На 30 декември се навършват 125 години от смъртта на Стефан Веркович
Автор: Атанас Коев
Стефан Веркович е изтъкнат хърватски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от 40-те до 90-те години на XIX век. Той е видна фигура в просветното движение и в борбите на българския народ за църковно-национална независимост.
Бъдещият учен-българофил е роден в босненското село Угляра в бедно семейство на 5 март 1821 г. Отрано остава сирак и е отгледана от роднини, които го изпращат да учи във францисканско училище. След като го завършва, постъпва във францискански манастир, където према монашеството. Впоследствие в периода 1837-1843 г. учи богословие в епископския лицей в Загреб.
В младежките си години Стефан Веркович се увлича от идеите на илиризма, като мечтае за обединение на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. В епископския лицей той прегръща идеята, че южните славяни са потомци на древните траки и илири.
През 1843 г. той се отказва от монашеството и се свързва със сръбското правителство, което го натоварва с тайна мисия в Хърватско, Черна гора, Косово и др. По време на тази мисия, обикаляйки балканските земи, Веркович издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и предмети и записва народни песни и обичаи. При тази обиколка активно сътрудничи на Сръбското дружество за словесност в Белград, като през 1863 г. е избран за негов дописен член.
През 1855 г. хърватският изследовател се заселва да живее в македонския град Сяр, намиращ се по това време в рамките на Османската империя. Там се включва активно в църковните борби и просветното движение на българското население от Източна Македония. Установява контакти и поддържа интензивна кореспонденция с редица видни дейци на Българското възраждане, сред които са Стоян Чомаков, Кузман Шапкарев, Райко Джинзифов, Арсени Костенцев и др., както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Петрич, Солун, Струмица, Мелник и др.
От 1862 до 1875 г. Веркович изпълнява нова тайна мисия на сръбското правителство, като редовно изпраща секретни доклади за обстановката в българските земи под османска власт. По това време искрено вярва, че Сръбското княжество ще обедини всички южнославянски народи. Същевременно не става сляпо оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националната борба на народа ни.
В периода 1877-1891 г. хърватинът се установява да живее в Русия, откъдето открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.
През 1893 г. той идва в Княжество България и заради големите му заслуги към народа ни получава пожизнена държавна пенсия гласувана от Народното събрание.
В периода 1892-1893 г. със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов предприема две пътувания в Западните Родопи, като целта му е да докаже автентичността на дадените му от учителя Иван Гологанов народни песни. Мисията му обаче търпи пълен провал.
Покрусен от това, няколко месеца по-късно, на 30 декември 1893 г. Веркович умира в София, на 72-годишна възраст.
Изявеният хърватски изследовател на балканските земи оставя богато научно наследство, от което се открояват следните трудове: „Нови славянски находки от Македония“, излязъл от печат през 1858 г., „Народни песни на македонските българи“ (1860 г.), „Описание на бита на македонските българи“ (1884 г.), „Веда Словена“, в два тома-(1874 и 1881 г.), „Топографско-етнографски очерк за Македония“ (1889 г.) и др.
