Вижте историите на дядо Иван от Гиген и баба Иванка от Загражден
Автор: Десант
С двама столетници може да се похвали община Гулянци.
Пъррви вековния си юбилей отпразнува в края на миналата година дядо Иван Главанов от с. Гиген. Той се ражда преждевременно на 8 октомври 1920 г. и предвид тежките битови условията и липсата на медицинска грижа в онези времена, седмачето не е регистрирано веднага. Това се случва едва на следващата година през май.
Първите си месеци живот прекарва в ръкав от овчи кожух, на топло край огнището. Борбеното пеленаче не само, че оцелява, ами и израства здрав и силен мъж, та до стогодишен дядо.
През целия си живот, от съвсем крехка възраст дядо Иван се е трудил. Хванал ралото за първи път едва седемгодишен. Оттогава, та съвсем доскоро, не е спирал да работи – на нивата, в лозята, в гвардейския полк, на работа в мината, в големия двор, за който доскоро сам се грижел...
Дори обедните си дремки е изкарвал навън под сянката на асмите. Смята, че това го е крепило здрав толкова години, както и каничката червено вино – ежедневно, но по малко и само истинско, домашно.
„Никога не сме го виждали да прекали. Виж за работата не може да се каже същото, с нея е прекалявал неведнъж. Докато можеше, правеше присад лози, така го знаят и в село – дядо Иван лозаря. Бил е и миньор, работил е и в ТКЗС-то... На близо 80 години се хвана и покрив да прави“ – споделят децата му Венцислав и Павлина.
Последните година-две вече не го държат краката, но иначе е в добро здраве, кръвното му е отлично, никога не говори за болести и за смъртта, разказват още Павлина и Венци.
„Не пия никакви лекарства, нищо не ме боли.“ – споделя дядо Иван. Много обича баница и сладкиши, само от винцето се е отказал. Щастлив е, че край него са децата му. Често посреща и внуците – Ивайло, Петьо и Полина и правнуците – Максим, Камен, Явора, Ивайло и Дара.
През май той отпразнува своя официален 100-годишен юбилей с любимите си хора. Тогава му гостуваха кметът на общината Лъчезар Яков и кметът на село Гиген Красимир Първанов, с който са дългогодишни приятели. От тях дядо Иван получи цветя и подаръци, а той от своя страна ги покани и на следващия си рожден ден.
На 29 юни 100 години навърши и баба Иванка Параделова от с. Загражден. Юбилея тя отпразнува сред деца, внуци, правнуци и много гости, които посрещна под сянката на асмите в двора. Тя получи много подаръци и благодари за вниманието, пожелавайки на всички: „Да ме стигнете и минете! Господ здраве да ви дава!“. После юбилярката ги поздрави със стихотворение и от раз духна свещите на празничната торта.
Сподели, че най-голямото й желание на връх стотния рожден ден е всички край нея да са здрави. На тези години радост й носят децата и внуците, както и песните. Разказва, че винаги е обичала да пее, така е и до днес: „Като запея, сякаш наново се раждам. Става ми хубаво и леко на душата. Най-милите ми спомени са свързани точно с пеенето – как радвах и как разплаквах хората.“
Дали заради музиката или заради неуморния труд през годините, но баба Иванка е успяла да се съхрани здрава. „Сега позакъса с краката – споделя синът й Християн, – но иначе не пие никакви хапчета, освен един аспирин.“
Последните години той се грижи за нея. Често ги навестяват и останалите деца и внуци на баба Иванка.
Иванка Параделова или баба Драга, както я знаят всички в село Загражден, е отраснала в семейството на Опри и Войка Пуеви, заедно с брат си и две сестри. С голяма обич си спомня за своя баща, пострадал от войната, за който се е грижела от съвсем крехка възраст.
Омъжила се в селото. Със съпруга си Цветан имат две деца Юлия и Християн, четирима внуци – Камен, Филип, Емил и Цветан и пет правнуци – Християн, Христиана, Цветомир, Цветелин и Филип.
Сега баба Иванка се радва на това голямо богатство и спокойни старини. Въпреки столетието, трудностите и несгодите, не е загубила бодрия дух и младежката си усмивка. Очаква следващия си рожден ден и покани гостите си да дойдат отново. И обещава догодина на празника си да изпее песен...
Община Гулянци е разположена в северната част на област Плевен. В пределите й попада част от десния бряг на река Дунав, а в крайните западна и източна част на Чернополската низина протичат най-долните течения на реките Искър и Вит. Тя е съставена от 12 населени места с общо население 12 336 жители по данни от 2011 г.
