„Икономическият патриотизъм” на НФСБ и социалните послания на „Воля” за цените на лекарствата и горивата, имат своята чуваемост
Автор: Десант
В периода на 12-18 март бе проведено експресно социологическо проучване на Изследователски център „Спектър" за нагласите за предстоящия вот за народни представители. Възложител е Институт за модерна политика.
На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики:
ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ (в % от твърдо решилите да гласуват)
- ГЕРБ увеличава леко преднината си пред БСП, обаче факторът “Ковид-19” хвърля сянка на неизвестност върху тази моментна снимка.
В настоящето проучване готовност да гласуват за ГЕРБ декларират 28.4 % от респондентите. Това е леко увеличение на преднината им пред втората партия – БСП, която регистрира подкрепа от 22,50% от решилите да гласуват. Партията на г-жа Нинова на този етап от кампанията не може да обедини енергията на хората, които са опозиционно настроени спрямо ГЕРБ и правителството. Все повече се скъсява времето за обрат в кампанията. Над тези моментни нагласи продължава обаче да тегне факторът „Ковид-19“. Въвеждането на нови, по-строги противоепидемични мерки може да размести политическото доверие в края на кампанията.
- ДПС застига “Има такъв народ”.
В битката за третото място ДПС със своите 12% практически се изравнява с “Има такъв народ”, които регистрират подкрепа от 12,20%. Напълно е възможно при ниска избирателна активност ДПС да получи преднина пред партията на Слави Трифонов. ДПС показва позитивен образ, подмладяване на кандидатските листи и енергична кампания. Тактиката на мълчанието, възприета от партията на Слави Трифонов продължава да носи както позитиви, така и много негативи. До самия изборен ден ще е трудно да се измери изборната сила на тази структура.
- „Демократична България” успява да мобилизира своя електорат.
Демократична България провежда видима и енергична предизборна кампания, независимо от неблагоприятните условия и противоепидемичните ограничения. Регистрираната подкрепа от 5,4% на този етап от кампанията ги поставя сред най-вероятните участници в следващия парламент измежду по-малките политически сили.
- „Воля и НФСБ” набират скорост, ВМРО се стабилизира.
Масираното рекламно и медийно присъствие на Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ на този етап им дава подкрепа от 4,5%. „Икономическият патриотизъм” на НФСБ и социалните послания на „Воля” за цените на лекарствата и горивата, имат своята чуваемост.
Независимо от добрите моментни резултати обаче, “Воля и НФСБ” са изправени пред предизвикателството да мотивират своите избиратели да отидат до урните в изборния ден, доколкото това са избиратели, които гласуват по-скоро прагматично, а не емоционално.
Тъкмо обратното е при ВМРО, които като стара и традиционна формация разчитат и на емоционален вот, който не се влияе в такава степен от конюнктурните обстоятелства. “Воеводите” стабизират своите резултати около и над 4-процентната бариера. Напълно е възможно, особено при по-ниска избирателна активност, ВМРО да получат и по-добър резултат от настоящата моментна снимка.
- Формацията на Мая Манолова боксува, няколко партии се борят за партийна субсидия.
Коалицията “Изправи се БГ! Мутри вън” на Мая Манолова регистрира 3,8% подкрепа. Въпреки, че има своите шансове за парламентарно представителство, липсата на ясен идеологически профил на тази формация, която разчита изцяло на динамичните протестни нагласи, прави влизането им парламента проблематично. Свое присъствие, макар и значително под изборната бариера, но около и под 1-процентния праг за получаване на партийна субсидия, регистрират АБВ (1.1%), “Възраждане” (0.9%), “Атака” (0.8%), “Републиканци за България“ на Цветанов (0.7%)
ГЕРБ-СДС, “Воля и НФСБ”, ВМРО, ДБ – с най-одобрявана кампания.
Интересни са обществените настроения, свързани с мнението на гражданите коя партия прави най-добрата кампания. Формациите, които регистрират по-висока оценка за кампанията си, отколкото е подкрепата за тях, са ГЕРБ-СДС (28,70%), Патриотична коалиция „Воля и НФСБ“ (6.3%), ВМРО (4,7%) и „Демократична България“ (5.5%) . По-ниска оценка отколкото е заявената подкрепа получават БСП (19%), ДПС (7%), „Има такъв народ“ (2,5%), „Изправи се! Мутри вън“ (2.2%).
НАМАЛЯВА ДЕКЛАРИРАНАТА ГОТОВНОСТ ЗА ГЛАСУВАНЕ
На този етап се потвърждава хипотезата за по-ниска от обичайното избирателна активност и за голям брой колебаещи се дали да гласуват. Това прави непредвидими прогнозите за крайния резултат от изборите. Към момента 45% от избирателите декларират, че твърдо са решили да гласуват, което е намаление с 2% в сравнение с проучването ни от първите дни на кампанията. Това са избирателите от твърдите ядра на основните партии, плюс хора, които желаят промяна на статуквото. Продължава да расте и броя на твърдо решилите, че няма са отидат до урните в изборния ден – 23,50%.
Основна причина, която води до апатия избирателите е продължаващата скучна и летаргична предизборна кампания, фокусирана върху негативното и „жълтото“. На партиите им е много трудно да се нагодят в новите условия, създадени от пандемията. Досега те са свикнали с кампании на големи събирания и концерти, но настоящата ситуация налага използването на иновативни подходи. Ключово за достигането на избирателя става присъствието в медиите и социалните мрежи.
В средата на предизборната кампания отговорилите, че се колебаят дали да гласуват са 23%, а отговорилите с Не знам - 8,0%. Това показва, ясна тенденция да се увеличават колебаещите се, вместо да намаляват. Това е сериозен маркер за това дали политическите послания на кандидатите за новия парламент достигат до имащите право на глас.
