От тук е родом Никола Стефанов – организаторът на Габровското въстание и учителят от Априловската гимназия, който първи въвежда гимнастиката като учебен предмет в България
Автор: Диана Славчева
Габровското село Съботковци е почти неизвестно по света и дори и у нас. В него днес живеят около петдесетина човека. Старите къщи пазят спомена за едно по-далечно, но героично минало на малкото населено място, сгушено в диплите на Централен Балкан и оставащо винаги в сянката на близкия архитектурно-исторически резерват Боженци.
Съботковци обаче е родно място на един незаслужено забравен днес българин – съратник на Раковски и преводач на управителя на Източна Румелия преди влизането в сила на Берлинския договор генерал Столипин. Това е даскал Никола Стефанов.
Всъщност, в историята той остава най-вече като организатор на Габровското въстание от 1862 г., дало повод на Добри Чинтулов да напише легендарната си песен „Вятър ечи, Балкан стене". Бунтът обаче е неуспешен и Раковски го окачествява като... „Габровска работа"!
Даскалът е създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Той е учител по френски и гръцки език първо в родното си село, а после и в Априловската гимназия, на която през същата бунтовна 1862 г. е и заместник-директор.
Освен следа в революционното ни движение, даскал Никола Стефанов оставя диря и в родното образование. Именно той, първи въвежда в България гимнастиката като учебен предмет.
Барелеф на видния възрожденец е открит през 2007 г. в центъра на родното му Съботковци.
Старото име на селото е Хандък, което означава дол – съвсем разбираемо е защо е било наречено така, тъй като е скътано долу, в ниското на планината. Днешното му име се свързва с основателя му – Съботко. Според легендата, той бил един от синовете на болярката Божана, която пък основала село Боженци, намиращо се само на 6 километра по шосето и на 3 км по въздуха от Съботковци.
Как така не се знае за Съботковци! Даже гарата е на негово име, нищо че тя е по-близо до Кметовци.
Толкова е хубаво на Съботковци, че в редките случаи, когато ходехме при прабаба Вела, го имах за празник. Детската ми душа усещаше убаянието му и никога не съм се дърпала от тези визити /за разлика от другото ми село/. Възрожденският му дух, както и неизчерпаемите разкази на баба Нушка ме подбудиха да уча история.
Когато ходите на посещение в Боженци, отбийте се да оцените неподправената хубост на едно балканско село.
