На 1 март се навършват 50 години от смъртта на академика
Автор: Атанас Коев
На 1 март се навършват 50 години от смъртта на кадемик видния наш църковен историк, изявен архивист и археограф Иван Снегаров. Той е директор на Института за Българска история при БАН в продължение на три години, а след това е начело на Архивния институт при БАН от 1951 до 1959 г.
Той е роден на 12 октомври (30 октомври по стар стил) 1883 г. в македонския град Охрид. Първоначално учи в гръцкото, а след това и в българското класно училище в родния си град. След това заминава за турската столица, където от 1900 до 1906 г. следва в Цариградската духовна семинария.
Когато се дипломира, учителства за кратко в село Енидже Вардар, а от 1906 до 1907 г. е писар в Българската екзархия в Цариград.
През 1908 г. Иван Снегаров заминава за Русия и се записава да учи в Киевската духовна академия, като я завършва със степен кандидат на богословските науки, след като защитава дисертация на тема „История на Охридската архиепископия“. Впоследствие специализира византология.
В 1912 г. Снегаров се завръща в Цариград и постъпва като учител в Духовната семинария. След това последователно учителства в Педагогическото училище в Сяр, в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, в Ямболската гимназия и в Софийската духовна семинария.
През 1926 г. Иван Снегаров започва работа като преподавател по църковна история в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В 1933 г. той става професор и завеждащ Катедрата по църковна история. През същата година става член-кореспондент на БАН, а през 1943 г. – академик.
При основаването на Института за Българска история към БАН през 1947 г. проф. Снегаров е избран за негов пръв директор, като на този пост е до 1950 г. На следващата година оглавява Архивния институт при БАН, като остава на този пост до 1959 г.
Видният български църковен историк умира на 1 март 1971 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.
Още от младежките си години Иван Снегаров се интересува и усилено работи върху Охридската архиепископия, българо-руските отношения и българо-византийските връзки през X-XIII век, както и върху културното развитие на народа ни през епохата на турското робство.
По-главните му научни трудове са: „История на Охридската архиепископия-патриаршия“ (в два тома, излязла от печат в периода 1924-1931 г.), „Свети Климент Охридски“ (1927 г.), „Отношенията между българската църква и другите православни църкви до провъзгласяването на схизмата“ (1929 г.), „Солун в българската духовна култура“ (1937 г.), „Град Охрид“ (1943 г.), „Принос към биографията на Неофит Рилски“ (1951 г.), „Турското владичество-пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи“ (1958 г.) и др.
Днес огромния архив на акад. Иван Снегаров се пази в БАН, като преживе за своята огромна научна работа през 1958 г. той е награден с орден „Кирил и Методий“-I степен.
Още в далечната 1902 г. охридският църковен историк е избран за член на Охридското културно-просветно дружество. В периода 1920-1923 г. Снегаров е редактор на вестник „Автономна Македония“, а от 1924 до 1943 г. е член на Македонския научен институт и активен сътрудник на органа му „Македонски преглед“.
