Той оглавява и министерството на народното просвещение в правителствата, съставени от радославистите
Автор: Атанас Коев
На 19 януари се навършват 90 години от смъртта на Петър Пешев – виден български политически и държавен деец, един от водачите на Либералната партия на д-р Васил Радославов, правосъден и просветен министър в няколко кабинета. Той оставя ценни спомени за политическия живот у нас от края на XIX и началото на ХХ век.
Бъдещият политик е роден на 27 юли 1858 г. в ловешкото село Горско Сливово в патриотично и родолюбиво българско семейство. Той е брат на изявения наш революционер Стефан Пешев, загинал в борбата с османския поробител.
Първоначално момчето учи в Севлиево, а след това продължава образованието си в Петропавловската духовна семинария, намираща се край Лясковец. В семинарията Петър Пешев прекарва от 1874 до 1876 г., получавайки добро за времето си образование.
През 1876 г. се установява за кратко в Севлиево, където учителства известно време. Същевремнно се включва в дейността на местния революционен комитет, чийто председател е неговият брат Стефан Пешев.
През 1878 г., след освобождението на България от османско владичество, бъдещият политик заминава за Русия и до 1880 г. учи в гимназията в Николаев, а след това в продължение на четири години завършва право в Московския университет.
Когато се дипломира като юрист, се завръща в родината си и до 1887 г. работи като чиновник в Министерството на правосъдието. В периода 1887-1899 г. се отдава на адвокатска практика в Севлиево, а след това се прехвърля в столицата и там адвокатства от 1901 до 1919 г.
В продлъжение на две години, от 1910 до 1912 г., Пешев е председател на Софийския адвокатски съюз. В 1884 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Петър Пешев се включва дейно в обществено-политическия живот на България през 80-те години на XIX век. Той влиза в редовете на Радославистката либерална партия и постепенно се издига до един от нейните водачи. В периода 1893-1919 г. е избиран последователно за народен представител.
Участва в няколко правителства на страната, като е министър на правосъдието в кабинетите на д-р Константин Стоилов (1894 г.), на Димитър Греков (1899 г.), на Тодор Иванчов (1899-1900 г.) и на д-р Васил Радославов (1913 г.).
В периода 1913-1918 г. Пешев е министър на народното просвещение в правителствата, съставени от радославистите. Като просветен министър в особенно труден период – участието на България в Първата световна война, съдейства за развитието на просветното дело у нас, подържайки го на добро за времето си ниво.
След поражинето на България в световния конфликт през есента на 1918 г., като участник в кабинетите на д-р Васил Радославов и един от лидерите на неговата партия Пешев е съден Третия държавен съд, създаден от земеделското правителство. Той е обявен за един от виновниците за втората национална катострофа, сполетяла страната ни, и е осъден на доживотен затвор.
След Деветоюнския преврат през 1923 г., когато от власт е свален кабинетът на Александър Стамболийски, видният радославист е амнистиран и през 1924 г. е освободен от затвора.
Петър Пешев умира на 19 януари 1931 г. в София, на 73-годишна възраст. Той ни оставя мемоари, носещи заглавието „Исторически събития и живота ми от началото на Освобождението ни до днес. Чуто видяно и преживяно“, издадени през 1925 г. и претърпели след това две нови издания поради големия интерес към тях.
Други трудове на видния наш политик, представляващи интерес са: „За смъртното наказание“ (отпечатан през 1884 г.), „Критика на „Епохата-кръчмарка на велики хора“ (1891 г.), „По Балкана-лятна разходка“ (1905 г.) и др.
С дейността си като политически и държавен деец и като един от водачите на Радославистката либерална пратия Петър Пешев оставя трайна диря в новата българска история. Като правосъден и просветен министър той допринася в голяма степен за издигането на правосъдното и просветното дело у нас на европейско равнище.
