Трудно е да се каже коя е първата изгора на революционера
Автор: Борис Цветанов
Очи твои нежно ми сърце уязвиха! В гърди ми огън гори, Всяка минута моя душа трепти силно, от любов издъхвам,
само твое лице ище, плаче умилно! ужас страшно ме мори,
Как аз почнах люто от любов да страдая аз надежда нямам... и нищо друго на света вече не желая!
из непознатата любовна лирика на Раковски
Георги Сава Раковски е най-колоритният български революционер във всяко отношение. Особено в любовния си, покрит с мистерии живот. Спокойно може да се каже, че той никога не е споделял нещо за него, освен мимолетни, изпълнени с негомлъвки изрази.
Младеещ до последните дни на краткия си живот, винаги елегантен, облечен по последна европейска мода, нерядко с пищна униформа, винаги салтанатлия, както пише Иван Касабов, весел, особено, когато около него има госпожици, с талант на артист, забавителен, един трубадур с любовна поезия, той е бил живият магнит за жените.
От оскъдните в това отношение сведения все пак успях да събера по нещо за любовните авантюри на бащата на българската революция, свързани с петнадесет дами от Българско, Гърция, Турция, Румъния, Русия и Америка, които далече не са всички, и като задължително не броим ония, за които Панайот Хитов казал веднъж на Симеон Радев: „Еееее, да бехте видели бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ с по една... на всяко коляно".
Успях да издиря имената на Евантия Колети, Ксения Пападополу, Зоя, Зюмбюла, Фросо, Паулина, Мариана, графиня Юсупова, американските пътешественички Ърби и Макензи, Теофана, Есна, Ирина, Елисавета и една омъжена жена - Катерина.
Трудно е да се каже коя е първата изгора на революционера, за който Иван Вазов пише: „Тук мъдрец, замислен, там луда глава,/ мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,/ поет и разбойник под съща премяна..."
Още през 1849 г. той, след като поръчал на баща си да му намери мома от Котел, та да се задоми, явно е имал доста любовни приключения, защото получава писмо от него, в което пише: „... и аз ходя, стар чиляк да ти диря мома и я намерих, пък подир време се чу... че си се оженил. Сетне чувам пак, че ще се жениш у Филибе... ти фана къща на Фенер, та похарчихте толкова нещо по една уруспия..."
За историята във Филибе (дн. Пловдив) се знае малко. Раковски бил по едно време съдружник в търговски работи с братята Атанас и Никола Чалъкови и се залюбил със сестра им Теофана, красива и образована. Стигнало се и до годеж, но веднага след него нашият човек офейква.
Стигаме до историята с „уруспията от Фенер", за която пише баща му. Това е туркинята Есна, може би първата от няколкото моми, наистина безумно влюбени в него. Действието започва през 1951 г.
Тя била дъщеря на влиятелния Мустафа бей. Раковски търси начин да спечели много пари, защото както обикновено, заради салтанатлията живот, затънал в дългове. Свалял звезди от небето на турчина, оня развързал торбата с жълтици и откупили срещу 800 000 гроша (по онова време с 1000 гроша се строяла къща) събирането на данъците от някакъв участък от Пловдив.
Добре, ама широките пръсти на иначе омайващият всички около себе си елегантен мъж си казали пак думата, стигнало се до съд, след това тъмни зандани.
Сега обаче думата взела дъщерята на Мустафа Есна. Него искам, тръшка се младата кадъна, любимка на баща си, никой друг, иначе си слагам въжето.
Хванал се беят за главата, опростил дълговете на мечтата на дъщеря си, той, артист същи, глава склонил, заживял у тях, заговорило се за сватба. Някои съвременници смятат, че Раковски наистина хлътнал и именно за Есна били думите му в писмо до приятел „станах жалка жертва на любов от пръв поглед".
По-вероятно всичко да е било поредното театро, включващо дори обещание на Раковски да се потурчи. Но се отворила Кримската война и Мустафа бей го препоръчал на Видинския паша за преводач, обаче там той започнал да шпионира за руснаците, хванали го, хайде за Цариград, чака го бесилката.
Пратил хабер до бея, Есна пак се разревала, ще се беси. Мустафа уредил освобождаването му. Заживял Раковски в дома на бея като в приказките на Шехеразада. Облечен като дервиш ходел на джамия, демонстрирал завидно уважение към бъдещите тъща и тъст, омайвал Есна с любовни стихове и понеже бея му насипвал с шепи жълтици в ръцете от кеф, че ще има такъв зет, той пък взел с тях тайно да поръча ушиване 12 хайдушки униформи, закупил оръжие.
Сватбата трябвало да бъде навръх Курбан Байрам. Заранта, след като дълго време чакали младоженеца, най-накрая разбрали, че офейкал с торба скъпоценности. Заедно с 12 приятели известно време бил войвода около Одрин.
Ето още една авантюра. Цани Гинчев, като споменава, че Раковски не обичал да разказва за приключенията си, допълва, че „само веднъж се изпусна, че има от една гъркиня син".
Без да сме сигурни, че става въпрос за историята с Фросо, защото не е била единствената гъркиня в живота му, ще я разкажем.
През 1863 г. в Белград решават да се направи един съюз между Сърбия и Гърция срещу Османската империя. И изпращат представителния началник на разтурената вече Българска легия да уреди въпроса. Познавали внушението, което правел като се движел с файтон, с красива униформа, същински княз, с наперена охрана пред файтона и зад него.
Пристигнал Раковски в Атина с двама адютанти - българинът Марко Балабанов и един черногорец. И го ударил отново на салтанати. Направо взел акъла на американските пътешественички Макензи и Ърби. „И двете много го обичахме" - пише след време първата.
По едно време изкарал роман и с руската графиня Юсупова. Но всичко отива на заден план като срещнал прелестната Фросо. Дъщеря на българин и туркиня, приела християнската вяра. Българинът бил хаджи Христо, участник в гръцките борби за независимост, после пръв охранител на крал Отон, депутат. Бил вече покойник, но вдовицата отворила врати на огромния си дом за представителния Раковски.
Тя имала четири момичета и две момчета. Фросо се влюбила от пръв поглед. А била и красива, още „мома завидна, благовъзпитана, солидно образована, миловидна, кротичка, сериозна и привлекателна", както ще я опише Марко Балабанов.
Раковски зачестил посещенията си, правил подаръци на Фросо, отличавал се с „безброй вежливости и внимателности". Стигнало се до годеж. Само че точно тогава дошла депеша от Белград да се върне с отчет за мисията.
Раздялата била като в рицарски роман. Раковски се клел, че ще се върне, момата го изпратила до Пирея, разделили се в лодката преди да се качи той на кораба...
До края на живота си, а тя починала млада, малко след самия Раковски през 1867 г., не вярвала, че е измамник и го боготворяла.
В края на живота си Раковски среща една великолепна жена. Катерина Стойоглу. Тя била омъжена, но съпругът й гниел в тъмница в Цариград. Катерина - висока, стройна, руса, го впечатлява. Той решава да й помогне и я изпраща с препоръчително писмо до Петко Славейков в турската столица. Тя там ще се залюби с поета, той ще зареже заради нея жена си Ирина, ще живеят заедно десет години, докато тя загине по време на зверствата на Сюлейман паша в Стара Загора през 1877 г.
Да не бързаме да обвиняваме Раковски. Може би не е искал да се обвързва с брак, защото се е обрекъл на революцията и на България като журналист, публицист, поет, историк, етнограф...
В последните си дни той споделя със сестра си Неша, към която бил силно привързан: „А какви ли сватби са ставали някога, когато е имало българско царство? Как е бил украсен младоженеца войвода? Какъв кон е яздил?".
Може би цял живот, зад при видната пищност, малко несериозност в любовта, дълбоко в себе си е мечтал за семейство?! Никога няма да узнаем.
