Канцлерът Себастиан Курц пожела успех на Българското председателство на Съвета на ЕС


Канцлерът Себастиан Курц пожела успех на Българското председателство на Съвета на ЕС
11 Януари 2018, Четвъртък


Австрийският канцлер прие поканата на премиера Борисов да посети в близко бъдеще нашата страна

Автор: Десант

Премиерът Бойко Борисов проведе телефонен разговор с канцлера на Австрия Себастиан Курц. Канцлерът поздрави българския министър-председател за официалното откриване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и му пожела успех.

Двамата потвърдиха желанието си активно и в сътрудничество да работят по общите приоритети на Триото председателства.

„Само така ще може да постигнем последователност в политиките за сигурност, Западни Балкани, бюджет, киберсигурност и Кохезионната политика, които са важни за всички държави-членки“,
подчерта Бойко Борисов.

Себастиан Курц увери българския премиер, че ще продължат да поддържат постоянен диалог, за да могат и двете страни да бъдат полезни една на друга при изпълнение на приоритетите.

Бойко Борисов и Себастиан Курц изразиха задоволство от активните двустранни отношения и заявиха, че с личния ангажимент и на двамата сътрудничеството между България и Австрия ще продължи да се задълбочава.

Австрийският канцлер прие поканата на премиера Борисов да посети в близко бъдеще нашата страна.


В категории: Свят , Политика , Международна политика

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Приятел на България
12.01.2018 04:51:28
0
0
Защо староцърковнославянски език всъщност е старобългарски или староцърковнобългарски?

1. Има старословенски език (в Фрайзингските/Брижинските паметници) който също е кодифициран през 9. въпреки че Фрайзингските паметници са написани през 10. век, обаче с по-стар текст. Има нйкои въпросителни:
а) носителите на старословенски език как се наричаха себе си по времето на кодифицирането на този език (кой беше ендонимът им)? Само словени (тоест славяни) или същевременно имаха и общ ендоним (славяни) и особен за тях ендоним словенЦи/каринтяни/карниолци???
б) този език по-архаичен ли е от езика на най-стария паметник на старобългарски (Киевските листове) който принадлежил на моравската редакция на старобългарски.
Щом няма повече етнос моравци или моравски език/държава значи не може да се каже че Киевските листове са на старочешки/старословашки а на старобългарски или не принадлежат нито на чехите, нито на словаците, нито на българите от езикова гледна точка. Те и без това са с повече южнославянски и дори български черти отколкото със западнославянски такива. Хърватският езиковед Ёсип Хам дори е твърдил че това е фалшификуван от чехите паметник. Струва ми се че това е истината защото по времето на нормирането на старобългарски най-вероятно и чехите са притежали фонема "дз", както и днешните словаци, а само няколко десетина години или век и повече са го изгубили. Например и в Пражките "фрагменти" още има "дз", върпеки че вече преобладава "з".
Независимо от възраженията а) и б) всички езиковеди са на мнение че има старословенски език а не словенска редакция на "староцърковнославянси". Да допуснем че Киевските листове са по-архаични от Брижинските паметници. Какво следва от това? Следва да се каже че старословенски го няма а е по-късен вариант на
"староцърковнославянски". Това само от езиковедска гледна точка. От гледна точна на влиянието на старобългарски върху Брижинските паметници, разбира се че няма такова влияние, защото старословенските текстове са изписани на латиница. Обаче от езикова гледна точка не може да се каже че старословенски и "староцърковнославянски" са различни езици защото най-вероятно старословенски език се явява като диалект или на езика от Киевските листове (ако и двете са приблизително еднакво архаични) или на езика на едни от по-късните старобългарски/"староцърковнославянски" паметници. В първия случай може да се каже и че старобългарски е диалект на старословенски, със същото оправдание.
2. Има среднобългарски език или среднобългарска редакция на "староцърковнославянски", значи "СЦС" всъщност е старобългарски.
3. Само в най-старите старобългарски паметници (освен в Киевските листове) и (източно)новобългарски има фонемите "щ" и "жд". В западноновобългарски "език" (тоест в "мк" "език" има само кй и гй ("кйе биде", вместо "ще бъде").
4. Българският диалект от Солунско и понастоящем е източен български диалект, а не западен. По-шоден е до български език отколкото до "мк" "език". Там и понастоястхем има "щ", "жд" но и гласната "я" (не знам точно как тя се нарича на старобългарски), там се спазва старобългарската гласна която в български има 2 рефлекса: я или е (мляко, млечен). А този диалект е в основата на старобългарски и никога не се отдалечил толкова много от български език за да бъде наречен (самостоятелен) език (както и "мк" "език" между другото).
5. Това че езика на Киевските листове е смес от български и чешки/словашки няма значение, защото българските/южнославянски черти преобладават а и този език беше напълно разбираем от Солунските българи (славяни от български род), като помежду местния славянски език в Солунско и онзи от КЛ имаше само диалектни разлики. Например новословенският език също е изкуствен, дори много по-изкуствен от езика на КЛ, обаче никой езиковед не твърди че въобще го няма този език или че е различен език от употребените/говорените в действителността новословенски диалекти.
Освен това, както вече съм споменавал, няма го моравски език, така че чехите/словаците не могат да заявят претенции към старобългарски защото те не са "етнически моравци" и няма повече страна/дръжава Моравия.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки