Иван Попгеоргиев – оплакан като цар, изпратен като патриарх
Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев (седнал, третият отляво надясно) заедно с фронтоваци, учители, ученици и многоброен народ в Иванча на Гергьовден 1935 г.
Свещеникът е герой от обсадата и щурма на Одринската крепост
Автор: проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
Героят от обсадата (октомври 1912 г. – март 1913 г.) и щурма на Одринската крепост на 13 (26) март 1913 г. Иван Попниколов Попгеоргиев, в последствие енорийски свещеник в Иванча, е една от най-видните личности през XX век на Поликрайще и на Иванча, а и на цялата Търновска епархия, за която за жалост в Поликрайще не е написан нито ред досега.
За приноса на Иван Попниколов за величието на България и на Българската православна църква не е известно нищо, дори и на повечето от неговите потомци. Някои народи, които нямат личности и които не са извършили нищо значимо в своята история, си измислят герои и се кланят на идоли. А ние, които имаме много герои, си позволяваме лукса да не се интересуваме от тях и да не ги споменаваме.
В самата Търновска епархия, която Иван Попниколов Попгеоргиев е крепял като стълб на вярата 42 години, до ден днешен никой не се е постарал да го почете.
Все пак след много старателно търсене няколко реда за него можем да намерим в книгата на Петър Великов Николов „Иванча – кратката история на родното село“: „Свещеник Иван поп Николов служи в нашето село 41 години – от началото на 1915 г. до 1956 г., когато си отиде от този свят. Роден в с. Поликраище, но бе свързал живота си със с. Иванча. Поп Иван се ползваше с много добър авторитет сред населението, беше на почит и уважение.“
Цяло чудо е, че и още един автор от Иванча – Димитър Димитров, в „Отломки от миналото. Историко-литературно виждане“ – част от поредицата на Музея в Полски Тръмбеш, е дал оценка за неговата дейност и от него разбираме за значението му за Иванча: „През 1915 г. постъпил Иван поп Николов от с. Поликраище, който служил 41 години, ползвайки се с голяма почит и уважение. Селяните много често го търсели за съвети по най-различни въпроси. Като духовен пастир винаги се стремял и съумявал да помогне на всеки, който търси неговата помощ. За съжаление, на практика се установява, че у нас са много малко свещениците, които могат да вършат това благодеяние за хората – духовната подкрепа.
От 1956 г. в с. Иванча няма свещеник…. Постепенно иванчани започват да се отдръпват от църквата, която се посещава само на големи християнски празници предимно от възрастни хора. В повечето случаи погребенията се извършват не по християнските канони, без свещеник. В продължение на много години никой от управляващите в с. Иванча не е потърсил съдействие от Търновската епархия за назначаване на нов свещеник в селото“.
Истинската оценка за неговата дейност обаче е дал народът. И до днес, 65 г. след кончината му – той е останал в сърцата на иванчани. Показателен е споменът, който е оставил у Йордан Кънев – домакин на III и IV корпус на Великотърновския университет, родом от Иванча. При всяка негова среща с проф. Георги Николов Георгиев (единият от авторите на тези редове), на която присъства и трети човек, той не пропуска да подчертае с огромна гордост: „Дядо му Иван ме е кръщавал. Иван Попниколов от Поликрайще ме е кръщавал.” (Свещеник Иван Попниколов е брат на дядото на Георги – Георги Попниколов).
Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев е роден в Поликрайще през 1887 г. Произхожда от древния български род Полуган (Полуганови). От предците си е наследил храбростта, обичта към България, христовата вяра и науката. Те знаели по няколко езика: турски, гръцки, старобългарски (известен в църковната и историческата литература като църковнославянски) и руски.
Неговият прапрадядо чорбаджи Иван Полуганов е спасителят на Поликрайще от кърджалиите. Прадядо му Марин, макар че не е бил ръкоположен, който както баща си учил в патриаршеския манастир „Св. Троица“, извършвал в продължение на 20 години требите в църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще.
Той въвел като език на ежедневното богослужение в нея българския още през 1800 г., когато повсеместно се служело на гръцки – почти цели 60 години преди това да направят в Търново, Ряховица (днес Горна Оряховица) и Лясковец и почти 80 преди Арванитохори (днес Арбанаси).
Дядо му свещеник Георги Полуганов е водачът на Българското национално Възраждане в Поликрайще. Баща му протойерей Никола Попгеоргиев е един от най-високообразованите българи в края на XIX и началото на XX в., завършил Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ и Богословското училище към нея, и Петропавловската духовна семинария при Лясковския манастир „Св. Петър и Павел“ – най-висшето училище тогава в България.
Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев
По майчина линия произлиза от стария поликрайшки род Клатикрушеви – много състоятелни хора, от столетия ктитори и църковни настоятели; прапрадядо му Крушо бил най-силния човек в околността на Поликрайще, като хвърлял огромен камък или цял дънер всичко се разтрисало. Той дал името на рода Клатикрушеви.
Майка му презвитера Господина Ангелова – изключително красива, е най-уважаваната жена в Поликрайще. Тя има запазено място в църквата и играе голяма роля в обществения живот. Общо в семейството се раждат 12 деца, от които зряла възраст достигат 7 – 4 братя (Иван, Димитър, Александър, Георги) и 3 сестри (Мария, Анастасия, Ивана). Иван е най-големият от тях. Кръстен е от дядо си на името на неговия дядо – знаковото от столетия Йоан в рода.
Получава основното си образование в Поликрайще. След това последователно завършва с успех 4-ти клас на Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ и 3 курса на Свещеническото училище „Св. Патриарх Евтимий“ при Бачковския манастир „Успение Богородично“.
Дипломира се през юни 1914 г., като прекъсва за една година, за да участва в Балканските войни. Баща му е много амбициозен и най-строго следи обучението на сина си. Редовно пътува не само до Търново, но и до Бачковския манастир да се увери, че Иван спазва установения ред и заляга над книгите.
По време на Балканската война, бащата Никола и синът Иван заминават на фронта. Протойерей Никола Попгеоргиев обръсва брадата и скача на коня. Сражава се като офицер-кавалерист на първа бойна линия. Иван също.
Когато Одрин е в обсада, Иван е в окопите. Войската е накисната в блата. Такава тиня и кал е навсякъде, че колите с воловете потъват и артилеристите не могат да натоварят повече от шест снаряда. Студът е смразяващ. Температурите падат под 18 градуса. Снегът достига метър и осемдесет. Няма топли дрехи и дърва за огрев. Никой не мръдва. Хиляди измръзват. Режат им краката.
При превземането на Одринската крепост, Иван Попниколов проявява такъв героизъм под куршумите, такава смелост, себеотрицание и висок дух при завземането на фортовете, че смайва всички. С Указ на Н.В. Цар Фердинанд I е награден с Орден за храброст „Св. Георги“. Носителите на този орден са признати от държавния глава, държавата, войската и целия народ за герои. Войници и офицери, независимо от чина им, при преминаване на Георгиевски кавалер са му ставали на крака и са му отдавали чест.
На 10 ноември 1913 г. в Поликрайще е свикано общоселско събрание пред училищния хан. Присъстват повече от 200 души. След дълги разисквания е избран комитет, който да поеме грижата да се издигне Паметник на падналите и починалите от болест младежи поликрайщчани през време на Освободителната война и тая през 1912-1913 г. с турците, сърбите, и гърците. Като герой от войните и представител на фронтоваците за член-съветник в Комитета е избран Иван Попниколов.
През 1914 г. той се кандидатира за вакантната енория в Иванча, на 9 декември 1914 г. е ръкоположен в дяконски чин, а на 28 декември с.г. – в свещенически сан от Търновския митрополит Йосиф.
Постъпва в енорията си на 6 януари 1915 г. и служи в нея 42 години – до 27 декември II. 1956 г., когато си отива от този свят. Той е автор на църковната летопис на Иванча. В нея разказва за важни исторически събития за църквата и селото. Това е първата история на Иванча.
На Архангеловден 1923 г. е официален гост при освещаването на Паметника на загиналите във войните в Поликрайще. Служи заедно с Търновския митрополит Филип, с баща си протойерей Никола Попгеоргиев, със свещениците Иван и Васил Удвареви. По примера на баща си, който учредява Архангеловден като Ден на героите на Поликрайще, свещеник Иван Попниколов определя Гергьовден – Денят на храбростта и Българската войска, храмовият празник на църквата „Св. В.М. Георгий“ и сборът на селото за Ден на героите на Иванча.
Иван Попниколов и съпругата му Неделя (Дена) имат четири дъщери: Наполеона, Йордана, Иванка, Костадина (Коса) и син Никола. Наполеона омъжена за Симеон Попов от Поликрайще, Йордана – за Данаил от Павел, Коса – за Божан от Иванча, а Иванка – за Атанас Димчев от Гара Разделна, Варненско. Йордана има две дъщери Еленка и Анка, Коса една – Русанка, а Иванка – двама сина Николай и Веско – корабни инженери във Варна. Синът на Иван Попниколов Никола е също свещеник в Раданово до 1950 г. Женен е за Зорка Бобонкова от Поликрайще. Техният син Иван е полковник, военен летец в Безмер, а дъщеря им Денка е омъжена във В. Търново.
Лейтенант Иван Николов Попгеоргиев (внук на свещеник Иван Попниколов, правнук на протойерей Никола Попгеоргиев, праправнук на свещеник Георги Полуганов) преди полет със самолет МИГ-17 на летище Безмер, Ямболско, 1980 г.
В периода 1944 – 1956 г. свещеник Иван Попниколов е сред малкото служители на църквата, който и при най-големите гонения на християните успява да запази влиянието й. Това е равнозначно на героизма му при Одрин. Както преди, така и след 9 септември 1944 г., той е най-влиятелната фигура в Иванча, пред която новата власт просто прилича на бледа сянка.
Иванча е едно от малкото селища в България, където докато служи Иван Попниколов атеизмът претърпява пълен крах. Заедно с прадядо си Марин, дядо си Георги, баща си Никола и сина си също Никола, той е брънка от веригата на пет поколения служители на църквата. Такъв случай другаде в България едва ли има.
От 1956 г. насетне Иванча няма свой свещеник. За храма отговарят духовници от другаде. Чувствайки празнотата и липсата му, иванчани започват да странят от храма. Християнството, крепяло хората векове наред, полека-лека ги напуща.
Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще“, Том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Попниколова, проф. д-р Георги Георгиев, Никола Попниколов и д-р Марияна Георгиева