С 53% по-малко туристи отчита русенският музей през изминалата 2020 г. заради пандемията
Автор: Десант
С 53% по-малко туристи отчита русенският музей през изминалата 2020 г. През експозиционните пространства са преминали 35 020 посетители, които са едва 47% в сравнение с 2019 г., когато обектите на музея посрещнаха 79 062 човека.
Появата на COVID-19 рефлектира сериозно върху туристопотока и доведе до необичаен спад на стойностите. За първи път от своето съществуване досега музеят затвори врати за 92 дни – през март и април и през декември. Отменени бяха преобладаващата част от пътуванията на круизните кораби по Дунав.
Така през 2020 г. русенският музей посрещна 3157 чужденци за разлика от 2019 г., когато техният брой бе 23 739. Спад бележат и родните туристи, които през изминалата година са 31 863 човека. Най-многобройни сред тях очаквано са индивидуалните посетители, тъй като груповите посещения в музеите бяха забранени.
Най-голям е интересът от страна на пенсионерите и студентите. Тези категории посетители се ползват с намаления на входните такси – по 2 лв. на човек. Обектът с най-висок интерес от страна на гостите на музея - Ивановските скални църкви бе посетен от 10 659 човека. За сравнение обектът на ЮНЕСКО през 2019 г. имаше над 24 311 посетители.
Средновековният град Червен се оказа една от привлекателните дестинации за родните и чуждестранни туристи през изминалите 12 месеца със 7361 човека. От градските експозиции най-посещаван бе Екомузей с аквариум.
Резкият спад на посетители рефлектира и върху приходите на културния институт. От входните такси, които туристите заплащат, всяка година музеят наема допълнителен брой хора, благодарение на които обектите работят седем дни в седмицата без почивен ден от март до ноември. По този начин културният институт осигурява качествена услуга на потребителите на културен продукт, разкрива и нови работни места за екскурзоводи.
Въпреки сериозните предизвикателства на корона кризата, всички хора, на които музеят разчита сезонно, успяха да се върнат в обектите си.
Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите. Използвани бяха възможностите на социалните медии като своеобразен медиатор за общуване с посетителите.
Така всяка една активност, можеше да бъде проследена и разказана на страницата във Фейсбук – как се извършват идентификация на културни ценности, реставрация на археологически находки, по какъв начин се правят препарати за диорамите в Екомузей с аквариум, как се обработват колекции.
Във виртуална среда се проведе и първата за музея онлайн Национална научна конференция „Захари Стоянов и лицата на Българското възраждане“. Форумът бе включен в програмата на Регионален исторически музей – Русе още в края на 2019 г.
Заради пандемията събитието не бе отменено, а се трансформира. Невъзможността за физическо присъствие на ученици при провеждане на заниманията от образователната програма по „Русезнание“, наложи часовете да се проведат в интернет пространството. Така музеят проведе първия си online урок с ученици от СУ „Йордан Йовков“, посветен на промените в градското пространство на Русе след неговото Освобождение.
Със ограничено присъствие и основно във виртуална среда се случиха проявите в рамките на Международната нощ на музеите през ноември и Нощта на учените. Най-големият форум за музеите у нас - Панаир на музейните изложби, също беше проведен като хибридно събитие – приветствията и първата част от програмата, която включваше презентации на изложби от различни български музеи, бяха записани предварително, присъствено се проведе единствено награждаването в конкурса на Министерството на културата за самостоятелна и/или съвместна мобилна изложба.
Музеят работи по три международни проекта, които ще увеличат представянето на артефактите по дигитален път и ще създадат образи на наследството чрез добавена реалност.
Въпреки липсата на посетители, през април музеят подреди и откри две изложби - „Истории от порцелан. Образи от Великото херцогство Люксембург“ и „Антропология и фотография. 60 години в 60 снимки“ на доц. д-р Васил Гарнизов, преподавател в Нов български университет, които бяха визуализирани и описани в социалните медии.
През декември в зала „Русе“ на музея можеше да бъде видяна експозицията на Държавния културен институт към Министерството на външните работи „България, Япония и наследството на цивилизациите“.
Заради пандемията и отмяната на множество събития в града, единствената проява, посветена на юбилея на Мартенски музикални дни, остана изложбата „60 години Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, реализирана от Регионален исторически музей – Русе.
Трудната обстановка в световен мащаб не попречи на русенският музей през 2020 г. да представи осем изложби, да покаже няколко изложби в други музеи от страната – Свищов, Търговище, Тутракан, Плевен. Експонати от фонда на културния институт бяха включени в няколко национални изложби и една международна в австрийския замък Шалабург, а самостоятелна изложба с мартеници музеят подреди в Гюргево.
По проект на Министерството на културата бе направена и изложбата „Природа в риск“, посветена на заплахите от търговията със застрашени от изчезване растения и животни. След отпадане на ограниченията през пролетта, русенският музей се опита да върне хората в музея с поредица от събития в откритите си експозиции – концерти с класическа музика и джаз на Средновековен град Червен, четене на приказки на римска крепост „Сексагинта Приста“ и провеждането на традиционния Римски пазар.
Въпреки ниските стойности на туристопотока русенският музей отново е сред лидерите по посещаемост в страната със своите почти 50%. Голяма част от българските музеи реализират успеваемост средно между 25-30%. Надеждите са, че през 2021 г. туризмът в национален и световен мащаб ще се раздвижи, което ще се отрази и на по-високия брой посетители.
