На 21 април се навършват 40 години от смъртта на Борис Афанасиев. Вижте защо Юрий Андропов скрива от Леонид Брежнев, че той е първообразът на героя от „17 мига от пролетта"
Автор: Борис Цветанов
Борис Афанасиев е роден в Лом през 1902 г. Истинското му име е Борис Манолов Атанасов.
За ГПУ-НКВД е работил в периода 1922-1952 г. във Франция, нацистка Германия, Аржентина. Военно звание полковник.
Той е прототип на легендарния Щирлиц от „17 мига от пролетта" и на Никола Деянов в три от епизодите на „На всеки километър". Черти от характера му използва и Богомил Райнов за образа на Емил Боев.
Специалистите го смятат за човекът, който спасява Москва 1941 г. и благодарение на който СССР сечелва битката при Курск, която окончателно обръща хода на войната.
Борис Афанасиев е носител на ред ордени на Русия, сред които и давания за изключителни заслуги „Червена звезда" (1945), почетния знак на КГБ (1971), а у нас на орден „НРБ",първа степен.
Почетен гражданин е на Лом.
Леонид Брежнев се натъжава
25 август 1973 г.,около обяд.
Леонид Брежнев е извикал в кабинета си председателят на КГБ Юрий Андропов. Предишната вечер той е изгледал последния епизод на телевизионния сериал „17 мига от пролетта", като през цялото излъчване на 840-минутния филм не е преставал да се възхищава от интелигентният разузнавач, действащ сред хитлеристите под името Макс Щирлиц.
- Юрий Владимирович, - обръща се генераният секретар към Андропов, - искам да бъде издирен разузнавачът, действал под името Щирлиц, за да бъде награден с най-високото държавно отличие на СССР.
- Другарю Брежнев, - отговаря след кратко смущение всемогъщият шеф на най-знаковата институция в СССР, - Щирлиц е литературен герой, той е събирателен образ на няколко известни и неизвестни, поне засега, наши разунавачи...
Брежнев тъжно поклаща глава:
- Жалко... жалко.
По-късно ще се обади по телефона на режисьорката Татяна Лиознова и артистката Екатерина Градова (радистката Кет). И двете години наред ще разказват, че краката им се подкосили, разбирайки кой им звъни, както и за тъгата в гласа на генсека, че няма един истински поне основен прототип на Щирлиц, с когото да се запознае и награди от името на страната.
Доколко дълбоко е залегнало разочарованието на Брежнев, разказва в свои спомени Александър Александров. В края на 1981 г., когато генсекът провеждал заседание на Политбюро, след като помълчал, дълбоко замислен, ни в клин, ни в ръкав запитал:
- Абе, ние... хм... наградихме ли... Щирлиц?!
Тишина в залата. Нарушава я Юрий Андропов:
- Наградихме Вячеслав Тихонов...
Защо Андропов лъже Брежнев
На 25 август 1973 г. председателят на КГБ съвсем съзнателно излъгва генерания секретар. Той много добре знае, че писателят Юлиан Семьонов е имал конкретно за „17 мига от пролетта“ преди всичко един разузнавач. Нещо повече - към този разузнавач го бе насочил самият той.
След като бе прочел два романа на писателя „Брилянти за диктатурата на пролетариата" (1966) и „Майор Вихър" (1967), Андропов се среща с Юлиан Семьонов и му предлага да напише роман. „А после ще помислим и за телевизионен сериал за разузнавач, извършил невероятен подвиг в самото гнездо на Райха. Ще ви дам възможност да работите с архиви, които ще останат засекретени и след сто години!", казва и му дава зелена улица.
Така Юлиан Семьонов се запознава с невероятните приключения на един българин на име Борис Афанасиев, работил за ГПУ, НКВД тридесет години. През 1969 г. книжният пазар е взривен с романа „17 мига от пролетта", а през 1971 г. режисьорката Татяна Лиознова се заема с филмирането му.
Андропов бе високообразован, проницателен, аналитичен и, както по-късно за него ще напише Александър Яковлев: „беше по-умен от всички по върховете". Той не понася екзалтации и изпитва особена неприязън към приспособленците. А за него Тодор Живков бе върхът в това отношение.
Когато се обсъжда въпросът за смазване Пражката пролет, докато Брежнев, Косигин и почти всички говорят за „вразумяване“ на чехословашките другари, само Живков застава на неговото мнение за радикално решение. После през 1969 г., когато посещава София, Живков го отрупва с подаръци и отличия - то не е златна звезда на Герой на НРБ, то орден „Георги Димитров", а когато нашият Първи заявява, че българската ДС е филиал на КГБ, Андропов съвсем го отписва.
Същевременно председателят на КГБ отлично знае за близостта на Живков и Брежнев, за безбройните ордени, медали и подаръци, разменяни между двамата, за обичта на генсека към България, за зависимостта му от шпионката на Живков в самия му дом Милка Калинова... Затваря си очите за реката от нефт без пари. Знае думите: „Тодор очень хороший человек, наш человек!".
И Юрий Андропов се ужасява какво може да произлезе от тази любов необяснима, ако Брежнев разберете, че любиият му екранен герой е имал за прототип българин.
Най-сетне, по времето, в което започват снимките на „17 мига от пролетта" - през 1971 г., лично Юрий Андропов връчва на българина Борис Афанасиев за особено високи заслуги почетен знак на КГБ. И не каза нищо.
Съставянето на биографии на популярни литературни герои е традиция в много страни. Най-популярна е биографията на Шерлок Холмс. В Русия вече има пълна биография на Максим Исаев (Вселовод Владимирович), който в поредицата романи е Щирлиц.
И понеже много изследователи са се опитвали, разбира се все непълно, неточно и банално, да сложат свое откритие по въпроса, тук ще се опитаме да докажем, че поне като главен прототип на героя от легендарния сериал е един българин.
Сам Юлиан Семьонов винаги е твърдял, че това е събирателен образ, но има и изказване, че е „въплътил, разтворил в романа и филма и един все още неизвестен агент" (пред списание „Дон“, б.а.).
Седемнадесет доказателства
1. Щирлиц е роден в град на река Волга. орис Афанасиев - в град на река Дунав.
Оставяме настрана факта, че наименованието Волга се свързва с Болга, с болгари, с Волжска България. И че докато болестта прикова на легло Юлиан Семьонович (1990 г.) той редовно посещава България за която многократно казва, че е влюбен в нея.
2. Първата задача на Исаев-Владимирович е внедряване в Бялата гвардия.
Първата задача на Афанасиев е, представяйки се за войник от армията на Врангел, да отпътува за Съветска Русия, като по пътя на кораба се сприятелява с полковник Симон Ройтблат - това братът на есерката Фани Каплан (Фейга Хаим Ройтблат), стреляла в Ленин на 30 август 1918 г.
3. През 1927 г. Щирлиц е изпратен от ГПУ по рутинна мисия в Австрия.
Пре 1929 г. Борис Афанасиев е изпратен в австрийската столица Виена като студент по философия. Там случайността го среща и става близък с бъдещия втори човек в Райха Мартин Борман.
4. През 1938 г. и Щирлиц, и Афанасиев са на мисии в Испания.
5. През април 1941 г. Щирлиц е на мисия в Загреб, Югославия, където работи в щаба на пратеника на Райха Едмунд Веезенмайер и е изпратен да активира хърватските националисти.
По това време Афанасиев е изпратен там, за да се провери годността на легендата за немския му произход.
6. Задача на Щирлиц е да се сближи с шефа на външното разузнаване на Райха Валтер Шеленберг, да стане негов неофициален съветник.
Задачата на Борис Афанасиев е, както пишат в епохалния си научен труд А.Колпадики и Д.Прохоров „Внешная разведка России“: „в Берлин да възстанови полезни за разузнаването връзки, в това число да с добере до райхслайтера на НСДАП Мартин Борман“. Афанасиев става негов неофициален съветник и офицер за специални поръчения.
7. През 1943 г. под Смоленск Щирлиц показва като немски офицер изключително мъжество под съветски обстрел.
През септември 1941 г. под Смоленск Борис Афанасиев като офицер за специални поръчения хаупщурмфюрер (капитан) Брат Браун с други трима есесовци, попадайки в засада на съветски партизани, проявява изключително мъжество. Ранен на две места, успява да се добере до щаба на фон Бок да предаде изключително секретна заповед на Хитлер. За проявения героизъм е произведенв чин щурмбанфюрер (майор). В същото време е произведен в чин капитан и в НКВД.
8. Щирлиц има слабост към арменски коняк и бира. Борис Афанасиев също.
9. В „Парола не е нужна" Юлиан Семьонов описва Щирлиц като човек, който се смее тихо, кротко, приглушено. Още, че често употребява фразата „А не ли така?".
Кирил Ковалджи, главен редактор на списание „Советская литература" на чужди езици, където дълго време работи като негов заместник Борис Афанасиев, пише за него същото.
И още детайли: Щирлиц има кола„Хорх", Афанасиев - също.
Щирлиц се отнася към жените сдържано, няма порочни връки, пише в характеристиката му. Афанасиев и той.
10. Офицерите от SS е трябвало да са образцови като семейни. Трябвало е да имат и деца. Щирлиц се измъква от ситуацията като е представен за вдовец. Същото е и с Борис Афанасиев.
11. Във филма Щирлиц (Владимирович) моли Центъра да устроят среща с жена му Александра и Москва се съгласява. И това са едни от най-знаковите пет минути и половина в един от епизодите.
Подобна среща има и Борис Афанасиев. По времето, когато изпълнява задача в Париж, научава за болест на сестра си, която не би могла да бъде лекувана в България. Моли Центъра да я изпратят в Париж, където той да се погрижи за нея, разбира се, инкогнито. Сестра му е доведена в града, устроена им е няколкоминутна среща така, както във филма - от разстояние и без думи.
За съжаление и парижките лекари не успяват да спасят живота на сестрата на Афанасиев. Съругата на Владимирович-Щирлиц също умира.
12. Щирлиц е ранен при превземането на Берлин. Борис Афанасиев също.
13. Щирлиц търси в Аржентина шефът на Гестапо Мюлер. Борис Афанасиев търси Борман или негов двойник.
14. Щирлиц открива Мюлер и търси помощ от съветското посолство в Аржентина. Там е арестуван, натоварен на кораб и отведен в Одеса, откъдето е изпратен в подземията на „Лубянка“.
Борис Афанасиев открива Айхман, Борман и Мюлер. Има съмнения за Хитлер. Понеже информацията, до която се добира, е от изключителна важност, отива в съветското посолство, легитимира се. От Москва нареждат веднага да преустанови всичко и по най бързия начин да пристигне в СССР. Пристига в Одеса, арестуван е и изпратен на „Лубянка“.
15. Двамата много бързо са освободени, но им забраняват работа в разузнаването.
16. Богомил Райнов в разговор с журналиста от списание „Огоньок" Юри Корнилов за пръв път дава сведение, че прототип на Щирлиц е бил Борис Афанасиев. Знае го лично от Юлиан Семьонов.
17. Реабилитиран, Владимирович -Щирлиц се занимава научна работа.
Борис Афанасиев е назначен за заместник главен редактор на списание „Советская литература“ на чужди езици. Той дава идеята за българо-руските списания „Дружба“и „Факел“.
И двамата са носители на званието „Заслужил деятел на културата на Руската федерация“.
