На 30 юли се навършват 70 години от смъртта на именития наш поет, писател и преводач
Автор: Борис Цветанов
1.
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР ДО ПОСЛЕДНИТЕ СИ ДНИ
Славчо Васев, един забравен вече топ журналист на България, е бил съветник в посолството ни в Москва, когато Асен Разцветников бил изпратен на лечение в кремълската болница. Посещавал го всеки ден. Оставил е безценни записки (АМВнР, папка 16,оп.3 П, а. е .346,л л 53-60), които не знам някой литературовед да ги е поглеждал.
Поетът бил настанен в просторна стая, с голям прозорец, бели завеси, медицински сестри 24 часа в денонощието. Казал на Славчо Васев: „Знаеш ли каква е разликата между нашите и съветските болници... Ами същата както между нашата и руската литература.“
2.
СТРАХЪТ ОТ ВАКСИНИ НЕ Е ОТ ДНЕС
В края на четиридесетте години на миналия век имало кампания за задължително ваксиниране за нещо си. След като се ваксинирал, Асен Разцветников веднага нахлул в дома на приятеля си от детството Камен Зидаров. И от вратата: „Поете този път ме отровиха!“. Зидаров махнал с ръка - отдавна в СБП смятали Разцветников за параноик. Но не е бил.
З.
ПРЕВОДАЧ
Превеждал е от древногръцки и френски, но най-вече от немски. Негови са най-добрите преводи на текста на „Ода на радостта“ на Фридрих Шилер в „Деветата симфония“ на Лудвиг ван Бетховен, химн на Европа.
4.
НАВЛИЧА СИ ГНЕВА НА ГЕСТАПО
В стремежа си да обхване в тотален шпионаж цяла Европа, Гестапо разполага в София дузина свои бюра („Шипка“14 - фон Ритер, хотелите „Империал“,„България“, „Париж“ и др.).
На „Хан Крум“ 3 Вили Рау имал бюро, специализирано за вербуване на писатели, художници и артисти. Спечелил някои (спестявам имената, ще се изненадате, но някои след Девети стават видни комунисти, за това пише и сам Разцветников), но общо взето удрят на камък. Отказват да работят за германците Иван Хаджийски, младата Леа Иванова, МараДимова, Богомил Райнов.
На Асен Разцветников се опитват да повлияят най-добрите агентки на Рау - Роси Киркорян (потомствена шпионка), Лиляна Владимирова и други, но той не се поддава. Предложенията били повече от примамливи: покана от Германския културен клуб за участие на Конгреса на европейските писатели, стипендия, както и празен чек, на който сам да напише хонорар за превод на немски класици.
5.
ХОНОРАРИТЕ МУ
Около само 6 години се е подписвал на ведомости за заплати. Останалото време е живял от литературен труд. Но не толкова от сътрудничеството в топвестнци и списания или книги, отколкото от текстове за хитове в градските песни.
Написал е около сто. Но никъде - било по плочи, било където и да е няма, да срещнете името му. Тук-таме има посочен като автор Димитър Лозанов. Това било най-голямата тайна на поета. Дори абсолютният познавач на псевдонимите на българските пистели Иван Богданов не го знаеше.
6.
КОД
Циганката стара с лулата от неговият текст на вечната световна песен за любовта „Тумбалалайка“, това е самият Асен Разцветников.
Стоплил стотици хиляди (може би милиони) сърца с шлагерите си, той никога не изпитал „чудната тайна на любовта“. С единствената жена в живота му - Райна Савова, го свързвала само една целувка... но не в общоприетия смисъл, а модерния едно време сладкиш, изпечен от самата Райна.
Топкраеведът на Драганово и Горна Оряховица Никола Чолаков разказва, че в последните две години от живота си Разцветников среща една жена - германката Антония, която всеотдайно се грижи за него. Но не му било писано да има семейно щастие...
7.
ИНАЧЕ ПРИВЛЕКАТЕЛЕН КАТО МЪЖ
Много жени се увличали по него. Но той обичал само една жена в живота си - Райна Савова.
Една от обожателките му веднъж използвала негово отсъствие и се настанила в дома му, заедно с трикрилен гардероб с дрехи. Разцветников не се прибирал вкъщи, докато жената не мирясал и си отишла.
8.
ГРИЖА ЗА ПРИЯТЕЛ
За награди за себе и не мислел. Но много го боляло, че новата власт недооценявала Ангел Каралийчев.
Пред Славчо Васев споделил: „Боя се, че няма да му простят... Той писа хвалби за Федя Чорни и подчерта, че е боец и ако се наложи, може да се бие с комунизма не само с фейлетони, но и с патрони“.
Федя Чорни е псевдоним на убития след Девети септември журналист и депутат Тодор Кожухаров.
9.
НЕОСЪЩЕСТВЕНА ПРИСЪДА
Наклеветили през 1949 г. Асен Разцветников пред важния тогава в Партията и МВР Иван Винаров - генерал, бивш съветски разузнавач. Ходил поетът из ресторанти и се изживявал като нов Стоян Михайловски, съчнявал епиграми за партийни ръководители. Което не било вярно, но на Винаров, добре познаващ московската бохема, колко му трябвало.
Заминал за Москва и право при старата си дружка генерал Павел Судоплатов. Така и така, трябва да му стъпим на шията на Разцветников, ние трябва в България да ликвидираме дисиденството още в зародиш.
Двамата отиват при по-голямото началството Меркулов. Като се запознал с живота на поета, както и слуховете за параноята му, отсякъл: „Давайте да го вараме в психиатрията!“. Но в онова време този метод за разправа с дисиденти още не бил добре разработен.
10.
ДОРИ СЛЕД СМЪРТТА...
След смъртта Разцветников бил кремиран. Изпратили урната в СБП. Секретарят Христо Радевски след края на работния ден я оставил на бюрото си.
Чистачката, не разбираща от тия работи, видяла красива кутийка с прах някакъв, изсипала я кошчето за боклук и я лъснала.
На сутринта Радевски се хванал за главата! После напълнили урната с подходяща пръст...
