На 10 март се навършват 195 години от рождението на Георги Мирокович
Автор: Атанас Коев
На 10 март се навършват 195 години от рождението на Георги Мирокович – изявен наш революционен и просветен деец от периода на Възраждането. След освобождението на страната ни се изявява като общественик и политик и е избиран за народен прадставител в няколко Народни събрания.
Бъдещият доктор е роден в Сливен на 10 март 1826 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за Франция, където завъшва медицина в Монпелие. Когато се дипломира като медик, се завръща в България и работи като лекар в Сливен, Стара Загора и Цариград.
В турската столица д-р Георги Миркович се включва в борбата на народа ни за извоюване на църковно-национална независимост. Той подкрепя униатското движение на сънародниците ни от края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век. Впоследствие заминава за Влашко, а след това се установява в Бесарабия, където постъпва на работа като учител в Болградската българска гимназия, като в периода 1864-1866 г. е неин директор.
През 1866 г. д-р Миркович се завръща в родния си град, където заедно с Михаил Чайковски замислят проект за модернизиране на просветното дело по нашите земи. Той обаче остава неосъществен, тъй като е провален от турските власти.
В края на 60-те години на XIX век видният сливенски лекар установява контакти с българските революционни среди, включвайки се дейно в национално-освободителното движение. Той обаче е разкрит от османските власти и е заловен от тях, като след това е съден и е осъден на заточение. Изпратен е да излежава наказанието си в Мала Азия, а през 1875 г. е освободен, но се завръща в България едва след освобождението на страната от турско робство.
В родния си град д-р Миркович продължава лекарската си практика, като при него се стичат много пациенти.
Приживе той се занимава и с публицистика. През 1879 г. е един от редакторите на излизащия в родния му град вестник „Българско знаме“, а в 1885 г. издава „Домашен омиопатичен лекар“. В периода 1891-1896 г. основава и редактира списание „Нова светлина или тълкуване на тайните явления в природата“, а в периода 1902-1905 г. редактира и издава списание „Виделина“, в което представя редица спиритични явления.
Той взема дейно участие във всенародното движение срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г., чрез които страната ни се разпокъсва на няколко отделни части. Миркович приветства съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г., а когато избухва Сръбско-българската война, макар и вече в напреднала възраст, се включва като доброволец в нея, лекувайки стотици ранените наши войници и офицери.
За своята просветителска и научна дейност е избран през 1884 г. за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Той се включва дейно в обществено-политическия живот на младото княжество, като е избиран за народен представител във Великото Народно събравие, което през 1887 г. избира Фердинанд Сакскобурготски за български княз. Депутат е и в Петото Обикновенно народно Събрание.
Д-р Георги Миркович умира на 29 септември 1905 г. в Сливен, където е погребан по подобаващ начин заради голямата му народополезна дейност.
