Заради извънредната ситуация, в която се намира общество ни, няма да можем да честваме юбилея, както се полага
Автор: Десант
На днешния 25 март, на връх Благовещение отбелязваме130 години от рождението на именития и неповторим Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
Заради извънредната ситуация, в която се намира общество ни, няма да можем да честваме, да отдадем почитта си по традиционния начин към тези уникални майстори на четката и перото - Чудомир и Мара Чорбаджийска.
Тази година се навършват два юбилея - 130-тата годишнина от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир и 125 години от рождението на Мара Нонова - Чорбаджийска. И двамата родени напролет, през месеците февруари и март, с разлика от 5 години.
Първи, в село Турия, на 25 март 1890 година се ражда Димитър Чорбаджийски. Пет години след него, на 22 февруари 1895г., в град Марица, се ражда и Мара Нонова. Съдбата ги среща в Рисувалното училище и ги събира - докато смъртта ги раздели.
Времето минава, изтрива лица и събития, но и запечатва спомени за достойни личности, за народополезни дела...
Когато прекрачим прага на техния скромен дом, на тази казанлъшка светиня, лесно се пренасяме в един друг свят, съхранен и поддържан, благодарение на добрите грижи на всички – Община Казанлък, Фондация Чудомир, граждани, роднини, приятели и най-вече на екипите, работили през годините в Музея.
Рамо до рамо в този дом живеят и творят два самобитни таланта. Артистичната атмосфера се усеща навсякъде, тук все още витае творческият дух на неговите бележити обитатели, разказват днешните стопани на музей "Чудомир".
На терасата, под смокинята, е обичал да рисува Чудомир. Във всекидневната Мара преподава уроци, подготвяйки деца за рисувалното училище в София. На втория етаж, в уютното си ателие, художничката рисува своите портрети, а в кабинета - Чудомир подрежда личната си библиотека, рисува и пише своите малки разкази.
Двамата са заедно и в добро, и в зло. Често смехът и закачката помагат да се преодолеят трудности и проблеми.
„Дето думат старите хора: то чушка, ако не люти, краставица, ако не горчи, жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”
Всеизвестна е продуктивността на Чудомир. Той е писател, художник, музеен и читалищен деятел, журналист, общественик... Уникалните му разкази се знаят от поколения българи, преведени са на много езици. Акварелите му, запечатали лицата на неговите "нашенци", на модерни граждани и отрудени селяни, на весели компании, носят настроение и усмивки. Пейзажи, портрети, шаржове, весели рисунки –всички те показват безграничния талант на художника Чудомир.
Въпреки обичайно хапливия тон в творчеството му и в неговите изказвания, Чудомир е бил достойно оценен за времето си и многократно награждаван за своите заслуги - с ордени, медали, дипломи, като общественик и "въобщественик", както сам определя себе си! Депутат е в Петото Народно събрание.
Съпругата му Мара Чорбаджийска е учител по рисуване, художник и творец, живяла щастливо "под сянката на дъба", подкрепяйки го до последния му дъх, без да се усеща пренебрегната и недооценена.
Година след година, ние винаги ще се връщаме към делото и творчеството на Чудомир. Той не бе обикновен хуморист и веселяк, а творец – дълбок и чувствителен, изстрадал всички "сенки и плевели", които отричаше у човека. Когато си отива от този свят, българската литература и изкуство осиротяват. Но оставя след себе си неповторимо творчество и един пример за достойно изживян живот.
Днес, на рождения му ден, скланяме глава пред паметта на този бележит наш съгражданин, един от най-ярките представители на българската култура и разбираме, че отново ни е много нужен.
