„Боже, аз не съм желал такава свобода за народа си“, споделя с болка той
Автор: Атанас Коев
На 27 март се навършват 135 години от смъртта на Добри Чинтулов, чиито стихове със своята актуалност и историческа необходимост постепенно се превръщат във всенародни песни, оказвайки огромно въздействие за пробуждането и революционизирането на народа ни.
Бъдещият възрожденския просветител и поет започва земния си път в града на стоте войводи Сливен през септември 1823 г. Първоначално момчето учи в родния си град, но на 13-годишна възраст е принудено да напусне училище поради липса на средства.
Впоследствие под влияние на разказите на завърнали се от Русия сливенски емигранти Чинтулов взема решение да продължи образованието си там. За да си набави необходимите средства първоначално работи известно време в старопрестолно Търново, като след това заминава за Букурещ, където около година и половина е ученик в тамошното българско класно училище.
През 1840 г. Добри Чинтулов получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса, постъпвайки като ученик в местното околийско училище. След това продължава образованието си в Херсонската духовна семинария, където негови съученици и другари са Найден Геров, Иван Богоров, Ботю Петков и др. В Одеса сливенският възрожденец постепенно формира своя патриотично-борчески мироглед и започва да изявява поетичния си талант.
През 1850 г. Чинтулов пристига в Браила, където получава препоръчително писмо до сливенските първенци от видните български дейци на църковната ни борба-д-р Иван Селимински и Димитър Диамандиев. След това 18-годишният младеж се завръща в родния си град и в продължение на цели седем години учителства. Едновременно с това активно се включва в борбата на сливенци за църковна независимост.
Видният български възрожденец основава читалището в Сливен и започва да пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Същевременно се изявява като учител реформатор, преустройвайки учебното дело в родния си град.
Заради народополезната си дейност Добри Чинтулов е ненавиждан от турските власти и фанариотите, които дори организират покушение срещу него. Всичко това го принуждава да се премести да учителства в Ямбол, като там остава за около три години.
През 1861 г. сливенският възрожденец се завръща в родния си град, продължавайки просветителската си дейност. През 1871 г. като изявен деец в борбата срещу гръцките владици е избран за делегат на Първия църковно-народен събор, провел се в турската столица Цариград.
След освобождението на България от турско робство Чинтулов е избран за член на Временния градски съвет в Сливен. Умира почти сляп на 27 март 1886 г., на 63-годишна възраст. Малко преди смъртта си, разочарован от следосвобожденската действителност, споделя с болка: „Боже, аз не съм желал такава свобода за народа си.“
Поетичното му наследство не е голямо и се състои от около двадесет стихотворения. Някои негови творби не са достигнали до нас, тъй като на два пъти той е принуден да изгаря ръкописите си. Публикувани са само три негови песни.
Добри Чинтулов сам пише мелодиите на стиховете си и ги разпространява тайно в ръкописни преписи. По-известни негови песни са: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Вий граждани честни“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си вярна ти, любов народна“, „Българи юнаци“, „Патриот“ и др.
Според някои литературни историци авторството на стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ е спорно.
Сливенският възрожденец е първият български лирик, като творчеството му минава през два периода – до Кримската война (1853-1856 г.) и след нея. През първия период той пише патриотични творби с историческа и революционна тематика, а през втория – песни с интимен, сатиричен и елегично-патриотичен характер.
Така например стихотворението „Вий, граждани честни“ е написано в духа на просветителската даскалска поезия, като с него поетът поставя началото на своите романтично-патриотични песни. След това в елегията „Възпоминание“ и в поемата „Двама приятели“ се насочва към героичното минало на народа ни. Последните две стихотворения са призив към поробените българи да се вдигнат с оръжие в ръка за националното си освобождение.
Всяка от революционните песни на Чинтулов има своя индивидуална особеност. Така например в песента „Стани, стани, юнак балкански“ се величае патриотичния подвиг на „юнака балкански“, който е олицетворение на пробуждащата се национална мощ на народа ни, а в „Къде си вярна ти любов народна“ се утвърждава идеята за побеждаващата сила на патриотично-борческото начало.
Все в този дух са песните „Българи юнаци“, „Българийо мила майко“, като в тях поетът изразява вярата си в близката народна победа. Той очаква, че бунтът на българите срещу османския гнет ще подкрепят сърби, черногорци, руси и др.
След Кримската война творчеството на Чинтулов се променя, като вярата му във всенародното въстание отслабва и той заживява с мисълта, че свободата ще се извоюва с руска помощ.
През този период сливенският възрожденец пише поемата „За срам на чуждите езици“, насочена срещу лъжепатриотите и лиричните песни „Богдане, мой мили сине“ и „Изяснило се небето“, които са с интимно-елегичен характер. Само поемата му „Патриот“ напомня донякъде за първия период от творчеството му.
Искреният патос, героичната романтика, поетичната образност и музикално-ритмичният език правят поезията на Добри Чинтулов актуална и исторически необходима за своето време. Въздействието на песните му в последните години на турското робство допринася за патриотичния и борчески подем на българския народ, а някои от тях придобиват огромна популярност и се превръщат в истински революционни химни.
