Журналистка съхранявала близо 40 години в дома си тетрадка с личните истории на майка на две деца, писани до злокобния 4 март 1977 г. Днес Валентина Радинска издирва близки на семейството, намерило смъртта по време на Вранчанското земетресение, за да предаде записките
Автор: Севдалина Пенева
„Ще ви разкажа една история за земетресение. За онова, свищовското, от преди почти 40 години. Това е една лична история, за която досега съм мълчала, но сега, с помощта на толкова много приятели тук, във Фейсбук, може тя най-после да получи своя завършек.“
Така започва писмото на Валентина Радинска, публикувано на Фейсбук страницата на Свищовското читалище „Кирил и Еленка Д. Аврамови“.
На 4 март, 1977 г., около 21,20 часа местно време, земетресение срива Свищов.Силата му е магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът – в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 км. Жертвите са над 1 600, повечето от тях в Букурещ.
В България най-силно е усетено в Свищов, поради което е известно и като Свищовското земетресение. Точният брой на загиналите в града на Алеко Константинов – Щастливеца, все още е неизвестен заради липсата на официална информация през онези години.
Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите.
В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има цели семейства - деца, загинали под телата на своите родители, скупчили се върху тях в отчаян опит да ги защитят.
По това време Валентина Радинска е млада журналистка, командирована да отрази трагедията в дунавския град. Тя пристига три дни след земетресението.
„Помня тишината в този град, гъста и плътна. Помня развалините, с всичките им ужасяващи подробности, и един детайл, който така и не можах да забравя през тези години. Една щайга с компоти от праскови, летяла кой знае от кой етаж – и нито един буркан не беше счупен, всичките сияеха цели и непокътнати сред хаоса на разрушенията…“, пише тя.
Не това обаче е истинският повод да публикува писмото си на страницата на читалището:
„Разказвам ви тази история заради една тетрадка – тетрадка, която се показваше изпод парчета бетон, а до нея имаше едно малко магаренце-играчка, със счупено краче. А по магаренцето – нечия кръв…
Взех тази тетрадка със себе си. Върху нея с дебели, специално украсени букви, пишеше “Дневник”. Оказа се дневникът на една майка, започнат на 21 март 1968 г., когато дъщеря й – Робертина, е на 4 години.
На първата страница с карфица е забодено изрязаното от някъде стихотворение на Станка Пенчева – “На дъщеря ми”…
Твърде лични са записките, и няма да влизам в подробности. На 22-ри септември 1968 г. в семейството се ражда и второто дете – братчето Явор. Бащата се казва Карло.
Когато излязоха списъците със загиналите, се оказа, че цялото семейство е намерило смъртта си под развалините.
Четиридесет години пазя тетрадката.
И може би сега, с ваша помощ, ще се намерят някакви близки родственици на загиналото семейство. Може би някой от тях ще пожелае да получи тази тетрадка, да я прочете, и да я запази.“
Публикуваме историята на Радинска с идеята тя да стигне до повече хора и дано съхраняваната близо 40 години тетрадка стигне наистина до близки на загиналото семейство.
През пролетта на 1976 г бях на стаж в АПК Свищов във връзка с изготвяне на дипломната ми работа от академията и познавах Карло. Мисля, че беше от Белене. Много готин и забавен човек беше. Работеше като агроном или зоотехник. Възможно е в Белене да има някои живи родственици. Цялото му семейство загина тогава - жена му, той и двете му сладки дечица.
3
Държавен архив - Велико Търнов
01.02.2017 08:42:02
0
0
Този документ може да бъде предаден в Държавен архив - Велико Търново, където ще има възможност хора, които желаят да се запознаят със случилото се събитие. Съхраняването му ще бъде гарантирано.
2
Десант
30.01.2017 21:27:01
0
0
А знаете ли семейството да има роднини в Свищов? Някой, на който да се предаде дневника на Мария?
1
Даниела Тонева
30.01.2017 20:12:54
0
1
С Робертина учехме в един и същи клас, бяхме приятелки. Много красиво момиче! Майка й се казваше Мария. Братчето й беше 4 год. по-малко от нея и учеше в класа на първата ми учителка - Славка Тодорова. С болка си спомням трагедията, когато изпращахме цялото семейство в последния им път. Гробът им е в гр. Белене, откъдето е коренът им.
