Министър-председателят използва убийството му, за да се разправи с политическите си противници
Автор: Атанас Коев
На 15 март се навършиха 130 години от убийството на Христо Белчев – изявен български политически и държавен деец от редовете на стамболовистката Народно-либерална партия, министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
Бъдещият политик е роден в старопрестолно Търново пред 1857 г. Първоначално учи в класното училище на родния си град, завършвайки го през 1869 г. След това продължава образоването си в Загребската гимназия, като в хърватската столица е от 1872 до 1877 г. Докато е ученик в Загреб, пише и публикува свои стихове на хърватски език в хърватското списание „Vienac“, а годината е 1877-ма.
Около година видният търновец следва в Загребския университет, но прекъсва следването си и се завръща в България, за да се включи в изграждането на новоосвободеното Княжество. В периода 1878-1881 г. той работи като чиновник в Севлиево и Търново, а след това и в София. Заради отличната му работа през 1881 г. е изпратен като стипендиант на българското правителство във Франция, където следва политически и икономически науки в Париж.
През 1884 г. Христо Белчев се дипломира като икономист и се завръща в родината. В периода 1885-1890 г. работи първо като чиновник, а след това като главен ревизор и главен секретар във финансовото министерство. Влиза в редовете на Народно-либералната партия, ставайки близък приятел и съратник на водача и Стефан Стамболов.
На 2 ноември 1890 г. търновският финансист е включен в кабинета на Стамболов като министър на финансите, сменяйки на този пост друг изявен български политик и икономист – Григор Начович. Въпреки малкото време, през което е на този пост, той проявавя завидни умения като финансите и бюджетът на страната ни е в много добро състояние.
Така се стига до трагичната дата 15 март 1891 г., когато Христо Белчев се разхожда заедно с премиера Стефан Стамболов в центъра на София. При опит за покушение срещу министър-председателя от куршумите загива финансовият министър на Княжество България.
Стамболов веднага използва убийството му, за да се разправи с политическите си противници. Като подбудители на покушението са задържани и осъдени Петко Каравелов и Трайко Китанчев, след което са затворени в Черната джамия.
Издадени са четири смъртни присъди, а едната от тях е на видния наш възрожденски деец Св. Миларов. Истинските извършители на атентата – Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев, както и братята Никола и Димитър Тюфекчиеви не са заловени и осъдени.
Христо Белчев остава в новата ни политическа история като един от най-успешните ни финансови министри, въпреки краткото време, през което е на този пост. Освен с политика и финанси той се занимава преживе и с литературна дейност, като първите си стихове пише и издава още като ученик на хърватски език през 1877 г. След това заедно със С. Вацов превежда от хърватски на български език творбата на Св. Миларов „Спомени от цариградската тъмница“.
В поетичното си творчество видният търновец се влияе от Л. Каравелов, П. Р. Славейков, както и от видния френски творец А. Шеноа, а стиховете му са с любовно-сантиментална, патриотична и социална насоченост. Той сътрудничи на редица наши издания със свои материали – „Остен“, „Целокупна България“, „Независимост“, „Переодическо списание“, „Дневница“ и др., а псевдонимите под които публикува творбите си са Яворин и Чебел.
През 1905 г., четиринадесет години след смъртта на Христо Белчев, Пенчо Славейков публикува част от неговото творчество в сборника „Избрани съчинения“, с предговор написан от самия него.
Негова съпруга е видната наша поетеса Мара Белчева. Тя е само на 23 години, когато остава вдовица. По-късно става спътница на Пенчо Славейков.
