Сърцатият изследовател на историята на Воденската света обител „Св. Кирик" край Асеновград от четвърт век издирва ценни писма, снимки и документи
Автор: Диана Славчева
От четвърт век един от най-активните автори на "Десант" - писателят и краевед Никола Филипов, се е посветил на идеята да се направи музейна сбирка във Воденския манастир "Свети Кирик" край Асеновград.
„Няма друг манастир, който за по-малко от век да е сменял неколкократно статута си - да е бил гръцки, руски и български; да е бил богословско училище и концлагер, лудница и архитектурна академия" - пише Никола Филипов в страницата си във „Фейсбук", където се похвали, че е откупил последните запазени материали за съществувалото някога в светата обител богословско училище.
Той вече е събрал около 50 експоната за бъдещия манастирски музей, който би могъл да бъде уреден, ако даде благословията си Пловдивския митрополит Николай.
Никола Филипов споделя, че едвам успял да купи орден от цар Борис III, за който някакъв колекционер давал 600 лева. На косъм било и започнатият през 1881 г. дневник на архиепископа да замине към Украйна. Но той успява да спаси светините.
Сега се е заел да издирва лични вещи на въдворените в манастирските килии концлагеристи, сред които са били и академиците Тодор Павлов и Сава Гановски, общественици, учени и писатели като Жан Натан, Султана Рачо Петрова и много други.
За целта Никола Филипов призовава потребителите на социалната мрежа да помогнат в събирането на експонатите за манастирската музейна сбирка.
Ревностният изследовател на миналото на манастира „Св. Кирик", на Асеновград и днешния асеновградски квартал Горни Воден, се чуди и къде са изчезнали множеството големи казани и посуда, които са изпълвали църковното пространство по време на реставрацията на светата обител.
Той споделя, че между откупените от него вещи има ценни картички и снимки с изгледи от манастира и двора му, на свещеници и пр.
Интерес представлява кадър от опелото на архиепископ Дамиан на 22 април 1936 г., състояло се в Руската църква на столичната улица "Калоян", която по-късно е напълно унищожена по време на англо-американските бомбардировки на София.
Сред приготвените за музея експонати, откупени от Филипов, се намира и кожената чанта на архиепископ Дамиан, както и последното поздравление до него по случай празника Воскресение Христово през 1936 г., написано от учениците и преподавателите в манастирското училище.
