В момента отделни нейни страни се разглеждат откъслечно и поотделно в различни законови и подзаконови актове, връзката между които не винаги е ясна, изтъкват от САБ
Автор: Десант
По време на 30-то Общо събрание на Съюза на архитектите (САБ) на 30 ноември миналата година бе решено да се подготви за обсъждане текст на Закон за архитектурата.
„Темата за Закон за архитектурата привлича всеобщо внимание - повече от 20-30 години архитектите говорят за нея. Няма да ни бъде лесно, защото законодателството като цяло, свързано пряко и косвено с архитектурата, представлява истински дебри. Но това е целта ни - да се опитаме да съберем в един закон някои основни неща, които да ни подпомогнат в правенето на добра архитектура и защита на нейната културна същност", каза тогава за CityBuild.bg проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на САБ.
„Важните обществени функции на архитектурата изискват регулиране на съвкупността от обществени отношения, влияещи върху реализацията на ценностите й във всичките им измерения. Днес многостранната й същност е довела да това, че отделни нейни страни се разглеждат откъслечно и поотделно в различни законови и подзаконови актове, връзката между които не винаги е ясна, а понякога води и води до противоречия.
Не съществуват първични нормативни документи, които да са насочени към осъществяване на нейната цялостна същност, в това число на културните й функции, към осигуряване на съгласуваност между отделните фази на архитектурния процес - изследване, проучване, проектиране, реализация, експлоатация.
Не съществува изградена система за обществена оценка на архитектурата. Не са изградени необходимите връзки между архитектите и органите за управление от една страна, архитектите и обществото от друга.
Не съществуват условия за взаимодействие между различните творчески специалности в естетическото изграждане на средата. Не са докрай изяснени правата и задълженията на архитекта в процеса на изграждане и управление на средата - заплащане, авторски права, участие в строителството и др.
Не съществува организация на научните изследвания в тази област на архитектурата. Не съществуват както държавни, така и обществени структури, които да могат да поемат отговорности за качеството на крайния продукт - построената сграда, още по-малко за качеството на по-обширни архитектурни комплекси до облика на селищата и ландшафта.
Предвид изложеното, с настоящия закон се поставя задачата да се създаде първична правна рамка, за да насочат по оптимален начин, да се регламентират и развият обществените отношения, свързани с процеса на създаване и функциониране на архитектурата като част от културните, духовни и естетически практики на обществото", се казва още в мотивите.
