагане на американската културна хегемония?! Не е. Но България става все по-глобализирана.

Доколкото ми е известно, в повечето страни на Обединена Европа, а и в тези, които не са в ЕС, съществуват стратегии, закони, разпоредби и други механизми, защитаващи местната култура и език. В съседна Румъния например бе създаден т.нар. „Румънски институт” (по модел на Френския институт, на институтите „Гьоте”, „Бритиш кънсъл” и „Сервантес”) за защита,  развитие и  преди всичко за разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Във Франция отдавна действа закон, непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чуждестранна музика. А у нас БНР и БНТ, да не говорим за частните медии, заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите. Само дето не пускаш монета и нямаш право на избор, но пък плащаш и за тези програми данъци...

Логично идва въпросът: имаме ли национална културна доктрина и политика? Имаме ли поне един истински закон за българската култура и за българския език? За 26-те пропилени „демократични” години направи ли се нещо от правителства и парламенти , за да се защити и подкрепи българското изкуство и духовност, с които доскоро се гордеехме?
Отговор дават цифрите – за култура у нас от бюджета се отделят жалките 0,5%, докато във Франция или Финландия, да речем, процентите са 11 пъти повече! Дори в Куба в тази сфера се разпределят 7,5% от парите на държавата!

Американизацията е безспорно срамен факт в най-новата българска културна история. Но още по-обидно е, че позволяваме безсрамно у нас да навлиза повсеместна турцизация. Метастазите й задушават почти навсякъде родината ни. А предците ни са си давали живота, за да я спасят от турския ятаган и агресивна езиково-културна инвазия!
Нима наистина ще допуснем да станем жертва на коварните кроежи за бъдещето ни, идващи оттатък Океана. Може би е редно за пореден път да припомним цитати от историческата реч от 24 февруари 1945 г., в която тогавашният шеф на ЦРУ Алън Дълес заявява: „От литературата и изкуството ние постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-низките човешки чувства и страсти...”.
Огнян Стамболиев


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки