Той е най-прочутият наш артист от зората на българската опера
Автор: Огнян Стамболиев
На всички ни е известно, че първите наши оперни певци със световна кариера и окичили се с международна слава са Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска. Но преди тях аплодисменти у нас и по света жъне малко известният днес първопреходец на българската певческа школа Петър Райчев (1887-1960).
Той е не само най-прочутият наш артист от зората на българската опера през първите десетилетия на ХХ век, но и първият българин, който завладява световните оперни сцени. От 1914 до 1940 г., времето на активната му кариера като изпълнител, името на Райчев неизменно присъства в ранглистата на световните певци.
Тенорът пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента (Европа, Азия и Америка) - от Лондон и Мадрид, през Берлин и Москва до Владивосток и Токио, от Стокхолм до Ла Валета. Именно чрез неговото име светът чува и се убеждава, че в малка и неотдавна освободена България се раждат необикновени таланти и се създава култура на световно равнище.
Защото нивото на неговото изкуство, според тогавашната критика, е съизмеримо с това на прочутите му партньори: Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Карло Галефи, с които пее на големите сцени като Болшой театър, Ла Скала, Сан Карло, Гран опера, Ковънт Гардън, Щатсопер... На водещите оперни сцени тй се състезава с първите тенори в света - Енрико Карузо, Аурелиано Пертиле, Тито Скипа, Феручо Талиавини и Бениамино Джили.
Роден във Варна преди 128 години, завършил с пълно отличие и златен медал само за три години осемгодишния курс на Московската консерватория, класа на италианеца Мадзети, по-късно Райчев специализира при прочутия тенор и педагог Фернандо Де Лучия в Неапол, след което започва неговата бърза и блестяща певческа кариера.
От 1914 до 1920 г. пее предимно в Русия като постоянен гост солист на всички големи театри - от Санкт Петербург и Рига до Лвов, Киев и Одеса. Руската оперна школа и особено руският драматичен театър оказват силно влияние върху формирането му като певец и артист. Може да се каже, че изкуството му е рядък и много успешен синтез между италианското белканто и реалистичния руски театър на великия режисьор - реформатор Константин Станиславски, неговия кумир.
„Когато бях на негов спектакъл или концерт, винаги оставах покорен и очарован от властното влияние на неговата ненадмината, рядко емоционална игра", пише в една от книгите си журналистът Петко Тихолов.
Във всяка от своите близо 80 централни роли от класическия руски, италиански, френски и немски репертоар Петър Райчев се стреми да постигне художествено и техническо съвършенство, да издигне публиката до себе си, да покаже силата на своето необикновено майсторство. Защото той е сред първомайсторите у нас в този труден жанр, за който по неговото време не сме имали нито традиции, нито велики образци.
Своите забележителни сценични и вокални качества именитият ни тенор разгръща и на родна сцена в повече от 40 роли от българския и световния репертоар, изпълнени в над 600 представления. Пее на много езици (руски, френски, немски, испански и италиански), но често и на български, изпълнява роли от новонаписани български опери, а също така и художествени песни от наши автори.
А когато приключва певческата си кариера, темпераментният и неуморен артист става добър режисьор и основава операта в родния си град. През 1947 г. поставя прекрасната опера на чешкия класик Бедржих Сметана „Продадена невеста" (диригент-постановчик е неговият син - младият тогава Руслан Райчев). Той работи всеотдайно и за укрепването на новосъздадените след 1944 г. държавни опери в Русе, Стара Загора и Пловдив. Режисира повече от 20 постановки, раздава се щедро, без остатък до смъртта си, през август 1960 г.
През 1935 г. Петър Райчев поставя като режисьор с огромен успех на софийска сцена шедьовъра на Жорж Бизе – „Кармен”
Тук ще припомня една интересна случка, споделена от него в интервю за в. „Зора”.
„След продължителен гастрол из Европа, завърнал се в София, бях поканен от министрите Мушанов и Бобчев да участва в благотворителен концерт за Славянското дружество.
„Съгласен съм, дами и господа - отговорих, но ако за всеки от три номера, които искате да изпълня, ще трябва да ми заплатите по 10 000 лева".
„Как така, маестро Райчев, нали концертът ще бъде благотворителен, без хонорар?".
„Именно затова, защото от Славянското дружество се възползва само правителството. А когато помолих за стипендия за обучението си в чужбина, ми беше отказано."
Тогава дамите и господата, макар и доста озадачени, се съгласиха. Всеки пак, бях обявен на афиша и промяната щеше да се приеме скандално. Изпях трите оперни арии и получих поисканите от мен 30 000 лева. Голяма сума! Когато ги взех, веднага ги върнах и на мига написах чек с заявката да се внесат веднага в бюджета за благотворителна цел като добавих:
„И така, дами и господа, значи, когато някой търговец, фабрикант и не дай Боже, някой политик като вас се пресрами внесе някакви си 200-300 лева, целият печат гръмва и започва да ви хвали, а когато артистът Петър Райчев, както често ми се случва, пее безплатно за разни каузи, нито дума! Да, така е в нашата бедна България!...”
